ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Любомир Луканов:

Не съм съгласен с мотивите и диспозитива на взетото решение от касационния състав по следните съображения:

Не е спорно между страните, че санкционираното дружество „***“ ЕООД, в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон, има задължение да публикува годишния финансов отчет за 2016г., чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, което не е извършило в срока за това, а именно – до 30 юни на 2017 година. Няма спор и че годишният финансов отчет на дружеството за 2016 година не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в законово установения срок. Следва, че с бездействието си „***“ ЕООД е осъществило приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в срока по чл. 38 от ЗСч.

Считам, че за допуснатото административно нарушение е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира със ЗСч. Нарушението е формално, поради което релевантната преценка за маловажност е степента на обществена опасност на конкретното деяние, която считам, че не се отличава от обществената опасност на други нарушения от същия вид, т.е. от нарушенията по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, а не в сравнение с други административни нарушения по ЗСч. По делото не са ангажирани доказателства от които да се формира извод, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което считам, че правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното административно нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. И именно защото това нарушение е с ниска степен на обществена опасност законодателят е предвидил имуществената санкция да започва с минимален размер само от 200 лева (което е и най-ниският размер по административнонаказателните разпоредби на Глава девета от ЗСч). Сочените в жалбата до районния съд причини, довели до неизпълнението на задължението в предвидения в чл. 38 от ЗСч срок, не могат да обусловят различен правен извод.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.), търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Основен принцип при който се осъществява регистрацията, воденето, съхраняването и достъпът до търговския регистър е принципът на публичност. Следва, че всички предприятия по смисъла на чл. 2 от ЗСч, между които попада и „***“ ЕООД, са длъжни да публикуват годишните си финансови отчети независимо дали развиват дейност и са реализирали приходи, тъй като това са данни, които следва да бъдат известни на всички трети лица, включително и на държавните органи, които осъществяват контрол в защита интереса на фиска, с оглед извършването на съпоставка с предходните отчети на предприятието и с тези на други предприятия. Нормата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч е императивна, тъй като информацията за годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по Глава седма от ЗСч, е от съществено значение за преценката моментното имуществено и финансово състояние на предприятието, поради което не споделям извода на първостепенния съд и на касационния състав, че допуснатото административно нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Не съм съгласен и с извода на касационния състав, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Действително в нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 (изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) от ЗСч, е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. Но за да се ползват от тази по-благоприятна за тях норма, предприятията имат задължението да декларират с декларация това обстоятелство, която декларация се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година (предл. второ на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч). Законодателят е приел, че в този случай такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат (предл. трето на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч). Т.е. законодателят е въвел по-благоприятен закон, но при спазването на точно определени условия, които следва да са изпълнени кумулативно. Обстоятелството, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период (2016г.) не е достатъчно за прилагане на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, а следва търговецът: 1) да е декларирал изрично това обстоятелство, 2) декларацията да е публикувана в търговския регистър и 3) това да е извършено в определения от закона срок - до 31 март на следващата година (в случая до 31.03.2017г.). При извършената служебна проверка в изпълнение нормата на чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, въз основа на вписаните в търговския регистър обстоятелства, не установих до 31.03.2017г. санкционираното дружество да е публикувало декларация в търговския регистър, че през 2016г. не е осъществявало дейност. Следва да се отрази, че годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО има друго предназначение и се подава пред приходната администрация, поради което и не изпълва хипотезата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. В този смисъл, при извършеното логично и систематично тълкуване на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч с чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч, следва, че е неприложима нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По тези мотиви считам, че решението на районния съд следваше да се отмени, като незаконосъобразно.

Не намирам основание за отмяна на оспореното НП. Същото е издадено в предписаната от закона форма, от компетентен орган, при съответствие с материалния закон. Нарушението е доказано от обективна страна. Спазени са сроковете за съставяне на акта и издаване на НП, които са със съдържанието по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Санкционираното дружество е осъществило състава на установеното административно нарушение, поради което отговорността му е ангажирана законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е в съответствие с целта на закона, поради което обжалваното наказателно постановление следваше да се потвърди, тъй като е законосъобразно.

С оглед изложените съображения приемам, че касационната жалба е основателна. Решение № 684/07.12.2017 г. по административнонаказателно № 1888/2017г. по описа на Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № F325064 от 15.09.2017 година на заместник – директора на ТД на НАП София, е незаконосъобразно и следваше да се отмени, а наказателното постановление - да се потвърди.

СЪДИЯ: