Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

169

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.04.2018 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ                                                                                                            

 

при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 115 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Е.М.М.,***, посредством процесуалното представителство на адв. В.Б.,***, против решение № 282 от 19.12.2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 395 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-1158-003317 от 18.09.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР – Перник, с което на Е.М.М., за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.  

В жалбата се излагат съображения, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. По същество се оспорват изводите на районния съд за определеност и установеност на мястото, на което е извършено нарушението, както и на часа на неговото извършване. Сочи се нарушаване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради непълно изписване на нарушените законови разпоредби и липса на посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за действително извършено нарушение. Последното в жалбата се сочи да е равно на липса на мотиви и коректно посочени фактически и правни основания за издаване на НП, което според представляващия касатора е неспазване на изискването за форма на същото, както и се твърди съществено да е ограничило правото на защита на наказания водач. От касационния съд се иска да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление. 

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР-Перник, сектор ПП, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С проверяваното решение районен съд-Радомир е потвърдил  обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) № 17-1158-003317 от 18.09.2017г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР–Перник, с което на Е.М.М., за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание  чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. За да постанови обжалваното решение районният съд, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства е приел за установено по делото, че на посочените в НП дата и място и към посочения час и при сочените обстоятелства,  Е.М. е осъществила състав на вмененото ѝ нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващите му се по вид наказания и в абсолютния им законов размер.

Настоящия касационен състав  намира за основателни твърденията в касационната жалба, че решението на районния съд е постановено при съществени нарушения при издаването на наказателното постановление и при нарушение на закона, представляващо основание за касирането му. Това е така, защото първоинстанциония съд не е извършил цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство и не е дал отговор спазени ли са процесуалните правила и  допуснати ли са нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Доводите са следните:

На 21.08.2017г. служители в сектор „ПП“ съставили акт на Е.М., за това, че на същата дата около 00,10ч. в с. ***, общ. Радомир, при проверка тя отказала да бъде изпробвана с Алкотест дрегер 7510, с № АRВВ0017. Проверяващите установили, че с деянието си виновно е нарушила чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,     т.е.  отказала е проверка с техническо средство за  наличие на алкохол в кръвта. С наказателното постановление е наказана, за   това, че управлява под въздействие на алкохол, с концентрация от 0.68 промила, установена с кръвна проба, което деяние представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, ал. 1 от ЗДвП и е  съставомерно по  чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Разминаването между описанието на деянието, направено в акта за установяването му и това, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца с наказателното постановление, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо формална отмяна на издаденото НП. Описанието на административното нарушение, изложено в АУАН като отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, прието за нарушение на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, не съответства от обективна страна на даденото такова в НП. С процесното НП за първи път в производството се въвежда нов елемент от обективната страна на деянието, а именно, че кръвната проба на водача М. е отчела 0,68 промила наличие на алкохол в кръвта, установено с протокол за химическа експертиза, и същият водач е извършил виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Чрез така въведеното ново обстоятелство се изпълва от обективна страна съставът на напълно различно деяние от вмененото на лицето с АУАН такова.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, към дата на извършване на нарушението -  на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, а според приложената в случая санкционна разпоредба на  чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв..

Доколкото в съставения АУАН липсва посочване, че водачът управлява МПС с установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, което именно обстоятелство води до изпълнение състава на административното нарушение по  чл. 174, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 5, ал.3 , т. 1 от ЗДвП, за което е наказан, то следва да се приеме, че същият е бил поставен в невъзможност да разбере още изначално, с АУАН, за какво деяние ще му бъде търсена административно наказателна отговорност. С АУАН-а му е вменено единствено, че отказва да бъде тестван с техническо средство. Този пропуск на контролния орган да опише деянието с всички елементи от неговата обективна страна в АУАН не може да се счита преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Тази разпоредба допуска наказващият орган да прецизира административното обвинение, но това той може да направи по отношение на правната квалификация на деянието, ако същата не е била прецизно дадена от контролния орган, тогава, когато от описанието на нарушението, дадено в АУАН, ясно могат да се изведат елементите от състава на самото административно нарушение. Такава възможност за поправка на административното обвинение обаче не съществува за наказващия орган по отношение описанието на деянието и въвеждане на нови елементи от обективната му страна, когато контролният орган е пропуснал да ги наведе в началната фаза на административно наказателното производство, още при съставяне на АУАН. В настоящата хипотеза, като е сторил това, административно наказващият орган е предявил на наказаното лице нови фактически положения, надхвърлящи констатациите по акта, което е недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение.

Допуснатото съществено нарушение на административно производствените правила  е довело до ограничаване правото на защита на лицето. Районният съд е следвало да приложи  закона, като отмени наказателното постановление, тъй като нарушението не може да се санира.

По изложените доводи настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за касиране на решението и в условията на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Решението на Районен съд-Радомир ще бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което наказателното постановление ще се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №282 от 19.12.2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 395 по описа на съда за 2017г.  и вместо него:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1158-003317 от 18.09.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР – Перник, с което на Е.М.М., за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

    

              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                  

                                    2./п/