Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 211

 

гр. Перник, 03. 05. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Анна Манчева и с участието на прокурора Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 174/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.М. с адрес ***, действащ чрез пълномощника си адв. Д.М. ***, срещу решение № 32/01.02.2018 г., постановено по административнонаказателно дело № 2125 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата си на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – Областна дирекция (ОД) на МВР - гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, в открито съдебно заседание чрез представителя си по пълномощие – юрк. Звездалина Василева, оспорва касационната жалба. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е изменил наказателно постановление (НП) № 17-1158-003144/09.08.2017 година,издадено от Началник сектор „Пътна полиция” Перник срещу С.М., ЕГН **********, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за осъществен състав на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 4 месеца, за това, че на 28.07.2017 година в 21,50 в гр.Перник по ул. „Раковска“ с посока от ул. „6-ти май“ към ул. „Миньор“ управлявал лек автомобил марка „***“ с ДК № *** и на кръстовището с ул. „Петко Каравелов“ при подаден своевременен сигнал за спиране от униформен служител със стоп-палка не спрял на посоченото от представителя на службата за контрол място, а продължил движението си в посока магазин „Лидъл“, като е намалил размерът на наложените наказания и е определил такива съответно административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца. Потвърдил е същото НП в останалата му част, с която основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за това, че на посочените в него дата и място С.М. управлявал моторното превозно средство, като не използвал обезопасителен колан по време на движение, с какъвто автомобилът е оборудван.

За да постанови решението си районният съд е приел, че по първото нарушение С.М. е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на посоченото текстово и цифрово и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП административно нарушение. Съдът е съобразил в мотивите си, че предвид липсата на доказателства, приложени в хода на производството по делото за извършени от жалбоподателя до момента нарушения на разпоредбите на ЗДвП и налагани наказания, както и безспорно установеното добросъвестно процесуално поведение на наказания в хода на производството по делото, наложеното му наказание е завишено и в този смисъл несправедливо. Съдът е приел, че наказанията за извършеното административно нарушение следва да бъде определено към минимума, а именно за административното наказание „глоба” да е в размер на 100 лв. и два месеца за административното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” в какъвто смисъл е изменил наказателното постановление. Счел е, че наказание в такъв размер би оказало своето предупредително и превъзпитателно въздействие върху нарушителя и би постигнало целите на разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По второто нарушение районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че С.М. е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а наказанието за извършеното нарушение е правилно определено. След като е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, районният съд е постановил решението си.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено НП № 17-1158-003144/09.08.2017 год., касаят неспазване на правила по ЗДвП. От фактическа страна е установено, че на 28.07.2017 година „мл. автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция“ (ПП) Перник в присъствието на свидетел по акта е съставил на С.М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бланков №103806/28.07.2017 година в обстоятелствената част на който е описал, че на 28.07.2017 година в 21,50 в гр.Перник по ул. „Раковска“ с посока от ул. „6-ти май“ към ул. „Миньор“ управлявал лек автомобил марка „***“ с ДК № *** и на кръстовището с ул. „Петко Каравелов“ при подаден ясен за възприемане своевременен сигнал за спиране от униформен служител със стоп-палка не спрял на посоченото от представителя на службата за контрол място, както и че водачът не използвал обезопасителен колан по време на движение, с какъвто автомобилът е оборудван. Цифрово в акта е записано, че с това си поведение М. е нарушил разпоредбите на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по неговото съставяне. Нарушителят е подписал акта, без възражения. В законоустановения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред началника на сектор „Пътна полиция”-ОД „Полиция”-гр.Перник, касаторът е направил възражения, че в действителност не е спрял на сигнала на контролните органи, тъй като не го е възприел. Въз основа на съставения АУАН, началник сектор „ПП” Перник е издал наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора С.М. се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В нормата на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните в хода на производството пред районния съд доказателства е установено, че на 28.07.2017 година в 21,50 в гр.Перник по ул. „Раковска“ с посока от ул. „6-ти май“ към ул. „Миньор“, касаторът не се е подчинил на подадения от служители на МВР сигнал да преустанови движението си, т.е. не се подчинил на разпореждането за спиране. След като касаторът не е изпълнил вмененото му с цитираната норма задължение, същият от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно на касатора са наложени при кумулативност административните наказания, предвидени в санкционната норма на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд. Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на първостепенния съд, че авторството на деянието е безспорно установено. Районният съд е изложил ясни и логични мотиви, след като е обсъдил задълбочено събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

Неоснователни е възражението на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като обвинението е недоказано. От събраните по делото пред районния съд гласни доказателства следва, че извършването на нарушението е установено по безспорен начин. Неоснователно е и възражението, че е нарушена презумпцията за невиновност. В случая твърденията на водача са неговата защитна теза, която не се подкрепя от доказателствата. Същевременно първостепенният съд е съобразил събраните гласни доказателства, които съответстват на установената фактическа обстановка в съставения АУАН. В този случай не е оборена презумптивната доказателствена сила по чл. 189, ал.2 от ЗДвП на АУАН, тъй като за твърденията си касаторът не е ангажирал доказателства които да оборят констатациите в акта. Водачът е бил длъжен като правоспособен такъв да управлява със скорост, която да му даде възможност да възприеме сигнала на контролните органи, който е бил адресиран до него. Следва да се приеме, че деянието не е извършено при пряк умисъл, а в хипотезата на небрежност, която не освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност.

Съгласно чл. 27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, правилно първостепенният съд е преценил, че наложените наказания глоба от 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца са над средния размер и са несправедливи, тъй като не са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства и ги е намалил съобразявайки целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Изложените в този смисъл мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се преповтарят. Касационният съдебен състав приема, че предвид характера на охраняваните обществени отношения определените размери са подходящи да осъществят функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Правилен е и извода на районния съд, че касаторът е осъществил и фактическия състав на административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Този извод съответства на събраните доказателства. Правилно е определено и наказанието за извършеното нарушение. Не кореспондира на доказателствата възражението на касатора, че автомобилът не е бил в движение и не е следвало да ползва предпазен колан. Обратно, от показанията на св. Людмил Миков се установи, че контролният орган лично е възприел водачът С.М. който е управлявал описаното МПС без да е поставил обезопасителен колан. В този смисъл и възраженията на касатора са неоснователни.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 01.02.2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 2125/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.