Р Е Ш Е Н И Е

№190

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 30.04.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 167 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И. С. Г. *** против решение № 55 от 27.10.2017г. на Районен съд - Трън, постановено по АНД № 63 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 73 от 04.07.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, с което на И. С. Г., за извършено административно нарушение по чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите (Наредба №8/05.08.2011 г.) във вр. с чл. 275, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Без да сочи конкретни основания за обжалване на решението по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН възразява срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като излага доводи за несъответствие между посочените за нарушени законови разпоредби в акта и НП и конкретно чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредбата, отнасящи се до различни задължения, с което сочи да е ограничено правото му на защита. Счита също, че деянието е несъставомерно. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, РДГ – Кюстендил, редовно призован за представител изпраща ст.ю.к. А. Е.. Възразява срещу жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде отменен, както да бъде отменено и процесното НП.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № 73 от 04.07.2017 г. Директорът на РДГ – Кюстендил, е наложил на И. С. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за това, че на 19.05.2017г. в качеството му на лице, упражняващо частна лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч (ПС) № 0343101/11.01.2017г. за отдел 36 „Д“, имот № ******, землище с. Зелениград, община Трън, област Перник, не е упражнил контрол по спазване изпълнението на технологичния план за добив на дървесина, като е допуснал изграждането на временен склад – място, на което се извършва претоварка в с. Зелениград от камион ЗИЛ с рег. РК **** АР в МАН с рег. № РК **** АХ, което е извън указаните за това в технологичния план места. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011г. във вр. с чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Трън. Спорът е разгледан в производството АНД № 63 по описа на съда за 2017г., като НП е потвърдено. За да постанови този си акт районният съд, след събиране и анализ на необходимите му за изясняване на спора доказателства е приел, че по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че И. С. Г. и при вписаните в НП обстоятелства е осъществил от субективна и обективна страна състав именно на вмененото му с НП нарушение, с наложено за това съответно по вид и в справедлив размер административно наказание.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт. При проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. последно на АПК не се установи наличие на основания за касиране на съдебния акт по изложените от касатора доводи или несъответствие на атакуваното решение с материалния закон. Съображенията на касационния съд са следните:

По доводите в жалбата срещу изводите на районния съд за процесуална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство:

Без основание е възражението на касатора за разлика в правната квалификация на нарушението в акта и НП.

Със съставения акт за нарушение на И. Г. обстоятелствено е предявено, че в качеството му на лице, упражняващо частна лесовъдска практика, на което е издадено ПС, не е упражнил контрол по спазване изпълнението на технологичния план за добив на дървесина, като е допуснал изграждането на описания временен склад. Деянието е правно квалифицирано като нарушение по чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011 г. във вр. с чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

С издаденото НП И. Г., във основа на същото това обстоятелствено обвинение, формулирано в акта, е административно наказан за извършено нарушение по чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба №8/05.08.2011 г. във вр. с чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредбата „до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено ПС, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.“

Според разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредбата „при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина.“

Посредством санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т, 1 от ЗГ, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“, неизпълнението или несвоевременно изпълнение на задължения и контролни правомощия, възложени на длъжностно лице или на лице, упражняващо лесовъдска практика, по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и на решения или предписания, основани на тях, е въздигнато в административно нарушение.

1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;

2. пазят от повреди немаркираните дървета, подраста и младиняка;

3. пазят граничните знаци и марките на маркираните дървета за сеч;

4. повалят дърветата така, че да пазят от задръстване пътища, реки, канали, просеки и др.;

5. спазват установените правила и изисквания за техническа и пожарна безопасност при работа в горите;

6. спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина.

С оглед съдържанието на цитираната правна рамка и като се вземе предвид предявеното по фактите с акта, неизменени в НП, срещу които именно е гарантираното право на защита на наказваното лице, а не срещу тяхната правна квалификация, наказващият орган, основавайки се в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и при наличие на съответните предпоставки, а именно – безспорно установено съответното нарушение, неговият автор и вината на последния, е прецизирал посочения в акта административнонаказателен състав, без с това да ограничено правото на защита на наказаното лице. С допълването на нарушените законови разпоредби на касатора не са вменени нови факти, които да не са му били известни до този момент, срещу които да не е имал възможност да организира защитата си. С оглед това прецизирането на нарушените законови разпоредби посредством добавянето в НП на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредбата не се явява процесуален порок на производството, тъй като това не е рефлектирало върху правото на наказаното лице да разбере за какво именно се ангажира административнонаказателната му отговорност.

По доводите в жалбата по приложимия материален закон:

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, кореспондираща с доказателствата по делото, районният съд е направил коректен извод за правилно приложен в процесното производство материален закон. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорност за нарушение по чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. във вр. с чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ на настоящия касатор. По делото е безспорно установено, че в качеството си на лице, упражняващо частна лесовъдска практика, на което е издадено действащо ПС, не е упражнил контрол по спазване изпълнението на технологичния план за добив на дървесина. По делото не се спори, че дървесината е добита в отдел 36 „Д“, имот №301121, землище с. Зелениград, община Трън, област Перник и въз основа на процесното ПС. Не се представят обаче доказателства, че мястото на претоварване е временен склад, по утвърдения технологичен план. Касаторът, като е допуснал ситуирането на временен склад на място, което е извън указаното в технологичния план е осъществил от обективна и субективна страна състав именно на вмененото му с НП нарушение. Както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – касатор в настоящото производство. Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е определил размера на наложеното на касатора административно наказание, като от една страна е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а от друга – тежестта на извършеното нарушение.

Въз основа на изложеното напълно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на соченото основание, а районният съд е приложил правилно закона.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 27.10.2017г. на Районен съд - Трън, постановено по АНД № 63 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/

При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да:1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;