Р Е Ш Е Н И Е

№194

Гр. Перник, 16.04.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 189 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на РУ Радомир към ОД на МВР Перник, чрез главен юрисконсулт З. В. срещу Решение № 20 от 09.02.2018 година, постановено по АНД № 13 по описа за 2018 година на Районен съд Радомир.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 63 от 23.10.2017 година на началника на РУ Радомир към ОД на МВР Перник, с което на Д.И.Г. с ЕГН ********** ***, ул. „***”, бл. ***, вх. „***“, ап. ***, с което на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложена „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, тьй като безспорно е установена самоличността на нарушителя и неговата вина. Заявява, че неправилно районния съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН. Моли съда да отмени решението предмет на касационна проверка и постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът началника на РУ Радомир към ОД на МВР Перник редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител главен юрисконсулт Звездалина Василева, която моли съда да отмени решението предмет на касационна проверка и постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление по изложените в касационната жалба доводи.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба Д.И.Г. редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Наказателно постановление № 63 от 23.10.2017 година началника на РУ Радомир към ОД на МВР Перник е наложил на Д.И.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 001906 от 18.10.2017 година, като при извършена проверка от полицейските служители на РУ Радомир е установено, че ответника по касационната жалба на 18.10.2017 година, около 15.00 часа отказва да даде документ за самоличност, с което осуетява полицейска проверка. АУАН е съставен при отказ на наказаното лице да го подпише. Отказът е удостоверен с подписа и трите имена на свидетеля А. В. А., който е и свидетел при установяване на нарушението.

Оспореното пред Районен съд Радомир наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при съществени нарушения процесуалните правила от ЗАНН при съставянето на АУАН.

Решението е правилно.

От установената фактическа обстановка следва несъмнен извод, че производството по съставяне на АУАН е опорочено, като не е спазена процедурата по съставяне на АУАН, което административно нарушение е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. От съставения АУАН се установява, че е съставен при отказ да бъде подписан от нарушителя, който отказ е удостоверен от свидетел при установяване на нарушението. Така удостоверения отказ представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице още в началния момент от образуваното административнонаказателно производство, когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение още при съставянето на АУАН. Както бе посочено по–горе в съставения АУАН като свидетел по установяване на административното нарушение е посочен свидетелят А. В. А., който е удостоверил и отказа на нарушителя /настоящ касатор/ да подпише АУАН, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, какъвто в случая се явява свидетеля А. В. А.. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Т.е законодателят е имал предвид, че свидетелят удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта е трето лице различно от лицата констатирали извършване на административното нарушение, като свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН само удостоверява отказа т.е нежеланието на нарушителя да подпише АУАН, докато свидетелят по установяване на административно нарушение доказва различни факти и обстоятелства и е недопустимо едно и също лице да подпише АУАН в качеството си на свидетел по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и в качеството си на свидетел по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата категория са свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най – голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората категория са свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата категория са свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по – горе две категории, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на АУАН. Последната категория са свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната си възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Това се потвърждава и от анализа на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по – горе посочени свидетели, което в конкретния случай не е така.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи. В случая Районен съд Радомир е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН. Свидетелят при съставянето на АУАН и свидетеля при удостоверяването на отказа е възпрепятствал разкриването на обективната истина, поради което Районен съд Радомир с атакуваното съдебно решение не е допуснал нарушение на разпоредбата визирана в т. 10 на Постановление № 10 от 28.09.1973 година на Пленума на ВС.

Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 09.02.2018 година, постановено по АНД № 13 по описа за 2018 година на Районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/