Р Е Ш Е Н И Е
гр. Перник, 08.05.2018
г.
Административен
съд-Перник в публично заседание на двадесет
и седми април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева
административно дело № 195/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.А.Ч., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Д.К., от ВАК против Заповед №
17-0249-000172 от 26.11.2017г. на началник на РУ-Брезник при ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“
от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача до предоставяне на сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
В
жалбата се твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. Счита, че
заповедта е издадена от некомпетентен орган, а също и че при издаването й е
нарушен материалния и процесуалния закон. Моли
съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.
Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът-началник Районно
управление-Брезник редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 26.11.2017г.
младши автоконтрольор Милен Захариев и в присъствието на свидетеля Ивайло
Софрониев, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на Б.А.Ч., с ЕГН ********** /настоящ жалбоподател/,
за това, че на 26.11.2017г., в 13.24ч. в
гр. Брезник, по ул. „А. Михайлов“ управлява лек автомобил „Тойота корола“, с
рег. № *****, собственост на В. Н. Г., без сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. МПС-то е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. С
АУАН е установено, че Ч. е извършил нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Издадено
е наказателно постановление № 17-0249-000622/19.12.2017г., с което на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400лв..
По делото е представена справка за
нарушител/водач, от която се установява, че Б.А.Ч. притежава
свидетелство за управление на МПС с № 281168652.
По
делото е представена Заповед рег. № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник /стр. 25/, с
която е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР-Перник да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на глава шеста от
ЗДвП.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000172
от 26.11.2017г. на началник на РУ-Брезник при ОД на МВР-Перник на основание чл. 171, т. 1, б. "е“ от ЗДвП временно
е отнел свидетелство № 281168652 за управление на моторно превозно средство на
жалбоподателя до предоставяне на валидно сключена застраховка
гражданска отговорност.
По
делото е представена и служебна бележка с изх. № УРИ № 313р-4437 от
13.04.2018г. /стр. 35/, от която се установява, че началник на РУ-Брезник към
дата на издаване на оспорваната заповедта е главен инспектор Аделина Петрова и
тя е издател на заповедта.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник
като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК достигна до следните правни изводи:
Заповедта
е връчена на 08.03.2018г., видно от отбелязване върху нея, а жалбата е
депозирана в Административен съд-Перник на 13.03.2018г.. С оглед на това същата
е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена по реда
на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е приета Заповед рег. № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която са
оправомощени началниците на РУ при ОД на
МВР-Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки
по реда на глава шеста от ЗДвП. От служебна бележка приета и приложена
по делото се установява, че подписалият заповедта Аделина Йорданова Петрова към
дата на издаване на акта е заемала длъжността началник РУ-Брезник. Въз основа
на изложеното се приема, че заповедта по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е
издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието
й към съставения АУАН серия Д, № 354580 от 26.11.2017г.. Съдържа описание на конкретни факти и
обстоятелства. Посочва правни основания. С оглед на това позволява на
засегнатото лице да упражни адекватно правото си на защита и на съда да
осъществи контрол за наличието на материалноправните предпоставки за нейното издаване.
Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно
средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се прилага принудителна административна мярка
"Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" до
предоставяне на сключена валидна застраховка.
При
тази законова
регламентация, приложената
спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т.1,
б."е" от ЗДвП от
фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно
лице Акт за установяване на административно
нарушение серия Д, № 354580/26.11.2017г. за извършено от него нарушение по чл.
638, ал. 3 от КЗ, за деяние,
изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства,
същият като водач на МПС, управлява лек автомобил „Тойта корола“ с ДК№ *****
без застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Обжалваната
заповед е в съответствие с административно производствените правила. В процесния случай не са допуснати нарушения
при издаването на ПАМ. Преди издаването й е съставен АУАН и същата се позовава на
него. С оглед на това не се откриват процесуални нарушения на административно
производствените правила, който да се квалифицират като съществени и да доведат
до отмяна на заповедта на основание
разписано в чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваната заповед е в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки-временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна
застраховка.
От събраните в рамките на производството
писмени доказателства по безспорен начин се установи, че на дата 26.11.2017г.
настоящия жалбоподател е управлявал моторно превозно средство без за същото да
има сключена валидна задължителна застраховка гражданска отговорност за
автомобилистите. Т.е налице са всички изискуеми от закона предпоставки за
издаването на заповедта за прилагане на принудителни административни мерки. С
оглед разпределената по делото доказателствена тежест и до приключване на
съдебното дирене жалбоподателят не ангажира доказателства, от който да е видно,
че управлявания от него лек автомобил на посочената в АУАН-а дата и час да е
имал изискуемата се задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В публичния регистър
също няма отбелязване към 26.11.2017г. за процесния автомобил с ДК № ***** да е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В
случая оборване на констатациите залегнали в АУАН-а, респ. в ПАМ е допустимо само
чрез писмени доказателства, каквито обаче не бяха ангажирани от страна на
жалбоподателя. В хода на съдебното производство
жалбоподателят не опроверга
констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и
средства и не ангажира никакви доказателства, който да бъдат съпоставени с тези
послужили за издавеното на принудителната административна мярка. С оглед на
това настоящия съдебен състав приема, за доказана фактическата обстановка,
установена с акт за установяване на административно нарушение от 26.11.2017г..
Независимо от това дали водача на МПС е
собственик на същото или е само ползвател с нормата на чл.
100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е вменено задължение на всички водачи на МПС, да
носят документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по чл. 483, ал. 1 от КЗ за моторното превозно средство, което
управляват. Именно за обезпечаване изпълнението на това задължение е предвидена
приложената спрямо жалбоподателя ПАМ по чл.
171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Фактическият състав на
административната принуда включва неизпълнение на законово задължение от страна
на водача на моторното превозно средство, какъвто безспорно е жалбоподателя,
без да има значение дали е собственик на управляваното МПС или е ползвател на
същото. Свидетелството за правоуправление му е отнето до отпадане на
основанието, т. е. до представяне на доказателства за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" за управляваното моторно превозно средство и
е без значение дали задължителната застраховка ще бъде изплатена от собственика
или от ползващото го лице.
От събраните по делото доказателства се приема,
че на дата 26.11.2017г. Б.А.Ч. е управлявал моторно превозно средство с ДК № ******
без да има валидна задължителна
застраховка гражданска отговорност за автомобилистите. Налице са всички изискуеми от закона
предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ.
С
оглед изложеното, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки и
административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на
жалбоподателят е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея
просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил мярката.
Приложената
принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от
закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в
интерес на самия водач.
Правилно административният орган е приложил мярката. Административният
акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за
прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона, поради което няма
нарушение на чл.
6 от АПК. При установено нарушение управление
на МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „е“
от ЗДвП. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поради изложеното по-горе жалбата срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000172 от
26.11.2017г. на началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник ще бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответната
страна има право на разноски. Такива до приключване на съдебното дирене не са
поискани, поради което и не се дължи присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.Ч. против
Заповед № 17-0249-000172 от 26.11.2017г. на началник на РУ-Брезник при ОД на
МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „е“ от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/