Р Е Ш Е Н И Е
№213
гр. Перник, 14. 05. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретар
А. М. и с участието на прокурора
Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Луканов КАН дело № 183/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети,
Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.А.К., с адрес
***, срещу решение № 2/01.02.2018 г., постановено по административнонаказателно
дело № 91 по описа за 2017 г. на Районен съд Трън. Касаторът счита решението за
неправилно и излага съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния
акт и да се отмени наказателното постановление. Претендира разноски и представя
списък. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства.
В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Не претендира разноски.
Ответникът по касация – РУ Трън при Областна дирекция
на МВР - гр. Перник, редовно призован, чрез процесуалния си представител и
пълномощник – гл. юрисконсулт З.
В. В.оспорва жалбата. Пледира да се остави в сила
решението на районния съд. Не сочи доказателства и не претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма
и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е
изменил наказателно постановление (НП) № 17-0361-000205 на началника на РУ –
гр. Трън към ОД на МВР – Перник, с който на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
К.А.К. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП, като я е намалил на 100 лева. За да постанови решението си районният съд е приел,
че няма нарушение на процесуалните правила, както при съставянето на акта за
установяване на административното нарушение (АУАН), така и при издаването на НП.
Съдът е счел, че жалбоподателя К.К. е осъществил състава на административно нарушение
като на процесната дата е управлявал МПС, без да притежава валидно СУМПС. Приел
е за неоснователно възражението за несъставомерност на деянието. Относно размера
на наложеното административно наказание съдът е съобразил, че наложената глоба е
необосновано голяма и следва да бъде намалена към минимума на закона. При така изложените
съображения е изменил наказателното постановление.
От фактическа страна е установено, че на 27.10.2017г.
автопатрул на РУ-Трън извършвал проверка в района на с. Неделково, община Трън,
на път втори клас № II -63. Към 15.30ч. на същата дата проверяващите установили,
че товарен автомобил „Ивеко 120 Е 23“, с рег. рег. № КН **** АХ, с водач К.А.К. се движел в посока
към гр. Брезник. При проверката служителите на РУ-Трън поискали документите за правоспособност
на водача и тези за собственост на автомобила, като установил, че СУМПС на водача
е с изтекъл срок – същото е важало до 12.09.2017г. Водачът обяснил, че е забравил
да подмени свидетелството си за управление на МПС, като за установеното бил съставил
АУАН № 244/27.10.2017г. Актът бил предоставен на К.А.К., който го подписал без възражения,
като било отбелязано, че СУМПС е валидно до 12.09.2017г. Въз основа на така съставения акт началникът
на РУ на МВР-Трън, упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на министъра
на вътрешните работи на Република България е издал процесното НП. След връчването
му не са упражнени правата по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Съгласно чл. 63 от
ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението в обжалваната част, като за валидността, допустимостта и
съответствието му с материалния закон, следи служебно.
Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно
приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния
съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон,
процесуалните правила и е обосновано.
Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са
съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като
от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество
описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството пред
районния съд писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение
действително е осъществено от наказания правен субект.
Касационните възражения не се споделят от настоящия
съдебен състав. В разглежданото административнонаказателно производство на
касатора не е наложено административно наказание по Закона за българските лични
документи.
С нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, законодателят е
въвел изискване към водачите които управляват моторно превозно средство, да
притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното превозно средство. Касаторът не оспорва, че към датата на
извършената проверка – 27.10.2017 г. свидетелството му за управление на МПС е
било с изтекъл срок на валидност - до 12.09.2017 г. Следва, че извършеното от К.
деяние изпълва състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. За установеното
административно нарушение, т.е. за управляване на МПС извън валидността на
свидетелството за управление на МПС, е предвидена административнонаказателна
отговорност. В този смисъл настоящият касационен състав счита, че на касатора
правилно е било наложено административно наказание глоба на основание чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Всеки водач, при проверка, следва да удостовери
правоспособността си, като представи свидетелство за правоуправление на
съответната категория МПС, издадено от компетентните органи и да е в обхвата на
времевия му срок на валидност. Административното нарушение съставлява
несъобразяване на забраната да се управлява МПС без свидетелство за управление
на МПС, валидно за категорията на управляваното МПС. Свидетелството за
управление на МПС с изтекъл срок на валидност е административно невалидно и като
такова то не е годно да удостовери надлежно правото на водача да управлява МПС
от съответната категория. Макар и да не се полага изпит при подмяната на свидетелството
за управление на МПС, ако не се представят нормативно изискуемите документи
контролният орган може да откаже да подмени свидетелството за управление на МПС.
Възможна е и хипотеза при която водачът на МПС да е влошил здравословното си
състояние и да страда от заболяване, което да е пречка да управлява МПС, респ. и
административният орган няма да му издаде ново свидетелство.
Цитираната разпоредбата на закона предвижда, че за
нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП се налага наказание глоба от 100 до 300
лв. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят
фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно
нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му.
Касационният съдебен състав счита, че
първостепенният съд правилно е изменил размера на наложеното на касатора наказание,
като го е намалил до минималния размер, прилагайки точно нормата на чл.
27 от ЗАНН. При определяне на наказанието районният съд е
взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и поведението на
нарушителя при установяване на нарушението. Не са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН за определяне на случая като маловажен съгласно чл.
11 от ЗАНН, вр. с чл.
93, т.9 от НК, тъй като не се касае за нарушение, което с оглед
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост
или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите
правни норми, същото следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният
съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 01. 02. 2018 година, постановено
по административнонаказателно дело № 91 по описа за 2017 година на Районен съд
Трън.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/