Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

212

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 22.05.2018 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет  и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ                                                                                                            

 

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 182 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.О.Р.,***, посредством процесуалното представителство на адв. К.С. ***, против решение № 750 от 12.01.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1796 по описа на съда за 2017г. 

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1691788, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Перник срещу М.О.Р. на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник М.Р. го обжалва с доводи за незаконосъобразност поради необсъждане от страна на решаващия състав на събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, което според касатора е довело до неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. По същество касаторът сочи неустановено от районния съд несъответствие между мястото на извършване на нарушението, посочено в ЕФ и мястото за контрол, посочено в протокол за използване на АТСС поради разлика от повече от един километър, недоказано наличие на пътен знак В26 (60) относимо към мястото на извършване на нарушението, както и неустановеност на мястото на извършване на нарушението. В писмени бележки към касационната жалба се излагат и доводи относно наличие на ПЗ А15 под ПЗ В26 на км. 86+320 което според процесуалния представител на касатора ограничавало действието на ПЗ В26 само при наличие на опасност от хлъзгане. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени процесния електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Я. С.-Р., АК–Перник. Поддържа жалбата. Като писмено доказателство за установяване на касационните основания за обжалване представя Удостоверение №11-00-20 от 23.04.2018г., издадено от Областно пътно управление (ОПУ) – Перник към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) относно максимално означена скорост на ПЗ В26, поставен на км. 86+320 на път I-6 с посока на движение към гр. Кюстендил.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР-Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, в съдебно заседание се представлява от гл. ю.к. З. В. Възразява срещу жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.  

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия К №1691788, издаден от ОД на МВР-Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, на М.О.Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева затова, че на 02.08.2017 г. в 07:39 часа в гр. Перник, на път I-6, в района на км. 82+000, преди надлез клон „Мир“, с посока на движение към гр. Радомир, е управлявал МПС – собствен лек автомобил „***“ с рег. №РК **** ВН със скорост от 88 км/ч при въведено посредством ПЗ В26 ограничение с максимална скорост от 60 км/ч. Деянието е квалифицирано като съставомерно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1796 по описа на съда за 2017 г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час,  М.Р. е управлявал собственото си МПС със скорост от 88 км/ч, надвишаваща разрешената от скорост от 60 км/ч с 28 км/ч (при отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача), с което е осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Решението е неправилно. Събраните по делото доказателства са противоречиви и недостатъчни, за да обосноват крайният извод на съда законосъобразност на административнонаказателното производство, предмет на съдебния спор, което на свой ред препятства и проверката относно правилното приложение на материалния закон. Съображенията са следните:

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира основания за отмяна на съдебния акт.

В ЕФ като място на извършване на нарушението е посочено „път I-6, км. 82+000 преди надлез Клон Мир“, както и е посочено ограничение на скоростта от 60 км/ч.

От проект за организация на движението се установява, че  ограничението на скоростта при км. 82+000 (посочено като място на извършване на нарушението в ЕФ) е 60 км/ч съгласно ПЗ Б26, монтиран на км. 83+600 (л. 24 от делото), тъй като до км. 82+000 няма друг монтиран ПЗ за ограничение на скоростта в посока Кюстендил.

В Протокол за използване на АТСС (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата)(л. 35 от АНД №1796/2017) системата е вписано, че същата е позиционирана на път I-6, км. 83+000  и на разстояние 400 м  от (след - в посока Кюстендил) ПЗ с въведено ограничение.

Засичането на скоростта на движение на автомобила, управляван от касатора на процесната дата, е осъществено посредством използването на АТС №TFR 1-M 632, което е преминало изискуемата проверка. Съобразно техническите възможности на АТС, в няколко карета, в крайна дясна част на приложението към ЕФ (л. 7 от делото), се съдържат данни относно вкл. генерирани сателитни връзки относно географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта. В тази връзка координатите на мястото на извършване на процесното нарушение, посочени в приложение към преписка 2858/02.08.2017 г. са EL: 2304.7693 и NL: 4236.2251 (л. 7 от делото). В този си вид същите не съдържат разпознаваема информация относно мястото извършване на нарушението.

От всички тези доказателства следва, че при нарушение, извършено на км. 82+000, АТС е била позиционирана около км. 83+000 (протокол) или около км. 83+400 (протокол – 400 м след знака с ограничение + схема за организация на движението – ПЗ В26 на км.83+600) т. е. около километър преди мястото на извършване на нарушението, посочено в ЕФ-км. 82+000, както и че автомобилът е засечен около километър след като е отминал патрулния автомобил, на който АТС е  монтирана. Липсват доказателства за обхвата на действие (максимален периметър на засичане на скорост на движещо се МПС) на АТС.  

Данните, съдържащи се в приложените по делото доказателства, съпоставени с обстоятелствата по извършване на нарушението, отразени в ЕФ, сочат на безспорна липса на конекситет помежду им относно мястото на разполагане на АТСС, съответното ограничение на скоростта в обхванатия от АТСС участък, мястото на извършване на нарушението,  респективно конкретния административнонаказателен състав. С оглед тези доказателства, настоящия състав приема, че процесното нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин.  Противоречивостта  на събраните доказателства и необсъждането им заедно и поотделно не обосноват направения  извод за установеност на процесното нарушение. Настоящия състав приема, че на база на доказателствата по делото не може да се установи мястото на извършване на процесното нарушение, което следва да е идентично с GPS данните от АТС, което място следва да е и в зоната на действие на монтиран ПЗ В26 (60).  Мястото на регистриране на движение на автомобила на касатора със скорост от 88 км/ч е в неразривна връзка и с наличието на валидно ограничение на скоростта от 60 км/ч. с оглед конкретно вменения за осъществен състав, състоящ се в превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено място с от 21 до 30 км/ч. , както е и в неразривна връзка с обсега на автоматизираното техническо средство.

Изложеното е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция. При новото разглеждане на делото районният съд следва да събере доказателства посредством заключението на експерт относно точното място на регистриране на нарушението с оглед GPS данните в Приложението към преписка 2858/02.08.2017г. (л. 7 от делото), което място следва да е във връзка с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението –км. 82+000 преди надлез „Клон Мир“ и да се съпостави с мястото посочено в протокол /л. 35/. Следва да се изиска и събере по делото  инструкция за експлоатация на използваната АТС с цел установяване обсег на действие на системата – в какъв периметър същата регистрира „достоверно“ скорост на движение според техническите й възможности. След установяването на база тези доказателства на мястото на регистриране на скорост на движение с 88 км/ч в 07:39:59 часа на 02.08.2017 г. на автомобила, собствен на касатора и след съпоставянето им с данните от схемата за организация на пътното движение, относима към същото това място и конкретното валидно за участъка ограничение на скоростта, ще бъде възможна и преценката за съставомерност на процесното деяние, респективно за приложения материален закон с издаването на процесния ЕФ. 

Водим от горното и на основание чл. 221, 1 и ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 750 от 12.01.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1796 по описа на съда за 2017г. 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Перник при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     /п/

                 ЧЛЕНОВЕ:   1./п/

 

                                        2./п/