Р Е Ш E Н И Е
№ 244
гр. Перник, 28.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 187/2018 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка
с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищцата А.Л.С., с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Р.М.,***
е сезирала съда с иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като иска да
бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответникът Регионална
здравна инспекция-Перник, със седалище гр. Перник, *****да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер 500 лв., представляващи сторени от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 1424/2017г.
описа на районен съд-Перник образувано по повод обжалване наказателно
постановление № 72 от 07.07.2017г., издадено от директора на Регионална здравна
инспекция-Перник. Претендира и заплащане на законната лихва върху горната сума,
считано от 09.03.2018г., дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и претендира присъждане на направените съдебни
разноски в настоящото съдебно производство.
В проведеното
съдебно заседание пълномощника на ищцата адв. Р.М.,*** моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан. Позовава се на тълкувателно дело №
2/2016г. на ВАС, както и акцентира на факта, че адвокатското възнаграждение е
изцяло изплатено при подписване на представения по АНД № 1424/2017г. по описа
на районен съд-Перник договор за правна защита и съдействие. По изложените
съображения пледира искът да бъде уважен в предявения размер, както и да се
присъдят разноски за настоящето производство, съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът- Регионална
здравна инспекция-Перник в отговора по
исковата молба излага съображения, че искът е неоснователен. Наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и отмяната му не е условие за ангажиране на
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. С тези аргументи моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен или евентуално да се присъди обезщетение,
което да се съобрази с действителната и правна сложност на казуса.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск. Предлага същият да се уважи в минимален
размер, определен в наредбата за
адвокатските възнаграждения.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 1424/2017г. на Районен съд-Перник, се установява, че с НП № 72
от 07.07.2017г. директора на РЗИ-Перник за извършено от ищцата административно
нарушение по чл. 9, ал. 1 от НМЕ, чл.
23, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е
наложил на основание чл.
225, ал. 1 от ЗЗ административно наказание-глоба в размер на 1000лв..
Наказателното постановление е
обжалвано.
Образувано е АНД № 1424/2017г. по описа на районен
съд-Перник. Пред районен съд-Перник, ищцата С. е ползвала адвокатска защита и е била
представлявана от адв. Р.М.,***, съгласно пълномощно от 25.07.2017г. и договор за правна защита и съдействие от същата
дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в
брой
на 25.07.2017г. възнаграждение за един
адвокат по делото пред районен
съд-Перник е в размер на 500 лева. С решение № 512 от 19.10.2017г., постановено по АНД № 1424/2017г. по описа на Районен
съд-Перник наказателно постановление № 72 от 07.07.2017г. на директора
на РЗИ-Перник е отменено изцяло. Решението е влязло в сила на 17.11.2017г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим. Разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено
с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Ответникът РЗИ е юридическо лице,
съгласно чл.
8, ал. 1 от Закон
за здравето /ЗЗ/.
Исковете за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай претенцията се основава на
това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се
претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност. В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от
администрацията акт, чийто адресат е ищцата, а именно – наказателно
постановление № 72
от 07.07.2017г. издадено от директора на РЗИ-Перник е
отменено като незаконосъобразено с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ВАС и ВКС се приема, че издаването на процесното наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат
от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е
отменено. С оглед действието на това постановление, наказателните постановления
попадат в обхвата на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което доводите от ответника в
противна насока са напълно неоснователни. В казуса е налице първата от
визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Съгласно
съдържанието на Договор за правна защита и съдействие № 00268 от 25.07.2017г. ищцата е
възложила на адв. Р.М. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
процесуално представителство и защита по АНД № 1424/2017г. пред районен
съд-Перник. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Съгласно направеното
отбелязване в договора същото е заплатено в брой при подписването му. Адвоката
се е явил в откритото съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита
правата на доверителя си. Въз основа на това се приема, че във връзка с
обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищцата пред
първоинстанционния съд, същата е ангажирала адвокат,
на когото е заплатила сумата от 500 лв., а последният е осъществил процесуално
представителство пред въззивния съд. С оглед на това и въз основа на безспорните
доказателства в тази връзка се приема, че във връзка с обжалването пред съда на
наказателното постановление, издадено срещу ищцата от директора на РЗИ-Перник, същата
е ангажирала адвокат, на когото е
заплатила сума в размер на 500лева за процесуално представителство по АНД № 1424/2017г.
образувано пред районен съд-Перник.
Безспорно се установява от приложеното по делото АНД №
1424/2017г. на районен съд-Перник, че наказателно постановление № 72 от 07.07.2017г.
на директора на РЗИ-Перник е отменено като незаконосъобразно с решение № 512 от
19.10.2017г.
и решението е влязло в сила на 17.11.2017г..
Следва да се посочи, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.
Основното възражение на ответника
е, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото
наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във
водено съдебно производство и тази заплатена сума е израз на доброволен акт
между страните. Разгледано по същество това възражение е неоснователно. Това е
така, защото съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на
вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по
съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник.
Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с
обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази
защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката
и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като
единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на
защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат
е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази
напълно с изложените в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело
№ 2/2016г.
доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
От
доказателствата към исковата молба, както и от тези в АНД № 1424/2017г. се
приема, че е налице действително извършено плащане по договор за правна защита
и съдействие с № 00268/25.07.2017г. в производството по оспорване на
наказателното постановление. Не е спорно, че адв. Р.М. е осъществила
процесуално представителство по АНД № 1424/2017г. и е взела
участие в откритото съдебно заседание
по наказателното от административен характер дело. По въпроса за
доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Предпоставките в случая са налице: по АНД № 1424/2017г. има договор за правна защита и съдействие и в него
е отбелязано плащане в брой при
подписване на договора. Същият има значението на разписка за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500лева.
Ответника, в отговора излага съображения свеждащи се
до това, че делото пред районен съд не представлява фактическа и правна
сложност, с оглед на което счита, че претендираната вреда от заплатен
адвокатски хонорар е в завишен размер. Аналогични съображения излага и
участвалият по делото представител на Окръжна прокуратура-Перник, като предлага
размера на обезщетението да се определи към минималния размер на адвокатския
хонорар разписан в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Възражението се приема за допустимо и основателно, при следните доводи:
По
разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство
за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на наказателно
постановление не е предвидена възможност на страните да претендират за
направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Както е
посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело №
2/2016г. на ВАС, възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона.
Делата за обезщетения по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне в средство за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.. В конкретния казус делото пред районен
съд-Перник е от административно наказателен характер. Административното
наказание е глоба в размер на 1000лв.. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, на което адвокатът се е явил и е осъществил процесуално
представителство и защита. Делото не представлява фактическа и правна сложност.
Заплатеното адвокатско възнаграждение по
АНД № 1424/2017г. на районен съд-Перник е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не е в обоснован и
справедлив размер. Въз
основа на изложеното и като се взе предвид изложеното в отговора на ответната
страна, което се възприема по същество като оспорване размера на претендираното
обезщетение, настоящия състав приема, че размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА
във вр. с чл.
18, ал. 2 във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не представлява
вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава пряка и
непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение,
който не надвишава минимално определения по наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ. Подлежащата на
репариране имуществена вреда, причинена
на С. от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление е в размер
на 300 лв. и се определя на основание чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка Решение № 8765
от 5.07.2017г. на ВАС по АД № 13788/2015г., Решение № 7709 от 19.06.2017г. на
ВАС по АД № 4087/2016г..
Въз
основа на изложеното предявеният иск е основателен и доказан в размер на 300лева.
Представлява обезщетение, съответстващо на критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е
обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 1424/2017г. на районен съд-Перник. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка
между изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. и отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление.
С оглед изложеното предявеният иск се явява
основателен и доказан и ще бъде уважен,
като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от отмененото по съответния ред наказателно
постановление.
За разликата от 300лева до пълния претендиран размер-500лева,
искът като неоснователен ще се отхвърли.
При
този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г.
на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД №
4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г. настоящия състав, намира за основателно и акцесорното
искане за присъждане на законната лихва върху уважената
част на иска. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300лева,
считано от предявяването на исковата молба - 09.03.2018г. до датата на
окончателното й изплащане.
При
този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно, а разгледано по същество се явява основателно. До приключване на съдебното
дирене от страна на ответника не е постъпило възражение за прекомерност. С
оглед на това и съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
В случая искът е уважен частично и въз основа на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в
размер на 306лв. /триста и шест лева/,
представляващи заплатена държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция-Перник, със
седалище гр. Перник, ***** ********** да заплати на А.Л.С., с ЕГН **********, с адрес *** по банкова
сметка *** „Алианц Банк България“АД, BIC: ***; IBAN: *** /триста/
лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна на наказателно
постановление № 72 от 07.07.2017г. на директор на Регионална
здравна инспекция-Перник, ведно със законната лихва върху тази
сума от дата 09.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 300 /триста/ лева до пълния предявен размер от 500.00
/петстотин/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция-Перник, със
седалище гр. Перник, ***** ********** да
заплати на А.Л.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 306 /триста и шест/ лева съдебни
разноски по АД № 187/2018г. по описа на Административен съд-Перник.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен
съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: