П Р О Т О К О Л

гр.Перник, 18.05.2018 г.

Административен съд гр.Перник, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

С участието на съдебен секретар Валентина Христова, сложи за разглеждане докладваното от съдия Георгиева, адм.дело № 707 по описа за 2017 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, ********ЕАД, редовно уведомен за днешното съдебно заседание, за представител изпраща адв. Х.М., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА, КМЕТА НА ОБЩИНА ПЕРНИК, редовно уведомен за днешното съдебно заседание, за представител изпраща адв. Р.К., с пълномощно по делото.

Явява се вещото лице Я.П.А., редовно уведомена.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение по допусната експертиза.

Адв. М.: Да се изслуша експертизата.

Адв. К.: Да се изслуша експертизата.

Съдът пристъпи към изслушване на експертизата.

Сне самоличността на вещото лице, както следва:

Я.П.А. – 60 г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, без родство и дела със страните.

Предупредена за отговорността по чл. 291, ал. 1 от НК. Обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

Вещото лице А.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Адв. К.: Нямам въпроси.

Адв. М.: стр. 8 и 9 – първо на стр. 8 по въпрос 7 относно платената сума за ТБО за 2016 има ли някакъв документ от гледна точка на това прихващане или е от ел. система в Общината?

Вещото лице А.: Няма изричен документ. Това е само счетоводна операция. Изричен акт не ми е предоставян и няма по делото такъв.

АДВ. М.: на 9 стр. абзац „Съгласно преизчислените такси за битови отпадъци на ********ЕАД за 2016 г. и………..“.

Вие сте дали разлика по план-сметка от 2016 г. и цена по план-сметка от 2015 г.

Този абзац ли удостоверява това, което се е случило от надплатената сума за 2016 година, как е процедирала Общината? Това ли е принципът, който Общината е следвала, за да направи това изчисление? На какво се дължи разликата и преизчисляването от двете приложими план-сметки?

Вещото лице А.: Първоначално Общината е начислила такса за 2016 г. на база приети решения и план-сметка за 2016 г. Изчислената по този първи вариант дължима сума за дружеството за ТБО за 2016 година е платена изцяло и ползват 5% отстъпка. След това правят второ преизчисляване или втори вариант на таксите за 2016 г., като в това второ преизчисляване се ползват изискванията за начисляване ТБО за 2015 г. След като се прави това изчисляване за 2015 г. се получава една сума от 5145,01 лева, която е начислена в повече по първия вариант. И тогава на 07.02.2017 г. се прави прихващане със задължение на дружеството за 2017 г. и се приема че е платено. След тази дата се прави трети вариант, при който се начисляват такси ТБО за 2016 г. на жалбоподателя като се прилага сметката приета от ОбС за 2016 г., а за обезвреждане на битови отпадъци решението от 2009 г. и от чистота на територията на обществено ползване по приетите промили за 2015 г. И тъй като по план сметка за 1 бр. контейнер тип „бобър“ за 2016 г. е 6 622 лева, а за 2015 г. е 2815 – разликата между двете се получава като задължение на жалбоподателя за ТБО за 2016 г. Разликата е 3802,40 лева преди ползване на отстъпката, и тъй като са си платили в минало време, разликата, която остава като дължима сума е 3612,28 лева с отстъпката от 5% за плащане в срока за отстъпки. Не са платени само 3612,28 ако се ползва 5% отстъпка. Ако не се ползват, тогава ще е 3802,40 лв.

Адв. М.: С оглед този обяснен сега от Вас принцип, да разбираме ли, че на практика е прилагана план сметка от 2016 г.?

Вещото лице А.: Да, за първия компонент. За другите два компонента е по решението за 2009, което е променяно във времето, включително и през 2015 г.

Адв. МИХЙЛОВ: Нямам други въпроси. Да се приеме.

Адв. К.: Нямам въпроси. Да се приеме заключенито.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на съдебно-икономическата експертиза.

На вещото лице да се изплати възнаграждение по внесения депозит в размер на 300 (триста) лева след приспадане на осигурителните вноски, включително и за сметка на работодателя.

Да се издаде разходен касов ордер за сумата от 300 (триста) лева.

Съдът освободи вещото лице.

Адв. М.: Няма да сочим други доказателства. Нямаме искания за събиране на доказателства.

Адв. К.: Няма да сочим други доказателства. Нямаме искания за събиране на такива.

Настоящият състав, след като се запозна с всички доказателства по делото приема, че по настоящото производство не е налице годен предмет за обжалване, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Доводите за това са следните:

Адв. М.: Госпожа съдия, при този изход на делото моля да присъдите направените по делото разноски, за които представям списък.

Адв. К.: Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение.

Съдът продължи:

За да е допустимо едно съдебно производство първо трябва да е налице годен предмет на обжалване. В случая уведомителното писмо- покана не представлява индивидуален административен акт по определението дадено в чл. 21 от АПК. Изготвения от директора на МПТ при Община Перник и съгласуван от Кмета на община Перник документ не го превръща в индивидуален административен акт най-малкото защото няма автор, няма издател, поради което е невъзможно да се осъществи проверката за законосъобразност касателно чл. 146, т. 1 от АПК.

По своя характер и съдържание този документ се преценява от състава като съобщение по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. Поради тази причина същият не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на АПК и доколкото с него са посочени задължения за такса битови отпадъци приложимият материален закон е ЗМДТ, който директно препраща към процедурите по установяване, обезпечаване и събиране на данъци и такси регламентирани в ДОПК. В настоящия случай, нито органът е знаел какво производство образува, нито дружеството жалбоподател реално е разбрало какво се е случило. Този извод се подкрепя и от последвалото решение № 17/ММО-3016-1 от 01.12.2017г. на кмета на община Перник, с което е потвърдил нещо, което нито ЗМДТ, нито ДОПК признава за акт, върху който да се осъществи контрол по административен ред. Този документ, с характер на съобщение не подлежи на административен контрол. Поради тази причина и постановеното по него решение също не е административен акт. То няма никакво правно значение, няма и самостоятелно правно действие и не се следва разглеждането му доколкото е постановено при липса на годен административен акт. Твърдяната нищожност в жалбата не обвързва състава с оглед на това, че за да се обяви нищожност трябва да има административен акт, върху който да се осъществи съдебен контрол. Такъв акт, в случая не е налице.

След като е прието, че трябва да се извърши доначисление за такса за битови отпадъци за 2016г., то следва органът по приходите да направи дължимите последователно стъпки, а те са строго регламентирани в ЗМДТ и в ДОПК.

Първото действие е да съобщи на задълженото лице конкретен размер на таксата. С оспорения документ точно това е сторено. Разпоредбите и на чл. 23 и на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ установяват задължение на общината да съобщи на задълженото лице конкретния размер, респ. на данъка и на таксата, в случая на таксата. Но, това задължение не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който да ги прави ликвидни и изискуеми. Акта, по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е индивидуален административен акт, с който да се установи размера на задълженията. Този акт има само информативен характер. Съдържа размера на таксата за битови отпадъци, както и указания за начина и сроковете за плащането им, поради което процесното уведомително писмо-покана представлява уведомление по чл. 107, ал. 1 от ДОПК, изр. първо.

Второто действие е ако на задълженото лице, не е извършена ревизия, то органът по приходите има правомощието да издаде служебно акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. Дори да се абстрахираме от изложеното до тук и хипотетично да разгледаме този документ, като акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, то проблема в случая се свежда до това, че не е ясно кой е неговия автор и въобще може ли да се говори за издател. Ако „издател“ на това нещо е „изготвилия“ документа Ивета Боянова, директор на „МПТ“ при община Перник, то следва извода, че не е протекла процедурата по административно обжалване, тъй като решаващ орган, по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и на изричните заповеди приети по делото в тази връзка с № 303 от 24.02.2015г. и заповед № 245 от 13.02.2017г. на кмета на община Перник, в случая е именно Ивета Боянова, изпълняваща функциите на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, а не Кмета на община Перник.

Следва да се отчете „новаторството“ на ответника по жалбата по отношение на това непознато административно производство развило се незнайно по кой нормативен акт, но категорично това ново административно производство не съответства на административното производство за установяване на задължения, разписано в приетите по съответния ред и от законодателния орган на Република България-ЗМДТ и ДОПК. Въз основа на изложеното се приема, че процесния документ наименован уведомително писмо-покана не носи белезите и на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, липсва издател и с него не са установени задължения за такса битови отпадъци за 2016г..

Настоящия състав приема, че за жалбоподателя изначало е липсвал правен интерес да оспори този документ, но разбира се това е негово право. Това е така, защото този документ не може да се трансформира по никакъв начин нито в индивидуален административен акт, нито в годно изпълнително основание, по силата на които да се създадат задължения за дружеството. Но, след като го е оспорил, то органът го е приел като АУЗД и се е произнесъл.

Въз основа на всичко изложено се приема, че документа, именуван уведомително писмо-покана е с характер на съобщение по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. С него не се установяват по основание и размер, от компетентния да ги установи орган задължения на жалбоподателя за такса битови отпадъци. В съдържанието му липсват фактически и правни мотиви как са били определени тези размери, които да бъдат проверени при оспорването. С оглед на това акта не подлежи на съдебен контрол, защото липсва предмет на съдебно оспорване. Налице са предпоставките за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Доколкото в настоящето производство се разглежда и жалба на дружеството против писмо изх. № 17/ММО-2661/14.09.2017г., мълчаливо потвърдено от Кмета на община Перник то при наличието на изрично решение на Кмета на общината същата жалба е без предмет, а както се изложи по-горе е насочена и към акт, който не подлежи на обжалване нито по административен, нито по съдебен ред.

С оглед на това, че след издаване на процесното уведомително писмо дружеството е възразило и е оспорило констатациите в него с възражение с вх. № 17/ММО-3016 от 04.10.2017г настоящия състав приема, че следва да изпрати на органа по приходите преписката за извършване на преценка на фактите и обстоятелства по възражението и за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията.

С оглед изхода на делото не са налице предпоставки за присъждане на разноски. И двете страни нямат право на разноски.

Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 3064/21.12.2017 г. на Административен съд - Перник и жалба с вх. № 59/04.01.0218 на Административен съд – Перник от „********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, ********, представлявано от Николаос Мариу и Николаос Евангелиу против уведомително писмо изх. № 17/ММО-2661/14.09.2017г. „изготвено“ от Директор на „Местни приходи и такси“ при община Перник и „съгласувано“ от Кмет на община Перник.

ИЗПРАЩА делото като преписка на органа по приходите при община Перник за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията на „********.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 707/2017г. по описа на Административен съд-Перник.

Определението може да се обжалва от страните в 7-мо дневен срок от днес пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ:

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:45 часа.

СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР: