Р Е Ш
Е Н И Е
№ 203
Гр. Перник, 02.05.2018
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 147 по
описа на съда за 2018 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ц.В.К.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.М. ***, офис 6А против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0249-000007 по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП от 12.02.2018 година, издадена от началник група към РУ
Брезник при ОДМВР Перник, с която е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца. Жалбоподателя твърди,
че в оспорената заповед е неизяснена изложената фактическа обстановка. Моли
съда да я отмени, като незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
изискванията за съдържание, както и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
В проведеното съдебно заседание на 23.04.2018 година жалбоподателя
редовно призован не се явява, представлява от адвокат Д.М. ***, която моли съда
да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като
незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 23.04.2018 година ответникът
по жалбата – началник група към РУ Брезник при ОДМВР Перник, редовно призован, не
се явява, представлява се от главен юрисконсулт Звездалина В., която излага
доводи за законосъобразност на оспорваната заповед и моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2018
година, около 11:10 часа младши автоконтрольор ***при РУ Полиция гр. Брезник в присъствието на свидетеля ***и ***е
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0354699 на ***с
ЕГН **********,***, за това, че в с.
Гигинци, община Перник на площада управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на Ц.В.К. – негова майка и настоящ
жалбоподател, без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на
чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № 007897609 и 2 /два/ броя
регистрационни табели.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж
т. 1.5.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
18-0249-000007 по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 12.02.2018 година,
издадена от началник група към РУ Брезник при ОД на МВР Перник е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/
месеца, тъй като собственото ППС на настоящия жалбоподател е било управлявано
от ***, който не притежава
свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Д.М.
не представя нови доказателства.
В проведеното съдебно заседание на 23.04.2018 година
по делото процесуалния представител на ответника главен юрисконсулт Звездалина В.
е представила протокол с УРИ № 313р-2116 от 13.02.2018 година, Заповед №
313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на
основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на
Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия
на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ и справка
за нарушител.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен
акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния
случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017
година директора на ОДМВР Перник е оправомощил началниците на групи в РУ
при ОДМВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно
производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акт за
установяване на административно нарушение. В тази връзка е неоснователно възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва описание на лицето
управлявало МПС, тъй като видно от съставения АУАН подробно е индивидуализиран
водача на МПС, с посочено име, ЕГН и адрес, което е напълно достатъчно.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при спазване на материалния закон
и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек
автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е управляван от лице което не притежава
СУМПС.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице – водач,
без да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по
чл.
150 от ЗДвП.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз
основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на
МПС от лице което не притежава СУМПС, което в случая е установено по безспорен
начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава
съответно свидетелство за управление на МПС. АУАН, съгласно чл.
189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което
е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 03.01.2018 година
императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на
предпоставките в разпоредбата, в случая управление от
лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като
е ирелевантно обстоятелство дали е със съгласието на собственика или не на притежаваното
МПС, тьй като законодателя не е предвидил при наличието на посоченото
обстоятелство неналагането на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба налагането
на ПАМ е винаги на собственика на МПС, както при наличието на предпоставките
относно управлението на МПС от собственика – водач, така и при наличието на
същите предпоставки от лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на
гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана фактическата
обстановка, установена с Акт за установяване на административно нарушение от 12.02.2018
година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специален закона, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата
е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се
„Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се
реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален
ред. Административната принуда, наложена с оспорената заповед както се посочи
по – горе е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните
от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
След като те са налице, правилно административният орган е приложил
принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е
действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка
дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При
наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната
административна мярка, административният орган е длъжен да я приложи. В тази
връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния представител
на жалбоподателя в подадената жалба.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП,
във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като
мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на административно
нарушение.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната
принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от
необходимото. В случая наложената ПАМ е в законоустановения минимален размер от
6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл.
150 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели
на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на направените съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.В.К. с
ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.М. ***, офис 6А против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0249-000007 по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП от 12.02.2018 година, издадена от началник група към РУ
Брезник при ОДМВР Перник, с която е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: