Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

Гр. Перник, 10.04.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар Т. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 138 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „***“ № ***, чрез процесуалния представител адвокат А. К. от АК София, против решение № 659 от 29.12.2017 година, постановено по АНД № 01437 по описа за 2017 година на Районен съд Перник. С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № К026103 от 18.04.2017 година, издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „***“ ЕАД на основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно без да сочи конкретни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи, с които заявява, че нарушението е установено и доказано, както и възразява срещу изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведено съдебно заседание касаторът Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба „***“ ЕАД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Пред касационната инстанция процесуалния представител на ответника по касационната жалба адвокат А. Б. от АК София, представя писмена защита с вх. № 1011 от 03.04.2018 година, с която оспорва изцяло подадената от Комисия за защита на потребителите касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, Районен съд Перник е приел за установено от фактическа страна следното:

При направена проверка на 03.02.2017 година в офис на „***“ ЕАД, находящ се в магазин „***“ гр. Перник, ул. „***“ № *** е установено с Констативен протокол № К-0244612/03.02.2017 година, че потребителят Й. С. Г. е упражнил правото си по чл. 29, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/: право на отказ от сключения с „***“ ЕАД договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от датата на сключване на договора за кредит. Проверката е извършена във връзка с постъпила в Комисия за защита на потребителите жалба с вх. № С-03-669/23.01.2017 година от Й. С. Г., относно отказ от страна на „***“ ЕАД да упражни правото на потребителя по чл. 29, ал. 1 от ЗПК, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит.

Потребителят Й. С. Г. е сключил с „***“ ЕАД договор № 2560457/23.12.2016 година за стоков кредит за „електроника“ на стойност 1 199.00 лева. Тази сума не е предоставена на потребителя, а на „***“ ЕАД. Налице е свързан договор за потребителски кредит, въз основа на който кредитът се използва изключително за финансиране на договор за покупка на стока и от търговска гледна точка двата договора представляват едно цяло, което означава, че кредиторът използва услугите на доставчика на стоката за сключването на договора за кредит – обхватът на защита на ЗПК включва изрично свързаните договори.

При проверка с Констативен протокол № К-0244612/03.02.2017 година е установено, че на 05.01.2017 година Й. С. Г. е депозирал до „***“ ЕАД свое уведомление за отказ от договора за потребителски кредит, като на 28.12.2016 година е върнал стоката /предмет на договора/ на доставчика на стоката „***“ ЕАД. Във връзка с извършената проверка в КЗП е постъпило уведомление от „***“ ЕАД (изх. № 1502/09.02.2017 година), с което кредиторът заявява отказа си да уважи правото на Й. С. Г. на отказ от сключения договор за кредит, като по този начин осъществява нарушение на разпоредбите на чл. 29, ал. 1 от ЗПК.

С уведомлението си от 09.02.2017 година „***“ ЕАД заявило, че стойността на закупената стока по договора за стоков кредит № 2560457 е преведена по сметката на неговия търговски партньор „***“ ЕАД и въпреки това отказва да прекрати договора за потребителски кредит и поставя условие: „Ако клиента не желае да ползва услугите на нашето дружество и държи да развали договорните си отношения с нас, дължи заплащането на избраната от него стока с лични средства при кредитния посредник или погасяването на задължението по договора за кредит към нашето дружество“.

На 29.03.2017 година срещу дружеството е съставен АУАН № К-026103, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление единствената разпоредба, която се сочи че е нарушена е чл. 29, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, според която потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от: 1. датата на сключване на договора за кредит, или 2. датата, на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и чл. 12 – в случаите, когато тази дата е след датата по т. 1.

Районен съд Перник е възприел фактическата обстановка от данните, внесени в процеса чрез показанията на разпитаните по делото свидетели, Констативен протокол от 03.02.2017 година, Констативен протокол от 29.03.2017 година, АУАН, договор за стоков кредит, писмо на страната Й. С. Г. до КЗП, Протокол за рекламация, Протокол – констатация и Помирително предложение по помирително производство № 4/2017 година от 11.09.2017 година.

При така установената фактическа обстановка, Районен съд Перник е отменил оспореното пред него наказателно постановление с мотиви, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както и е налице неправилно приложение на материалния закон.

Решението на Районен съд Перник е правилно.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на въззивната инстанция за материална незаконосъобразност на наказателното постановление.

От фактическа страна е установено, че на 05.01.2017 година потребителят Йордан Стоянов Гоговски депозирал писмена молба за отказ от сключен договор за стоков кредит с уточненията, че закупената чрез договора за стоков кредит потребителска стока –телевизор на изплащане е върнат за рекламация на 28.12.2016 година. Същата е заведена с регистъра на рекламациите на „***“ЕАД с протокол за рекламация № 300211179/28.12.2016 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗПК, потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от: 1. датата на сключване на договора за кредит, или 2. датата, на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и чл. 12, в случаите, когато тази дата е след датата по т.1.

Според ал. 2 правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал.1. То трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство (ал. 3).

Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗПК, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по – късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. В разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗПК регламентира от своя страна, че отказът на потребителя от сключения договор за кредит влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на ал. 2 и ал. 3 и е изпълнено условието по ал. 4. С оглед установените по конкретния казус факти и обстоятелства, отнесени към цитираните разпоредби, настоящата съдебна инстанция счита, че Районен съд Перник правилно и напълно обосновано е приел, че фактите по случая сочат наличието на хипотезата по чл. 29, ал. 4 от ЗПК.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, като правилни и законосъобразни, като счита, че постановения съдебен акт е законосъобразен и мотивиран. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и приложимите правни норми, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659 от 29.12.2017 година, постановено по АНД № 01437 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/