Р Е Ш Е Н И Е

№ 204

Гр. Перник, 17.05.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 99 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на кмета на Община Радомир против Решение № КПК – 1/04.01.2018 година на директора на Териториално поделение Перник на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-85 от 04.12.2017 година на кмета на Община Радомир против Разпореждане № РЖ-5-13-00343191 от 20.11.2017 година, издадено от ръководителя на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ Перник за събиране на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-13-00338417 от 09.11.2017 година в общ размер на 4 676.39 лева.

Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорваното решение. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 23.04.2018 година жалбоподателя чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт ***моли съда да отмени оспорения административен акт, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директора на Териториално поделение Перник на НОИ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт ***, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

По делото са представени осем броя препис – извлечения от присъствени листа на проведени редовни заседания на Общински съвет Радомир, от които е видно, че общинския съветник ***е присъствала на заседания на постоянните комисии „Европейски, национални и други програми и проекти, работа с децата и младежта, спорт и туризъм“ и „Обществен ред, законност, местно самоуправление и общинска собственост“ на 27.04.2015 година и 30.04.2015 година, като е взела участие в проведените заседание на Общински съвет Радомир на посочените дати.

Със Заповед № ЗР-5-13-00335365 от 02.11.2017 година ръководителя на ТП Перник на НОИ е възложил на старши инспектор по осигуряването към ТП Перник на НОИ ***да извърши пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на Община Радомир за ревизионния период от 01.01.2012 година до 30.09.2017 година.

Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт за начет № РА-5-13-00338417 от 09.11.2017 година за неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, временна неработоспособност, поради гледане на болен член от семейството и карантина и поради бременност и раждане, възлизащи на общ размер 3 816.77 лева – главница и начислена лихва до 09.11.2017 година в размер на 859.62 лева. Приложен е и Анализ на ревизионния акт за начет № РА-5-13-00338417/09.11.2017 година, от който е видно, че на общинския съветник ***са изплатени неправомерно парични обезщетения и помощи за временна неработоспособност за периода от 04.05.2015 година до 16.08.2015 година в размер на 3 464.67 лева главница и начислена лихва в размер на 809.86 лева.

По делото са представени Задължителни предписания изх. № Г-13-000-00-00847060/04/09/2015 на контролен орган на ТП Перник при НОИ, с които на осигурителя Община Радомир е указано, че следва данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за месеците май – юли 2015 година да се заличат в РОЛ по отношение на общинския съветник ***, тъй като същата към деня на настъпване на временната неработоспособност не е осигурена за съответния риск. Корекцията се налага на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица.

С Разпореждане № РЖ-5-13-00343191 от 20.11.2017 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО се е разпоредил осигурителят Община Радомир да внесе по Ревизионен акт за начет № РА-5-13-00338417 от 09.11.2017 година общо сума по начет в размер на 4 676.39 лева в 14 – дневен срок от връчването му.

С жалба вх. № 1012-13-85 от 04.12.2017 година кмета на Община Радомир е обжалвал горепосоченото разпореждане, в частта за осигуреното лице ***, тъй като е изпълнено задължително предписание № Г-13-000-00-00847060/04/09/2015 на контролен орган на ТП Перник на НОИ и данните по отношение на това лице са заличени.

С Решение № КПК – 1 от 04.01.2018 година на директора на Териториално поделение Перник на НОИ /предмет на съдебен контрол/ е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-85 от 04.12.2017 година на кмета на Община Радомир против Разпореждане РЖ-5-13-00343191 от 20.11.2017 година на ръководителя на контрола по разходите за ДОО. Административният орган е приел, че общинския съветник ***в качеството си на избран общински съветник в Община Радомир, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА получава възнаграждение само за участието си в заседанията, съответно осигурителните вноски се дължат върху полученото възнаграждение. Приел е, че в случая лицето не е осигурявано два последователни дни, поради което няма право на обезщетение за общо заболяване и майчинство.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза от вещото лице В.Ж.П.. От заключението на вещото лице се установява, че към деня на настъпване на временната неработоспособност на лицето ***, последната е нямала най – малко два последователни дни в осигуряването, за да има право на обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане, тьй като последния ден в осигуряването е 30.04.2015 година, а е представен болничен лист от 04.05.2015 година. Вещото лице е установило, че настоящия жалбоподател – осигурителя Община Радомир дължи връщане на изплатено обезщетение на лицето ***в общ размер на 4 676.39 лева. Настоящият съдебен състав не кредитира заключението на вещото лице, тьй като не кореспондира с приложимите материалноправни норми.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав в кръга на правомощията си по чл. 168 от АПК констатира, че атакуваното Решение № КПК – 1 от 04.01.2018 година на директора на Териториално поделение Перник на НОИ е издадено от компетентен административен орган съобразно разпоредбата на чл. 117 от КСО – ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Същото е изготвено в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването му.

Оспорваното решение е неправилно, тьй като противоречи на материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона, поради следните съображения:

Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и чл. 2, т. 5 от Изборния кодекс подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Според чл. 34, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ при изпълнението на тази длъжност общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на Общинския съвет и неговите комисии, чийто размер се определя с решение на Общинския съвет. Дейността на общинския съветник се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигането на краен резултат, поради което следва да се приеме, че дейността има трудов характер.

Действително с изменението на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, в сила от 01.02.2013 година е предвидено, че общинските съветници получават възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и неговите комисии, т.е. само за дните на участие в заседанията. Осигуряването обаче възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й, което в случая означава, че общинският съветник се счита за осигурен за целия месец, независимо от броя на заседанията на колективния орган и неговите комисии, в които е участвал. Дейността на общинския съветник се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигане на краен резултат, следователно също е трудово по своя характер. В случаите, когато полученото от общинския съветник месечно възнаграждение е по – малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната, осигурителните вноски се дължат и внасят върху осигурителен доход в размер на минималната работна заплата съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО. Общинските съветници са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО – от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и т. 8 се определя по правилото на чл. 6, ал. 3 от КСО: върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по – малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. В тази връзка независимо от начина за определяне на възнаграждението му общинският съветник изпълнява правомощията си и полага труд през цялото време на мандата му, а не само в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. От уредбата в чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМСМА се установява, че работата на общинския съветник не се ограничава единствено до участието му в заседанията на общинския съвет и неговите комисии, но и в участие в решаването и разглеждането на въпроси, поддържането на връзки с избирателите и информирането им за дейността и решенията на общинския съвет. Ето защо под изпълнение на задължения следва да се разбира всички задължения на общинския съветник, а не само тези, състоящи се в участие в заседания на общинския съвет и неговите комисии, поради което правилно са подавани данни за осигуреното лице ***/общинския съветник/. Осигурителят е посочил осигурителен стаж и осигурителен доход и за месеците, в които общинския съветник не е участвала в заседания на общинския съвет и неговите комисии, без обаче мандатът й през това време да е бил прекратен или тя по друга причина /без значение постоянно или временно/ да е загубила статута и/или функциите си на общински съветник. От изложеното следва, че общинският съветник се счита за осигурен за целия месец, независимо от броя на проведените заседания на колективния орган, в които е участвал. В случаите, когато по решение на общинския съвет се прекратява или спира изплащането на възнаграждение на общинските съветници, без да са прекратени правомощията им или същото се изплаща само за определени дни, осигуряването им би се считало за прекъснато, но не и за прекратено. В такава насока следва да се тълкува разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО, която предвижда възможност за прекъсване на осигуряването през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а ал.1 от КСО не е прекратена.

За да не настъпи прекъсване на осигуряването е предвидено приложението на чл. 6, ал. 3 от КСО, която норма следва да бъде разглеждана във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО, съгласно която времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и т. 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по – малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, се зачита за осигурителен стаж. За да бъде зачетено за осигурителен стаж цялото време, през което общинските съветници изпълняват правомощията си по чл. 33 от ЗМСМА, е необходимо внасяне на осигурителни вноски върху осигурителен доход, изчислен в размер най – малко на минималната работна заплата, установена за страната за съответния период.

Ето защо гореизложеното обуславя извода, че административният орган неправилно е приложил закона, като е разпоредил осигурителя – Община Радомир да внесе по издаденото Разпореждане № РЖ-5-13-00343191 от 20.11.2017 година, издадено от ръководител на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ Перник сумата в общ размер на 4 676.39 лева, представляваща неправомерно изплатени обезщетения за временна неработоспособност по съставения ревизионен акт за начет № РА-5-13-00338417 от 09.11.2017 година.

При тази експлицитна законова уредба следва да се възприеме като неправилен оспорения административен акт на директора на ТП Перник на НОИ, че специално за общинските съветници като лица на изборни длъжности със задължение за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО следва да се направи изключение и месечният осигурителен доход да се определя в по – малък размер, съответстващ на получено възнаграждение в участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 7 003 от 11.06.2015 година, постановено по административно дело № 15 626/2014 година, VІ отделение и Решение № 5 246 от 23.04.2018 година, постановено по административно дело № 13 685/2016 година, VІ отделение.

С оглед на така установеното, оспореният административен акт, с който е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-85 от 04.12.2017 година на кмета на Община Радомир против Разпореждане с № РЖ-5-13-00343191 от 20.11.2017 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което следва да бъде отменен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което ответника по жалбата следва да му запрати сумата в общ размер на 200 лева, от които 100 лева платено възнаграждение за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от гореизложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № КПК-1 от 04.01.2018 година на директора на Териториално поделение Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-85 от 04.12.2017 година на кмета на Община Радомир против Разпореждане с № РЖ-5-13-00343191 от 20.11.2017 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Териториално поделение Перник на НОИ, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50, представлявано от директора ***да заплати на Община Радомир, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20 съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: