Р Е Ш Е Н И Е

№183

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 30.04.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 135 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.С.Ж.,***, против решение № 21 от 22.01.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 2214 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1796368, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Перник срещу М.С.Ж. на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Недоволен от решението на Районен съд-Перник, М.С.Ж. го обжалва с доводи за незаконосъобразност – нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се съображения срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени процесния електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР - Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, се представлява от ю.к. Звездалина Василева. Възразява срещу доводите в жалбата и пледира атакуваното решение да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия К №1796368, издаден от ОД на МВР - Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на М.С.Ж. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за това, че на 27.10.2017г. в гр. Перник, кв. Бела вода, до бензиностанция „Дилас“на път I-6, до км 74+600, с посока на движение към гр. София, е управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № КН **** ВН със скорост от 81 км/ч (изчислена след отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача), при ограничение 50км/ч, валидно за населено място, при наличие на ПЗ Д-11. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 2214 по описа на съда за 2017г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за валидно и проведено съобразно процесуалните правила-без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, М.С.Ж. осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Не се установи наличие на основания за касирането на решението по изложените от касатора доводи, отнасящи се единствено до използваното за установяване на нарушението техническо средство и конкретно неговия вид, а именно – нестационарно. В жалбата не се сочат конкретно основания по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, но с оглед съдържанието на оплакванията същите се приемат като такива, срещу изводите на районния съд по приложимия в производството по издаване на ЕФ закон – в случая процесуалния – чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че със ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015г.), чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП на термина „автоматизирано“ към „техническо средство“, а също и „система“, законът вече регламентира използването на „автоматизирано техническо средство или система“, с което са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора тълкувателен акт (ТР №1 от 26.02.2014г. по ТД №1/2013г. на ВАС) относно използването на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с превишаване от страна на водачите на ППС на ограниченията на скоростта на движение. Понятието на свой ред е дефинирано в §6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) - "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ Следователно, при използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта. Отделно от това, конкретно изразът „в отсъствието“, с оглед систематичното му място в изречение първо на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, по разбиране на съда, следва да се възприема като такъв, отнасящ се до самото издаване на ЕФ, а не до установяването на нарушението. Факт към датата на извършване на процесното нарушение и издаването на ЕФ са и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП във връзка с предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП възможност и „съкратената“ процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност, уредена в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Така, в изпълнение изискванията на ЗДвП и Наредбата (които разпоредби са съобразени и с мотивите на ТР) за установяване на процесното нарушение е използвана мобилна АТСС – техническо средство от одобрен тип, преминало последваща - периодична и в срок на валидност, проверка за съответствие с одобрения тип. Съобразяването на конкретните разпоредби на Наредбата и ЗДвП в процесното специално производство по налагане на административно наказание е изследвано от страна на районния съд. Изводите за процесуална и материална съобразеност на производството по издаване на ЕФ се споделят изцяло от касационния състав.

При служебно извършената проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 2 във вр. с ал. 1 на АПК настоящият състав не установи и нищожност, недопустимост или несъответствие на атакуваното решение с материалния закон. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на процесната дата, към посочения час и при вписаните обстоятелства, касаторът е управлявал лек автомобил със скорост от 81 км/ч, с което е нарушил забраната при избиране на скоростта на движение в населено място да надвишава стойност на скоростта от 50 км/ч. Деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като за същото е наложено следващото се по вид и в абсолютен размер административно наказание.

Предвид изложеното решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, 1 и ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 22.01.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 2214 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/