Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

гр. Перник, 10. 05. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 87/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.В.С., с адрес *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000938 от 09. 11. 2017 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция (ОД) на МВР – П.. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Излага конкретни пороци на оспорвания акт. Иска отмяна на заповедта. В открито съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. И. Д. от САК (пълномощно на лист 20 от делото), поддържа жалбата си. Излага доводи за нейната основателност. Не претендира разноски.

Ответникът – А. Г.Г., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – П., редовно призован, чрез представителя си по пълномощие – юрк. З. В. В. (пълномощно по лист 28 от делото), оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Относно срока на наказанието посочва, че органът е имал предвид минимално предвидения в закона срок от 6 месеца. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд П. намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административната преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че с процесната заповед на основание чл. 22 от ЗАНН на С.В.С. е наложена санкция по чл. 171, т. 2А от ЗДвП - прекратяване на регистрация на лек автомобил „***“ с рег. №*** за срок от 6 месеца до 1 година, отнети са регистрационните табели и СРМПС № *** (лист 6 от делото). Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000938/09. 11. 2017 г. е връчена на оспорващата на 09. 11. 2017 г. и е обжалвана пред съда чрез административния орган на 16. 11. 2017 г. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 09. 11. 2017г. около 10.55 часа в община Перник, на път І клас № 1, при разклон Кристал, в посока гр. София, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, лична собственост на С.В.С., е установено, че водачът управлява със СУМПС №*** с изтекъл срок на валидност до 01. 11. 2017г. Отразено е, че С.С. управлява моторното превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

От АУАН № 354919/09. 11. 2017г., съставен от младши автоконтрольор А. Г. Г. и в присъствието на свидетеля М. П. С. (лист 5 от делото), се установява, че на 09. 11. 2017г. около 10.55 часа в община П., на път І клас № 1, при разклон Кристал, в посока гр. София, като водач на лек автомобил „***“ с рег. №***, лична собственост на С.В.С., същият е управлявал със СУМПС № *** с изтекъл срок на валидност до 01. 11. 2017г.

По делото е приета като доказателство заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи (лист 31 от делото), с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП на следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи.

Като доказателство е приета и заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-П. (лист 30 от делото), с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП, конкретно посочени длъжностни лица, между които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П..

От справка за лице, направена от базата данни на АИС „Български документи за самоличност“ от 19.04.2018г. се установява, че жалбоподателят С.В.С. има валидно свидетелство за управление на МПС № ***, издадено от ОД на МВР-П.на 15.11.2017г. (заверено копие от което е приложено на лист 8 от делото), със срок на валидност 15.11.2022г., а издаденото му свидетелство за управление на МПС №***, със срок на валидност до 01. 11. 2017г., е унищожено (лист 33 от делото).

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000938 от 09.11.2017г. началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-П. е постановил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, без да е конкретизиран точният срок на мярката.

При така установените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на 09. 11. 2017г. (лист 6 от делото), а е обжалвана пред съда на 16. 11. 2017г., видно от входящия индекс на жалбата по регистъра на ОД на МВР – П.. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР П. е оправомощил младшите автоконтрольори към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР П. (в т. 1.8), който е издал и оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Съдът приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца до една година, за това, че е управляван без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада, поради изтекъл срок на валидност на СУМПС – до 01. 11. 2017 година.

Според правната уредба, дадена с нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ).

Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на нормата, което се установява със съставянето на АУАН по реда на ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложимата редакция изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), принудителната административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на МПС, без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада, като нарушението е квалифицирано по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът счита, че страните не спорят по фактите, установени по делото. Спорният въпрос е досежно квалифицирането на установеното неправомерно поведение, сочено като основание за издаване на ЗППАМ и съответствието му на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС. Този извод следва от правната характеристика на свидетелството за управление на МПС, който е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство – чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Следва, че свидетелството за управление на МПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите по чл. 149 от ЗДвП, са регламентирани подробно в Наредба № 31 от 26.07.1999 година за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, като в текста на чл. 2, ал. 3 от същата наредба е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от ЗДвП, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Изтичане на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност (в посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в решение № 8326/19.06.2014 година, постановено по адм. дело № 2404/2014 година на ВАС, VІІ отделение). По делото е установено, че С.В.С. е притежавал СУМПС № *** със срок на валидност до 01. 11. 2017 година, който документ е удостоверявал, че С. е правоспособен водач. Действително срокът на валидност на този документ към момента на проверката е изтекъл, но по делото е представено и СУМПС с номер ***, издадено на С.В.С. на 15.11.2017 година, валидно до 15.11.2022 година. Съдът счита, че макар удостоверителната функция за придобитата правоспособност да е била прекъсната в периода от 01.11.2017 година до 15.11.2017 година, то този факт не дерогира вече придобитата правоспособност от водача. С изтичането на срока на валидност на СУМПС, лицата не губят правоспособността си. Първоначалното свидетелство за управление на МПС от съответната категория удостоверява придобитата от водача правоспособност. Срокът на валидност на свидетелството за управление на МПС от друга страна е уреден в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен документ. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В чл. 51 от ЗБЛД са уредени режимът и сроковете за валидност на този документ. Съгласно § 1, т. 2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД „нередовен“ български личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност, а в чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение – използване на нередовен български личен документ и административно наказание за това – „глоба“ в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната характеристика на приложимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД води до правен извод, че макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за управление на МПС от съответна категория, изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл. 150 и чл. 150а от ЗДвП. Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване следва от факта на предвидената по ЗБЛД отделна, различна от ЗДвП административнонаказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване нередовен български личен документ, какъвто по смисъла на цитираната разпоредба на § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност (включително и за СУМПС).

От изложеното следва и изводът, че придобитата правоспособност да управлява МПС от съответната категория от управляващия лекия автомобил жалбоподател, удостоверено с СУМПС № *** със срок на валидност до 01. 11. 2017 година, не е изгубена с изтичане срока на валидността му по чл. 51 от ЗБЛД. Изложените съображения налагат извода, че фактическите обстоятелства в оспорената заповед не съставляват фактическото основание по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Т.е. наложената ПАМ е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Липсва правопораждащият фактически състав, а липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя. Следователно ПАМ, наложена със оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки.

Принудителните административни мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброените в ЗДвП случаи, а компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Материалноправните норми, които уреждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативно установени условия.

На следващо място съдът приема, че оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем (вкл. и време на действие), че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките на 6 месеца до една година.

Съгласно текста на приложимата редакция на нормата, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Фактът е от значение за тълкуването на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, но и във връзка с приложението на текста на чл. 6 от АПК. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, намира приложение само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност, т.е. когато органът има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, компетентният орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи на собственика на автомобила предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Но изложеното не важи за размера на приложената ПАМ, която е определена от правната норма в точно фиксирани граници - от 6 месеца до една година. Размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност, но само в рамките на предвидените граници - от шест месеца до една година (в този смисъл е решение № 3793 от 23.03.2018 г. по адм. д. № 14788/2017 г. на ВАС, VII отд.). Като е възпроизвел текста на закона – „от 6 месеца до една година“, без да посочи конкретен срок на мярката (напр. за 6 месеца или за 8 месеца, или за друг конкретен срок в рамките до 1 година), административният орган е нарушил принципа на съразмерност. Недопустимо е срокът на мярката да бъде презюмиран от адресата на заповедта или от друг субект. Срокът на наложената ПАМ следва точно да е посочен в оспорената заповед, за да може и съда да осъществи проверка за законосъобразността й.

Снабдяването с ново СУМПС означава, че жалбоподателят продължава да отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС. С оглед на този факт следва, че последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че мярката е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Съдът счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата е основателна, поради което заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000938 от 09.11.2017 година на мл. автоконтрольор към ОД на МВР – П. сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

По разноските.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000938 от 09.11.2017 година, издадена от младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР – П., сектор „Пътна полиция“, наложена на С.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/П/