Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 03.05.2018 година
Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №160 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) - Перник против решение № 20 от 01.02.2018г. на Районен
съд-Перник, постановено по АНД № 1199 по описа на съда за 2017г.
С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно
постановление (НП) № 14-0000457 от 26.04.2017г. на директор на ДИТ – Перник, с
което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ***,
бл. 17, ап. 11, представлявано от ***– управител и едноличен собственик на
капитала, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 във вр. с
чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Жалбата, съдържа доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Касаторът възразява срещу
изводите на районния съд за процесуална и материална незаконосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство. Излага доводи за
съобразяване на процесуалните правила, доказаност на процесното неизпълнено задължение
и съответно правилно приложен в производството материален закон. От касационния
съд късаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши
делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответникът по жалбата, „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно
редовно призован, за представител изпраща адв. Анжела Асенова. Възразява срещу
жалбата и пледира решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава
заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След
извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от
АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С НП № 14-0000457 от 26.04.2017г. директорът на ДИТ –
Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 във вр. с
чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е наложил на „***“ ЕООД, гр. Перник, в качеството му
на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1
500 (хиляда и петстотин) лева за това, че в срок до 30.11.2016г. не е изпълнил
задължително предписание № 3, дадено му от контролен орган с Протокол от
извършена проверка №ПР 1642274/08.11.2016г., а именно: да осигури на лицата,
управляващи крана, както и на работещите като подкранови работници, в срок до
30.11.2016г. първоначален и ежегоден инструктаж, годишно производствено
обучение и проверка на знанията им от квалифицирана комисия, назначена от
ръководителя на предприятието за безопасно обслужване на съоръжението, съгласно
изискванията на чл. 281, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 58, ал. 1 от Наредба за
безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения
(НБЕТНПС).
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд - Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 1199 по описа на съда
за 2017г., като НП е отменено. За да постанови обжалваното решение районният
съд, след обсъждане доводите на страните и анализ на събраните, представени и
приобщени по повод спора доказателства е приел от фактическа страна, че пред
съда наказаното лице е доказало изпълнение на даденото му предписание,
съответно съдът е направил извод от правна страна, че проведеното
административнонаказателно производство страда от пороци, състоящи се в
неправилно заключение на наказващия орган, че даденото предписание не е
изпълнено, както и прието от районния съд е, че в НП правната квалификация на
процесното нарушение е неправилно изведена.
Решението е неправилно.
Ограничен в пределите на касационната проверка до
релевираните с жалбата оплаквания и служебно-до приложимия материален закон,
настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна на съдебния
акт. Съображенията на касационния съд са следните:
По доводите в жалбата срещу изводите на районния съд
по фактите и приложения спрямо тях материален закон:
Районният съд, в процесуално законосъобразно
производство и в изпълнение на задължението му да издири обективната истина, е
събрал необходимите за изясняване на спора доказателства. Въз основа на приобщения
по делото доказателствен материал е направил погрешни правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ
„за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи
на инспекцията по труда… могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: т. 1. да дават задължителни предписания на
работодателите…
По делото е приложена спрямо настоящия ответник
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а
именно дадено от страна на контролни органи на Инспекцията по труда – в случая
ДИТ – Перник, задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирано
в Протокол №ПР 1642274/08.11.2016г.
Съгласно т. 3 от задължителни предписания,
обективирани в протокол № ПР 1642274/08.11.2016г. за извършени на 04.11.2016г.
и 08.11.2016г. проверки на място и по документи на „***“ ЕООД, гр. Перник, на
дружеството е предписано да осигури на лицата, управляващи крана, както и на
работещите като подкранови работници, в срок до 30.11.2016г.: 1.първоначален и
ежегоден инструктаж; 2. годишно производствено обучение и 3. проверка на
знанията им от квалифицирана комисия, назначена от ръководителя на
предприятието по безопасно обслужване на съоръжението, съгласно изискванията на чл. 281, ал. 3 от КТ
във вр. с чл. 58, ал. 1 от НБЕТНПС.
Съгласно разпоредбите на чл. 281, ал. 3 от КТ машините
и другите съоръжения и технологични процеси с повишена опасност се обслужват
само от правоспособни работници и служители, като тяхната правоспособност се
урежда със специални наредби.
Според чл. 58, ал. 1 от НБЕТНПС ползвателят на
повдигателни съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 и 7, е длъжен да осигури
провеждане и документиране на 1. първоначален и 2. ежегоден
инструктаж и 3. проверка на знанията на лицата, които окачват товарите
или товарозахващащите приспособления (прикачавач), и на лицата, които
управляват повдигателните съоръжения. Инструктажът и проверката на знанията
следва да се отнасят до: -правилно окачване на товарите; -спазването на
габаритите при подреждане на товарите; -спазването на изискванията на
наредбата, инструкцията за експлоатация и инструкцията за работа по чл. 46, ал.
1, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП); -правилното
разполагане на стрелковите самоходни кранове.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от
КТ „който не изпълни задължително предписание на контролен орган по спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1 500 до 10 000 лв.“
С оглед на така цитираната правна рамка и като се
съобрази с доказателствата по делото, настоящият състав приема, че в срок до
30.11.2016г. пред контролните органи на ДИТ - Перник не са представени доказателства за изпълнение от
страна на настоящия ответник на т. 3 от задължителни предписания, обективирани
в протокол №ПР 1642274/08.11.2016г. Безспорно е установено по делото още, че
към момента на последваща проверка на наказаното дружество, извършена на
23.03.2017г. на място и на 28.03.2017г. по документи, обективирана в протокол
№ПР 1710788/31.03.2017г., „***“ЕООД, гр. Перник не е представило доказателства
за изпълнени задължителните предписания по т. 3 от протокол №ПР
1642274/08.11.2016г.
Представените в хода на делото от страна на наказаното
лице копие на три страници от книга за „Начален инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана на „***“ ЕООД (л. 38-40 от делото);
копие на два протокола за проведено обучение и проверка на знанията на
техническия персонал в „***“ ЕООД, съответно от дати 17.05.2016г. и
18.05.2017г. (л. 41 и 42 от делото) не представляват изпълнение на чл. 58 от
наредбата. Приложените по делото заверени копия на извадки от книга за
инструктаж (л. 38 и 39 от делото) са от книга за Начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, като това дори не е
книгата съгласно Приложение №1 на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г.) Също
така от съдържанието й не може да се
направи извод, че същата документира именно провеждането на специалния първоначален
инструктаж, регламентиран в чл. 58, ал. 1, т. 1 - 4 от НБЕТНПС, който съгласно
императива на ал. 1 на с. чл. следва да бъде документиран и който се провежда
на лицата, които окачват товарите или товарозахранващите приспособления
(окачвачи) и на лицата, които управляват повдигателните съоръжения по чл. 2,
ал. 1, т. 1 - 4 и 7. Въз основа на това
се приема, че представеното копие на извадка от Книга за инструктаж по безопасност
и здраве при работа, не се отнася до специалния първоначален и годишен инструктаж
по чл. 58, ал. 1 от НБЕТНПС, за каквито е предписанието. По отношение на
предписанието за осигуряване на проверка на знанията, настоящия състав намира,
че не са представени доказателства, свързани с обучението и проверката на
знанията, които да са в изпълнение на специалната разпоредба на чл. 58, ал. 1
от НБЕТНПС, т. е. да се отнасят до конкретно изброените длъжности и с
изчерпателно определеното съдържание, вкл. що се отнася до инструкцията за
работа по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП.
Нито един от приобщените документи не е представен на
контролните органи, както към момента на проверката през 2016г., така в срока
на предписанието до 30.11.2016г., нито при последващата проверка през 2017г., а
също и след съставяне на акта и преди издаване на наказателното
постановление. Тези документи що се
отнася до производството пред съда са без достоверна дата по смисъла на чл.
181, ал. 1 от ГПК. Кредитирайки тези доказателства, районния съд неправилно е приел, че в производството по
делото наказаното лице е доказало, че е изпълнило процесното предписание. След
като предписанието е обвързано със срок, до изтичане на който неговият адресат
се установява безспорно да е бездействал, с което е осъществил състав на
нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ.
По доводите на касатора срещу правната квалификация на
процесното нарушение: Възприел безрезервно неправилната теза на процесуалния
представител на наказаното лице, че нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 на КТ не
съдържа правило за поведение, районният съд е тълкувал неправилно материалния
закон. Нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е посочена от АНО като част от
нарушените законови разпоредби във връзка с ангажирането на отговорност на
основание чл. 415, ал. 1 от КТ за неизпълнено предписание, дадено по реда на
чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Същата прецизира правната квалификация, като
включването й не рефлектира върху правилността й.
Предвид горното решението на районния съд е
постановено при съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на
доказателствата по делото, което е довело и до погрешната преценка за недоказаност
на деянието. Решението е неправилно и
следва да се отмени.
Делото е изяснено от фактическа страна, не са налице
основания чл. 222, ал. 2 от АПК за връщане на делото, като в решението си
решаващият съд е направил изводи за процесуална и формална валидност на
производството и компетентност на органите, водили го, както и изводи по приложимия
материален закон. Поради това касационният съд ще реши делото по същество, като
приеме следното:
“***“ЕООД не е изпълнило задължително предписание № 3,
дадено му от контролен орган с Протокол от извършена проверка №ПР
1642274/08.11.2016г. в срок до 30.11.2016г. Предвид това на и 01.12.2016г. е
извършено нарушение. По делото е безспорно, че настоящият ответник, като не е
изпълнил и в срок задължително предписание, дадено му от контролни органи на
ИТ, е осъществил състав на административно нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, санкционирано с предвижданата съгласно чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция, определена
съобразно правилата за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и е в минимален
размер. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, с предвиденото в чл. 57 от ЗАНН съдържание. С оглед на това същото е законосъобразно.
Решението, с което е отменено е неправилно и като такова ще се отмени, а вместо
него ще се потвърди наказателното постановление.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 221, ал. 1 от АПК във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20 от
01.02.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1199 по описа на съда
за 2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 14-0000457 от 26.04.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. ***, бл. 17, ап. 11, представлявано от ***–
управител и едноличен собственик на капитала, на основание чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.