Р Е Ш Е Н И Е

№191

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 30.04.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 169 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд–Перник като касационна инстанция по силата на определение № 2550 от 27.02.2018г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 2116/2018г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Производството по делото е образувано е по касационна жалба на Р.Р.И.,*** срещу решение № 17 от 12.01.2018г. на Районен съд–Кюстендил, постановено по АНД № 1795 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № К-782 от 07.12.2016г. на Главен инспектор в Районно управление (РУ) – Кюстендил към ОД на МВР–Кюстендил, оправомощен съгласно Заповед № 277з-1726/25.11.2016г. на директора на ОД на МВР–Кюстендил, с което на Р.Р.И.,***, за извършено административно нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Касаторката твърди да са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. По същество излага доводи срещу изводите на районния съд за компетентност на органа, издал наказателното постановление, за процесуална законосъобразност на проведеното производство, вкл. съобразеност с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, за установеност в производството на авторството на нарушението и вината на нарушителя. Сочат се още процесуални пороци на производството в частта му по снемане на обяснения от малолетно/непълнолетно лице и несъобразяване изискванията на Инструкция №8121з-78/24.05.2015г. на МВР относно начина на извършване на това процесуално действие. Твърди се и недостатъчност на доказателствата, събрани пред районния съд и в този смисъл необоснованост на изводите в решението. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, РУ-Кюстендил при ОД на МВР-Кюстендил, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № К-782 от 07.12.2016г. Главен инспектор в РУ-Кюстендил към ОД на МВР–Кюстендил, оправомощен със Заповед №277з-1726/25.11.2016г. на директора на ОД на МВР–Кюстендил, е наложил на Р.Р.И.,*** административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за това, че на 09.10.2016г. около 00:50 часа в гр. Кюстендил, на ул. ***, при дискотека „***“, Р.И.–родител на Р. Р. И., навършил 14 години, но ненавършил 18 години, не е придружила и не е осигурила на сина си за придружител пълнолетно, дееспособно лице за придружител след 22:00 часа на обществено място, а именно - на ул. ***, при дискотека „Хипнозис“ в гр. Кюстендил, с което е осъществила състав на административно нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрД.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Кюстендил. Спорът е разгледан в производството по АНД № 371 по описа на съда за 2017г., приключило с решение №282/26.05.2017г., с което е отменено НП.

Решението е отменено от касационен състав при Административен съд–Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При новото разглеждане състав на Районен съд–Кюстендил е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на процесното наказателно постановление. Административнонаказателния акт е потвърден с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство и липса на основания за отмяната му по изложените от наказаното лице доводи. Районният съд, след извършената цялостна, дължима и служебно проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, както и съобразно указанията на касационния съд, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място, към посочения час и при сочените обстоятелства, Р.И. е осъществила състав на вмененото ѝ нарушение на ЗЗакрД, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост или несъответствие на атакуваното решение с материалния закон, като включително не установи наличие на основания за касирането му по изложените от касатора доводи за процесуални пороци и неправилно приложен материален закон. Съображенията на касационния съд са следните:

Доводите на касатора – срещу изводите на районния съд за компетентност на издателя на наказателното постановление, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 46 от ЗЗакрД наказателните постановления за нарушения по чл. 45, ал. 1 - 4 от ЗЗакрД се издават от директора на ОД на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е налице заповед №277з-1101/05.08.2015г. на Директора на ОД на МВР–Кюстендил (л. 8 от АНД № 371/2017г.), с която началниците на районните управления към ОД на МВР–Кюстендил, включително началника на РУ–Кюстендил, са оправомощени да издават, на основание чл. 46, ал. 1 от ЗЗакрД, наказателни постановления за извършени административни нарушения по ЗЗакрД. По делото е налице и заповед № 277з-1726/25.11.2016г. на Директора на ОД на МВР–Кюстендил (л. 17 от АНД 1795/17г.), съгласно която за времето от 26.11.2016 г. до 18.12.2016 г. началникът на сектор „Криминална полиция“ към РУ–Кюстендил е оправомощен да замества началника на РУ–Кюстендил, като осъществява всички произтичащи от длъжността на замествания правомощия. С оглед на това, към датата на издаване на процесното наказателно постановление–07.12.2016г., главен инспектор Г. С. е бил надлежно оправомощен да замества в пълен обем началника на РУ–Кюстендил, в това число и да издава наказателни постановления за извършени административно нарушения на ЗЗакрД.

По отношение на доводите отнасящи се до процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство:

Без основание е твърдението в жалбата, че актът за процесното нарушение е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и оплакванията, сочещи съставяне на акта „11 дни след процесната дата 09.10.2016г.. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН „не се образува административнонаказателно производство, ако (в общия случай) не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършването на нарушението.“ Цитираната процесуалноправна норма указва сроковете, в които компетентните да образуват административнонаказателно производство органи могат да действат правновалидно и това са: три месеца от установяване на нарушението, което включва и установяване на неговото авторство, и една година от неговото извършване. В процесния случай нарушението и неговият автор–единият от двамата родители на непълнолетно лице, което е установено на обществено място след 22:00 часа без пълнолетен придружител, безспорно е установено на 09.10.2016г. Актът за процесното нарушение е съставен на 20.10.2016г. или в рамките на тримесечния и едногодишния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН „актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“. Според чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършване и установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.“ Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.“ Актът за процесното нарушение е съставен на 20.10.2016 г. в присъствието на касатора Р.И., посочена, а и безспорно установена, като родител на непълнолетното лице, неин син, заварено без придружител на обществено място след 22:00 часа. Актът е съставен в присъствието на свидетел, посочен като такъв по съставяне на акта. Не е съобразено правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, но актът е съставен въз основа на материалите по преписка №1910р-12831/2016г. по описа на РУ–Кюстендил към ОД на МВР–Кюстендил. Последното е цитирано в акта. При тези данни настоящият състав приема, че фактът на допуснати нарушения на процесуалните правила за водене на производството в частта, отнасяща се до спазване изискванията на чл. 40 от ЗАНН не се явява така съществен, в степен да обоснове отмяна на НП единствено на това основание. Правото на защита на наказаното лице не е ограничено в каквато и да било степен, като същевременно формалните пороци на производството не са препятствали наказващия орган при проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и правилно са основали изводите му по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – за безспорна установеност на нарушението, авторството му и вината на родителя. Правилни в този смисъл са и изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на производството и безспорно доказано пред съда нарушение, неговият автор и вината му.

По възражението на касатора относно насочването на административнонаказателното производство срещу нея:

Възражението е неоснователно. За да е осъществен състав на административно нарушение по чл. 8, ал. 3 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрД, е необходимо да е установен родител (в случая) - лице, което по закон полага грижи за дете, което (отново в случая) е навършило 14 години, но не е навършило 18-годишна възраст, който родител не придружава това дете на обществено място след 22,00 ч.. Безспорно е по делото, че Р.И. е родител на Р. Р. Иванов. Законът задължава и двамата родители (солидарно, в общия случай) да положат грижа детето им, навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18 години, да е придружено на обществени места след 22:00 часа от тях или от осигурен от тях придружител. Срещу кого от родителите на непълнолетно лице, заварено на обществено място след 22:00 непридружено от някой от тях, да бъде образувано административнонаказателно производство ЗЗакрД не сочи. ЗАНН в чл. 24, ал. 1 императивно регламентира, че административнонаказателната отговорност е лична. В този смисъл и в общия случай и двамата родители, самостоятелно, са административнонаказателноотговорни. Дали да бъде ангажирана отговорността и на двамата и дали такова решение е съответно на целите по чл. 12 от ЗАНН, е оставено в преценката на компетентния наказващ орган и зависи от спецификата на всеки отделен случай. В рамките на проверяваното административнонаказателно производство за съда е достатъчно, че лицето притежава изискваното от закона качество - на лице, което по закон полага грижи за това дете, в случая родител. Това го прави адресат на процесното задължение, респективно субект на административнонаказателна отговорност в случай на неговото неизпълнение. Твърденията на касаторката, че е била в дискотеката се приемат за защитна позиция, а и същите са ирелевантни. Същите стоят изолирано и не кореспондират с материалите по специализираната полицейска операция, както и не кореспондират с обясненията дадени от бащата на непълнолетния непосредствено след отвеждането му в районното управление и преди оформянето на протокол за предаване. Пред съда св. Р. И. /родител на детето/, заявява, че майката е била в дискотеката, каквито са и възраженията на нарушителката дадени в 3-дневния срок след съставяне на АУАН. Дори да се възприемат тези свидетелски показания същите не променят факта, че детето е било само на улицата /а не в дискотеката/ около дискотеката и е било без придружител точно там. При това положение се приема, че фактическа обстановка различна от установената не е доказана.

С оглед горното и след извършена и служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съставът намира, че в производството и материалният закон е приложен правилно. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в НП дата и място и към вписания час, касаторката не е придружила, нито е осигурила придружител на непълнолетното си дете, навършило 14 години, но ненавършило 18-годишна възраст, на обществено място. Осъществен е състав на административно нарушение чл. 8, ал. 3 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрД, за което е наложено предвиденото, съответно по вид и в минимален законов размер административно наказание, с което са съобразени както чл. 27 от ЗАНН, така са изпълнени и целите по чл. 12 от ЗАНН.

По изложените доводи настоящият съдебен състав не намери основания за касиране на решението в условията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Решението на Районен съд–Кюстендил като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 12.01.2018г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 1795 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/