гр. Перник, 04.05.2018 г.
Административен съд-Перник в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Валентина Христова, като разгледа
докладваното от съдията Георгиева административно дело № 217/2018г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от С.С.Г.,*** против Заповед № 313з-466/12.03.2018г. издадена от директора на ОД на МВР-Перник, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" за срок от шест
месеца.
В жалбата се излагат съображения, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения
на административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска
заповедта да се отмени и да се присъдят направените разноски.
В проведено открито съдебно заседание на 13.04.2018г.
жалбоподателят се явява лично и с адв. В.Б.,***. В
пледоарията по същество пълномощника на жалбоподателя пледира жалбата да
се уважи като се отмени оспорения акт. Иска се и присъждане на съдебни разноски,
съобразно представен списък на разноските.
Ответника по
жалбата-директора на ОД на МВР-Перник, чрез процесуалният си представител
юрисконсулт Звездалина В.а оспорва жалбата. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган и
дисциплинарното производство е протекло без да са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество счита, че заповедта е материално
законосъобразна, тъй като работата по преписката е продължила доста дълго и жалбоподателя
е извършил дисциплинарното нарушение, за което е и наказан. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли
като неоснователна.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено следното:
Жалбоподателя С.С.Г., видно
от кадрова справка заема длъжността началник група „ОДПКПД“ на сектор ПП към
отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Перник, считано от 16.04.2015г. до
настоящия момент.
До знанието на директора на ОД на МВР-Перник е
сведена справка с рег. № 313-741 от 15.01.2018г. изготвена от началник отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с която е предложено да се образува
дисциплинарно производство срещу гл. инспектор С. Л., заемащ длъжността
началник сектор „ПП“ в отдел ОП при ОД на МВР-Перник и срещу ст. инспектор С.Г.,
заемащ длъжността началник група „ОДПКПД“ на сектор ПП към отдел „ОП“ към ОД на
МВР-Перник, за това, че не са изпълнили в пълен обем проверка по жалба с вх. №
313000-7175/31.08.2017г. и с вх. № 313002-6/01.09.2017г. и тъжителят не е уведомен за резултата от
проверката.
Със заповед № 313з-94 от 18.01.2018г.
директорът на ОД на МВР-Перник е разпоредил извършване на проверка по
изнесеното в справката, определил е състав
на комисията, който да работи по случая и е разпоредил да се изготви писмена справка за резултатите
от проверката.
Проверяващите
са поканили С.Г. да даде информация във връзка с извършвана проверка по заповед
на директора на ОД на МВР-Перник.
С.Г.
депозирал с рег. № 313р-1898 от 08.02.2018г. сведение във връзка с извършваната
проверка.
Проверяващите
изготвили справка УРИ 313р-2497 от 21.02.2018г..
В нея установили, че в ОД на МВР-Перник с вх. № 313000-7175/31.08.2017г. е
депозирана жалба от Евгени Симеонов Стоянов във връзка със съставен му акт за
установяване на административно нарушение
№ 199834 от 30.08.2017г.. Директорът на ОД на МВР-Перник 01.09.2017г. е
поставил върху жалбата резолюция „г-н В. В. за проверка и доклад“. Върху
жалбата на 04.09.2017г. е поставена
резолюция от М. М., заместващ В. В.-началник на отдел „ОП“-„г-н С. Л.“. От
своя страна на 05.09.2017г. С. Л.
разпределя за работа жалбата на С. Г.. В хода на производството сведения са
дали С. Г., С. Л. и В. В.. Комисията е приела, че С. Г. не е извършил проверка по жалба от Е. С. в срок, което
представлявало неизпълнение на служебни задължения, вменени му с длъжностна характеристика №
3286р-19532/11.11.2015г.-„да участва в извършването на проверки по жалби,
сигнали и предложения на граждани на обслужваната територия по направление на
дейност, както и да познава Закона за движение по пътищата и издадените на
негова основа подзаконови нормативни актове, а също така представлява и неизпълнение на чл. 121 от АПК, в срок да
уведоми жалбоподателя. Тези деяния са квалифицирани като небрежност в служебната
дейност и е предложено на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР да му се
наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от шест месеца“.
По отношение на С. Л.,
комисията е приела, че същият е упражнил контрол върху действията на С. Г. и
срещу него не са предложени дисциплинарни мерки.
Върху
справката е положена резолюция от “някого”-за запознаване на служителите и за
изготвяне на заповед за наказание, с дата 22.02.2018г.
До жалбоподателя е изпратена покана
рег. № 313р-2981 от 07.03.2018г. за запознаване със справката и със събраните в
хода на дисциплинарното производство данни. Поканен е и да даде обяснения по
случая. Поканата му е връчена на 07.03.2018г.. С. Г. се е запознал със
справката на 08.03.2018г., видно от отбелязване върху нея. Обяснения или
възражения не са постъпили в указания срок.
Директора на ОД на МВР-Перник е издал Заповед
№ 313з-466 от 12.03.2018г., с която е приел, че С. Г. не е
взел мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване
на проверката и не е събрал в кратък срок необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина по жалбата. С това е допуснал е нарушение
на служебната дисциплина неизпълнение на служебните задължения и е проявил небрежност
в служебната дейност, поради което и на основание по чл. 194, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чл. 199, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание
"писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Заповедта е връчена
на служителя на 12.03.2018г.
В
хода на съдебното дирене по искане на защитата се допусна събирането на гласни
доказателства. Разпитания по делото свидетел С. Г. Л. работи на
длъжност-началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник и е пряк
ръководител на С. Г.. Запознат е със случая. Хронологично сочи за развилите се
събития, а именно: имало е ПТП, съставен е АУАН и водача е подал възражение по
него. Възражението е наименовано жалба. Входирано е в централата на областната
дирекция. Директорът е поставил резолюция за началник Охранителна полиция, след
това последния я е резолирал за свидетеля Л., а свидетеля от своя страна я е насочил
за работа на жалбоподателя. От своя страна С. Г. е изготвил три справки по
случая, като и трите справки са съгласувани от свидетеля Л.. Първата е от
05.10.2017г., втората от 06.11.2017г. и третата от 29.12.2017г.. Първата
справка не е съгласувана и е върната за доработка от началник на Охранителна
полиция, като са дадени указания да се разпитат пътуващите в автобуса. Втората
справка е задраскана и не са дадени указания какво да се прави. А третата
справка е внесена при директора на 29.12.2017г., когато началника отдел
Охранителна полиция не е бил на работа. Свидетелят
е категоричен, че по възражението по АУАН-а е извършена незабавна проверка и
съмнение относно авторството на деянието не е имало още при изготвяне на
първата справка. И след трите справки не се е променил и механизма на ПТП и
съответно административната отговорност на водача е ангажирана със съставяне на
наказателно постановление и случаят е приключен. Дадените свидетелски показания
се кредитират изцяло, тъй като съответстват на приетите писмени доказателства
по делото.
В
хода на съдебното дирене се представиха две несъгласувани от началник отдел
Охранителна полиция справки от 05.10.2017г. и от 06.11.2017г., както и справката
от 29.12.2017г..
Така
описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото
доказателства, представляващи административната преписка, както и от събраните
по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е в срока по чл. 149, ал.1 АПК
и от страна, адресат на индивидуален административен акт, който акт
подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе
по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на
издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите визирани в
чл. 146 АПК,
съдът, приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:
Проверката относно законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на
органа, който го е наложил. Актът е издаден от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР
дисциплинарното наказание "Писмено предупреждение" се налага от
ръководителя на структурата по чл. 37. Това
е директорът
на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни
наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна,
спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. С оглед на това нормативно
разрешение, заповедта е издадена от директора на ОД на МВР-Перник, който е компетентния орган и не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваната заповед е в предвидената от закона писмена
форма и формално съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Не се налага отмяна на заповедта в условията
на чл.146, т. 2 от АПК, но това не е
достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.
В описателната част на заповедта е посочено, че дисциплинарната
отговорност на лицето е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. По силата на този текст дисциплинарните
нарушения са: т. 2- неизпълнение на служебните задължения.
По силата на чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарните наказания са – т. 2-писмено
предупреждение.
По силата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" се налага за
небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е
уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител,
а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни
дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. Директорът на ОД на
МВР-Перник със заповед № 313з-94 от 18.01.2018г. е разпоредил проверка по изнесеното в докладна записка
с № 313р-741 от 15.01.2018г. и това е първото действие, с което е започнало
дисциплинарното производство, съгласно чл. 208, изр. второ от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР предписва,
че дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая заповедта
е издадена в двумесечния срок, тъй като нарушението по силата на чл. 196, ал. 1
от ЗМВР се счита за открито от
дисциплинарно наказващия орган от момента на постъпване на справка с УРИ 313р-2497 от 21.02.2018г. при директора на ОД на МВР-Перник за налагане
на дисциплинарно наказание, а заповедта е издадена на 12.03.2018г.. Обжалваната
заповед е издадена при съблюдаване на законовите правила, които регламентират
сроковете, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган упражнява
правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите. Издадена е също така
въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от тази проверка.
Наказания служител е запознат с констатациите от проверката и административния
орган му е предоставил възможност да даде обяснения или възражения по случая в
определен от него срок. Такива не са постъпили. По същество органът е изпълнил
вмененото му задължение регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и по този начин
е осигурил в пълна степен правото му на защита.
При това положение се приема, че не са налице процесуални нарушения,
които да се преценят за съществени и
като такива да послужат за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от
АПК.
Едни от задължителните реквизити на писмената заповед,
с която се налага дисциплинарно наказание са посочване на мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното посочване на
разпоредбите, които са нарушени. В заповедта, освен коя точно норма наказващият
орган счита, че е нарушена с действията му следва да конкретизира какво точно
не е направил. Такова уточняване не е направено. Непосочването на конкретните
фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на
дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено само от цитирането на
правно основание. В случая макар административния акт да е мотивиран, в него не
са посочени конкретните правила за служебно поведение, които служителя не е
спазил и на които поведението му противоречи. Изписването на текстовете в пълен
обем не може да бъде прието като описание на извършеното нарушение, доколкото
липсва описание на конкретните действия и бездействия, които служителят виновно
не е извършил и които ангажират неговата дисциплинарна отговорност.
Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки
държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени
виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата
длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение
на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни
задължения, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган при ангажиране
на дисциплинарната отговорност не може
да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е конкретизирано
такова неизпълнение, а отделно от това и по същество не е доказано такова неизпълнение.
От
доказателствата по делото и по конкретно от тетрадка за отразяване движението
на материалите съдържащи явна и класифицирана информация се приема, че
жалбоподателят на 05.09.2017г. е получил за работа жалба с вх. № 313000-7175 от
31.08.2018г. от Евгени Симеонов Стоянов срещу съставен му акт за установяване
на административно нарушение № 199843 от 30.08.2018г.. Върху жалбата са
поставени резолюции, съответно от директора на ОД на МВР към началник „Охранителна
полиция“ за проверка и доклад; от началник на „ОП“ към г-н С. Л., началник
сектор ПП и от г-н Л. към С. Г.. Никой от началниците върху резолюциите не е
поставил срок за изпълнение.
От доказателствата по делото се приема, че на 30.08.2017г.
в с. Люлин е станало ПТП между МПС с № РК0437ВА, управлявано от Е. С. и между МПС
с РК1232ВР, управлявано от Калин Кралчев. И двамата водачи са позвънили на тел.
112. На място е изпратен екип на сектор Пътна полиция. На място полицейските
служители са установили, че Е. С. при
управление на МПС № РК0437ВА в с. Люлин е навлязъл частично в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП в движещ се срещу него МПС с рег. № РК1232ВР.
С това си деяние водачът е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и служители при
ответника му съставили АУАН № 199834 от 30.08.2017г.
Същият в три дневен срок депозирал възражения по
АУАН-а с вх. № 313000-7175 от 31.08.2018г..
Във връзка с жалбата сведения са дали актосъставителят
А. Г. и свидетеля по акта М. С.. В същите подробно и хронологично се пресъздава
станалото ПТП, при което на едно от МПС-та е счупено/пукнато/ при разминаването
ляво странично огледало.
Във връзка с проверката допълнителни обяснения са
поискани от жалбоподателя-Е. С. и същият е депозирал сведения с вх. №
115800-12988 от 19.09.2017г.
Изискани са обяснения и от другия водач. Същият е дал
сведения с вх. № 115800-12989 от
19.09.2017г..
Въз основа на тези действия извършени от жалбоподателя
се приема, че на 04.10.2017г. С. Г. е изготвил справка във връзка с жалба с вх.
№ 313000-7175 от 31.08.2018г. и тази справка е съгласувана на 05.10.2017г. от
началник на сектор „Пътна полиция“. Приема се още, че тази справка не е
съгласувана с началник отдел „Охранителна полиция“, както и че няма писмени указания, които да се изпълнят.
За съществуването на тази справка, въпреки, че върху нея няма поставени
изходящи регистрационни номера свидетелстват дадените писмени обяснения от В. В.,
С. Л. и С. Г.. Доколкото върху нея няма поставена резолюция какво да се прави
се възприема обяснението на В. В., че трябвало да се разпитат пътуващите в
„бусчето“.
Във връзка с връщането на справката С. Г. отново е изискал
сведения от актосъставителят А. Г. и
свидетеля по акта М. С.. В тях те посочили, че при пристигането им на място
пътници в автобуса не е имало и свидетели не са установени.
Изискал е и информация от тел. 112.
Отново е поискал и обяснения от жалбоподателя. Същият
е дал такива с вх. № 115800-13954 от 10.10.2017г., в които е посочил, че не
познава пътуващите в буса и не знае техните имена.
Въз основа на тези действия, от настоящия жалбоподател
се приема, че е изготвена втора справка
на 06.11.2017г., която е съгласувана на 06.11.2017г. от началник сектор Пътна
полиция. Първата страница на справката е задраскана с „Х“ и отново не е
съгласувана от началник отдел „Охранителна полиция“. Няма писмени указания за
изпълнение. За съществуването на тази справка, въпреки, че върху нея няма
поставени изходящи регистрационни номера свидетелстват дадените писмени
обяснения от В. В., С. Л. и С. Г.. Доколкото върху нея няма поставена писмена
резолюция остава напълно неясно какво е трябвало още да прави жалбоподателя.
С. Г. изготвя на 29.12.2017г. трета справка, която е
съгласувана с началник сектор Пътна полиция и е внесена за подпис директно при
директора.
От съдържанието
и на трите справки се установява, че жалбата на Е. С. е неоснователна. Авторството
на деянието е безспорно установено, както и е установен по категоричен начин
механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие, поради което е прието
административно наказателното производство да продължи с издаване на
наказателно постановление. Тези установявания са били налице и са обективирани още
в справката от 04.10.2017г.. Поради тази причина се приема, че от обективна и
субективна страна жалбоподателят е изпълнил служебните му задължения вменени му
с длъжностна характеристика и не е допуснал нарушение на служебната
дисциплина. Срещу подателя на жалбата-Е.
С. е издадено наказателно постановление № 17-1158-006644 от 02.03.2018г..
С оглед всичко изложено настоящия състав приема, че волята
на ДНО и на проверяващите е напълно неясна за какво изпълнително деяние е
наказан служителя-дали за това, че не е извършил
проверка
по жалба от Е. С., а такава безспорно се установи, че е извършена или че не е уведомил жалбоподателя, съгласно
чл. 121 от АПК, каквото задължения същия няма вменено с типова длъжностна
характеристика или че не е взел мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на проверката и не е събрал
в кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина по
жалбата, а е докладвал справката
извън „преклузивния“ срок по АПК. За
последното предположение, обективирано в оспорената заповед обаче не е установено
такова нарушение от комисията. Поради
тази причина и ДНО не е разполагал с възможността да издаде акт, с такова
съдържание.
В случая волята на ДНО е нееднозначна и съответно и не
може да се провери. Дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
така както е описано в заповедта въобще не е установено и открито за да може
ДНО да наложи дисциплинално наказание. Дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.
1, т. 2 от ЗВМР-неизпълнение на служебни задължения е и недоказано. Остава напълно неясно в какво се изразява
според ДНО дисциплинарното нарушение, дали с не извършване на проверка, дали с неуведомяване
на жалбоподателя, дали за това, че не е взел мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на проверката и не е събрал
в кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина по
жалбата, за да може да се прецени налице ли е небрежност в служебната дейност, както и
какво точно неизпълнение е допуснал с действията си жалбоподателя. Не е
посочено и какво е следвало да бъде дължимото действие, доколкото дължимото
действие, съгласно резолюцията на директора е за началник отдел „Охранителна
полиция“-проверка и доклад, а не за жалбоподателя за да се прецени има ли неизпълнение. В случая
нарушение на служебната дисциплина въобще не е установено нито по време, нито
по място. Нарушение на служебната дисциплина не е и доказано.
Следва да се отбележи, че ДНО не е направил
разграничение и не е вникнал в изложеното в жалбата на Е. С., с която е бил
сезиран. По правило, когато има
жалба и когато дължимия краен резултат е
свързан с издаване на индивидуален административен акт, респ. с извършване на
административна услуга, се образува административно производство за хода, на
което и за крайния резултат, на което се уведомяват подателят и всички заинтересовани страни. В случая,
жалбата няма такъв характер и са неприложими разпоредбите на АПК за уведомяване
на страните. На следващо място, жалбата, въобще не
може да се квалифицира като сигнал, за да се търси приложимост на срокове по
чл. 121 и сл. от АПК. На последно място, жалбата, е насочена към АУАН. Съгласно
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в задължение на административно
наказващият орган е да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, а при постъпила жалба да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните
обстоятелства.
То следователно ЗАНН не вменява
задължение на административно наказващия орган нито да уведомява жалбоподателя,
нито да му съобщава резултати от проверка по жалбата му. Ако не е преценил
възраженията и събраните доказателства,
то това евентуално ще рефлектира върху законосъобразността на издаденото
и оспорено пред съд наказателно постановление. С оглед на това, че е издадено наказателно
постановление от С. Л., началник сектор ПП, то в негово правомощие е било да
разпореди разследване по случая.
Въз основа на изложеното се приема, че заповед № Заповед № 313з-466/12.03.2018г.
издадена от директора на ОД на
МВР-Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
"писмено предупреждение" за срок от шест месеца е незаконосъобразен индивидуален
административен акт, който следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид изхода на спора
жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно от страна на пълномощника. Придружено е и със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Ответната
страна не е направила искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. При това положение, ответна
страна ще бъде осъдена да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 (петстотин и
десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 500
(петстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие №
09564 от 14.03.2018г..
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба С.С.Г.,*** Заповед № 313з-466 от 12.03.2018г. на
Директора на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание
"писмено предупреждение" за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на С.С.Г., с ЕГН **********,***
разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/