О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 123

гр. Перник, 11. 05. 2018г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 259 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.Б.И. с адрес: ***, против мълчалив отказ на кмета на община Р., формиран по заявление с вх. № АБ-94-00-53/2/06.03.2018г. Моли съда да отмени мълчаливия отказ.

С молба, заведена с вх. № 1177/25.04.2018г. по описа на Адм. съд Перник, ответникът е изпратил в цялост административната преписка. Не е изразил становище по допустимостта или основателността на жалбата.

Административен съд Перник, като се запозна с жалбата и с представените по делото доказателства приема, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

От фактическа страна се установява, че със заявление с вх. № АБ-94-00-53/15.01.2018г. по описа на община Р., жалбоподателят А.Б.И. е поискала от кмета да предприеме мерки за възстановяване на целия поземлен имот. Поискани са обяснения от кмета за причината поради която ГПК „Наркооп“ Радомир ползва част от суперфицията в предната част на блок № 13, находящ се в гр. Радомир, ул. „Батенберг“ (лист 5-6 от делото).

С писмо № АБ-94-00-53/1/02.02.2018г. по описа на община Р., кметът е отговорил на заявителя и настоящ жалбоподател, че за да бъде даден изчерпателен отговор на заявлението е необходимо представянето на поне едно копие от нотариален акт от който да е видно описанието на учредената суперфиция и копие от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Това писмо е получено от жалбоподателя на 06.02.2018г. (видно от известието за доставяне по лист 8 от делото).

Със заявление с вх. № АБ-94-00-53/2/06.03.2018г. по описа на община Р. (лист 3-4 от делото), жалбоподателят А.Б.И. е уведомила кмета, че е получила писмо № АБ-94-00-53/1/02.02.2018г. и след като е изложила правни съображения относно притежаваното право на строеж, е поискала от кмета да предприеме мерки по отстраняване на незаконно оставена къща и да възстанови границите на парцел в кв. 41 по регулационния план на гр. Р.. В заявлението е посочила, че представя и два нотариални акта.

При така установените факти, съдът приема, че предмет на настоящето съдебно производство, съобразно изложеното в подадената жалба, е срещу мълчалив отказ на кмета на община Р., формиран по заявление с вх. № АБ-94-00-53/2/06.03.2018г. по описа на общината.

От съдържанието на заявление с вх. № АБ-94-00-53/2/06.03.2018г. съдът приема, че А.Б.И. е поискала от кмета на общината да предприеме действия по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, което следва от използвания израз: „да предприемете мерки по отстраняване на незаконно оставената къща…“.

Правомощието за премахване на незаконен строеж компетентният административен орган упражнява служебно, по свой почин. Ето защо по повод подадени сигнали за наличие на незаконен строеж административният орган не дължи произнасяне. Отделно от изложеното, разпоредбата на чл. 214, т. 1, 2 и 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), приоритетно приложима като специална спрямо общата разпоредба на чл. 21 от АПК, дефинира изчерпателно видовете индивидуални административни актове по този закон, като в т. 3 изрично сочи, че такива са актовете за спиране, забрана за ползване и за премахване на незаконни строежи. От цитираните норми следва, че изричният отказ за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж не носи белезите на индивидуален административен акт, а непроизнасянето по сигнал на граждани за извършен незаконен строеж не формира мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК (в този смисъл е определение № 6277 от 18.05.2017 г. по адм. д. № 4776/2017 г. на ВАС, II отд.). За кмета липса законово задължение за произнасяне по чл. 225а от ЗУТ по подаден сигнал, тъй като в ЗУТ липсва правна норма, която да създава за органите по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ (ДНСК и кмета) задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване (виж определение № 8973 от 18.07.2016 г. по адм. д. № 7253/2016 г. на ВАС, II отд.).

Жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва отказа за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, като без правно значение е дали актът ще е изричен или мълчалив. Изцяло в компетентността на административния орган е преценката дали да издаде акт за премахване или да откаже издаването на акт. Като не се е произнесъл с нарочен административен акт, кметът на общината не е постановил „мълчалив отказ“ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Следва извод, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е без предмет, доколкото е насочена към акт, който не съществува в правната действителност.

Жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а производството по делото – да се прекрати.

По разноските:

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Б.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, против мълчалив отказ на кмета на община Радомир, формиран по заявление с вх. № АБ-94-00-53/2/06.03.2018г. по описа на общината, като недопустима;

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 259/2018 г. по описа на Административен съд Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ:/п/