Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

Гр. Перник, 04.05.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 184 по описа за 2018 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба на М.Л.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат ***от АК Враца против Заповед за задържане на лице рег. № 328зз-33 от 26.02.2018 година, издадена от ***, командир на отделение при РУ Радомир към ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа в ОД на МВР Перник. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 23.04.2018 година жалбоподателят редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат ***от АК Враца, който поддържа жалбата и моли съда да я отмени, като незаконосъобразна по подробно изложени доводи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът – полицейски орган при РУ Радомир към ОД на МВР Перник – ***, редовно призован се явява лично, като моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по подробни изложени доводи.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на разпореждане от 08.03.2018 година на настоящия съдебен състав по делото е представено от РУ Радомир към ОД на МВР Перник заверено копие от цялата административна преписка по издадената Заповед за задържане на лице рег. № 328зз-33 от 26.02.2018 година.

От представената административна преписка се установява, че на 26.02.2018 година полицейските служители – ***/младши автоконтрольор/, *** и ***при извършена проверка на лек автомобил „***“, с рег. № ***/собственост на ***/ установили, че се управлява от настоящия жалбоподател. При извършената проверка установили, че водача /настоящ жалбоподател/ на посочената дата, в 02.15 часа управлява посоченото МПС в гр. Земен, ул. „Земенски манастир“ под въздействие на алкохол, като след извършена проверка с техническо средство – алкотест „Дрегер 7510 ARDN 00998“ е установено 1.37 промила концентрация на алкохол. Водачът се е съгласил с установените показанията на техническото средство. За така установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 0294941, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 328зз-33 от 26.02.2018 година, издадена от ***, командир на отделение при РУ Радомир към ОД на МВР Перник /предмет на съдебно оспорване/ на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан на посочената дата, в 02.15 часа за срок от 24 часа в ОД на МВР Перник, за това че управлява МПС след употреба на алкохол, с концентрация на 1.2 промила, установено по надлежния ред. При задържането жалбоподателя е подписал декларация и е съставен протокол за личен обиск на лице.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 328зз-33 от 26.02.2018 година, издадена от ***, командир на отделение при РУ Радомир към ОД на МВР Перник на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан на посочената дата, в 02.15 часа за срок от 24 часа в ОД на МВР Перник въз основа на данни за извършено престъпление – управление на МПС след употреба на алкохол, над 1.2 промила установено по надлежния ред.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото не се спори, а и видно от оспорената заповед, нейния издател заема длъжността „Командир на отделение“ при РУ Радомир към ОД на МВР Перник, поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна.

Съгласно посоченото в оспорената заповед правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. В конкретния случай безспорно в оспорената заповед е посочено както правното основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, така и фактическото описание, а именно М.Л.М. /настоящ жалбоподател/ управлява МПС след употреба на алкохол, с концентрация на 1.2 промила, установено по надлежния ред. В тази връзка е напълно неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в оспорената заповед липсват фактически основания за нейното издаване. От приложената по делото административна преписка се установява, че има данни, от които може да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъплението. В настоящия случай такива се съдържат в съставения АУАН, подписан без възражения и със съгласие на установеното нарушение /управление на МПС след употреба на алкохол, над 1.2 промила, а именно 1.37 промила/, което от своя страна представлява престъпление по реда на чл. 343б, ал. 1 от НК.

По своята правна същност, мярката „Задържане за срок от 24 часа“ по смисъла на чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 година – ДВ, бр. 66 от 1992 година, в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот /чл. 2/ и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които жалбоподателя е извършил престъпление, като е управлявал МПС, на посочена дата и място след употреба на алкохол над 1.2 промила, установено по надлежния ред. Следователно към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. Следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК /условия за образуване на наказателно производство/.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по – малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на настоящия жалбоподател, е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия са му разяснени правата по чл. 72, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, като не е поискал адвокатска защита. С оглед на това следва да се приеме, че административнопроизводствените правила са спазени и не се налага отмяна на оспорения индивидуален административен акт на това основание.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона. В посочения смисъл е константната съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 3053 от 12.03.2018 година, постановено по административно дело № 2479/2017 година, V отделение.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган, въз основа на който е издал Заповед за задържане на лице рег. № 328зз-33 от 26.02.2018 година, издадена от ***, командир на отделение при РУ Радомир към ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на М.Л.М. с ЕГН ********** *** за срок от 24 часа, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат ***от АК Враца против Заповед за задържане на лице рег. № 328зз-33 от 26.02.2018 година, издадена от ***, командир на отделение при РУ Радомир към ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на М.Л.М. с ЕГН ********** *** за срок от 24 часа, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: