Р Е Ш Е Н И Е

№221

Гр. Перник, 30.04.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 224 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП гр. София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. К. срещу съдебно решение № 659 от 22.01.2018 година, постановено по АНД № 271 по описа за 2017 година на Районен съд Перник, с което е отменено Наказателно постановление № F207909 от 07.10.2016 година на заместник – директора на ТД на НАП София, с което на ЕТ „***“ с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя М. К. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно без да сочи конкретни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи, с които заявява, че нарушението е установено и доказано, както и възразява срещу изводите на районния съд за нарушено право на защита на наказаното лице. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт М. К., която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „***“, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са представени писмени бележки вх. № 1 175 от 25.04.2018 година от процесуалния представител на ответника по касационната жалба адвокат В. Б. от АК Перник, с които моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура Перник изразява становище, с което заявява, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Административен съд – Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на Районен съд Перник, с което е отменено Наказателно постановление № F207909 от 07.10.2016 година на заместник – директора на ТД на НАП София, с което на ЕТ „***“ с ЕИК 113566939, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 76, представлявано от управителя М. К. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F207909/07.04.2016 година. При проверка на контролните органи на 25.03.2016 година в търговски обект Детски клуб – игри, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № ***, стопанисван от ЕТ „***“ е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП съгласно ДФО с № 0247 от 25.03.2016 година е 5,00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е 50,58 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство модел „ELTRADE A 100S KL“ с ИН на ФУ: ED 272687 притежава и са активирани функциите „Служебно въведени суми“ и „Служебно изведени суми“. Установената разлика в касовата наличност е в размер на 45,58 лева и представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство, чрез функцията „Служебно въведени суми“. Посоченото неотбелязване на приходи представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на административно – производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел че в обстоятелствената част на АУАН липсва посочване дали нерегистрирането на промяната в касовата наличност води или не до неотразяване на приходи и съответно, че на жалбоподателя такова обвинение не е предявено. Районният съд е приел също, че и в АУАН и в НП е посочена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2016 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС без да е посочена връзката с относимата такава санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съдържаща специалния признак, отразяващ се във вида и тежестта на нарушението. Тази норма е посочена едва в процесното НП, тъй като на това основание е определено наказанието на жалбоподателя, без да става ясно как, по какъв начин и въз основа на какви доказателства административнонаказващият орган е формирал волята си. Приел е, че с това административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин в изключително голяма степен е накърнил правото на защита на наказаното лице, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си Районен съд Перник е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият касационен състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

По делото няма спор, че при проверка на контролните органи на 25.03.2016 година в търговски обект – Клуб игри, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № *** е установена разлика в касовата наличност е в размер на 45.58 лева и представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство, чрез функцията „Служебно въведени суми“. Установено е, че фискалното устройство в проверения обект притежава посочените функции.

Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, когато нарушението води до неотразяване на приходи, се налага имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3 000 лева до 10 000 лева, съответно когато не води до неотразяване на приходи се налага санкция по ал. 1. В случая е ангажирана имуществената отговорност на ответника по касационната жалба на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като нарушението е довело до неотразяване на приходи – факт, който е елемент от фактическия състав на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване. В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства, че сумата в размер на 45.58 лева е приход, т.е. недоказано остава обстоятелството, че разликата между касовата наличност съгласно ФУ и фактическата наличност е довела до неотразяване на приходи. Наказателното постановление не съдържа мотиви въз основа на какви доказателства наказващият орган е приел, че разликата между касовата наличност и фискалното устройство в обекта е следствие на неотразяване на приходи. Доказателства за това не са събрани нито в хода на административнонаказателното производство, нито в производството пред районния съд. Следователно незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на наказаното дружество на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. От друга страна пропускът да се изясни дали нарушението е довело или не е довело до неотразяване на приходи и как, е съществен елемент от фактическия състав на нарушението, който препятства съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон. Ето защо е невъзможно да се извърши проверка на приложимото право при тяхната неустановеност.

С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд Перник, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила по изложените по – горе мотиви.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659 от 22.01.2018 година, постановено по АНД № 271по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/