Р Е Ш Е Н И Е

№215

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 17.05.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 188 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.А.В.,*** против решение № 11 от 19.01.2018г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 456 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №17-0328-000902 от 29.09.2017г., издадено от Началник Група в Районно управление (РУ) – Радомир към ОД на МВР – Перник, с което на А.А.В., за извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението на районния съд или изменение на размера на наложеното административно наказание.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по жалбата–РУ–Радомир към ОД на МВР-Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, се представлява от гл. ю. к. Звездалина Василева. Възразява срещу жалбата и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 17-0328-000902 от 29.09.2017г., Началник Група в РУ – Радомир към ОД на МВР – Перник, е наложил на А.А.В. административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева затова, че на 12.08.2017г. в гр. Радомир, ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“, като водач на МПС във време на управление на лек автомобил „***“ с рег. № КН **** АР, собственост на А. В. С., не се движи на достатъчно (така че да избегне удар в случай на рязко намаляване на скоростта или рязко спиране на движещото се пред него ППС) разстояние от движещото се пред него МПС – лек автомобил „***“ с рег. № М****ВН, което намалява рязко скоростта, вследствие което блъска отзад този лек автомобил „***“ с рег. №М****ВН, вследствие което лек автомобил „***“ с рег. № М****ВН блъска и движещия се пред него лек автомобил „***“ с рег. №РК **** ВА, с което реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП) и осъществява състав на административно нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир, като в производството по АНД № 456 по описа на съда за 2017г. същото е потвърдено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършена цялостна, дължима служебно, проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, решаващият състав на районния съд е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място и към посочения час, А.В. е осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид и в абсолютен размер наказание.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

Проверяваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора А.В. се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в жалбата доводи.

По твърденията за осъществил се друг механизъм на ПТП. Това са по съществото си нови фактически твърдения и същите е недопустимо да бъдат въвеждани за първи път в касационно производство. Районният съд е инстанцията по фактите, като по тях в обжалваното решение е налице произнасяне съобразно вмененото административнонаказателно обвинение, както и с оглед наведените в първоинстанционната жалба фактически твърдения на наказаното лице. На свой ред касационният съд, за разлика от проверката, извършвана от първоинстанционния съд, проверява решението на районния съд само в рамките на релевираните в касационната жалба основания, които обаче следва да са тези по чл. 348, ал. 1 от НПК. Същевременно за касационния съд е в сила и забраната по чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН – касационната инстанция не е инстанция по фактите (с изкл. на хипотезата на чл. 227 от АПК). Касационният съд взема решенията си в рамките на вече установените и проверени факти от първата инстанция. В процесния случай, при установяването и проверката им, наказаното лице е взело участие в съдебното производство, като правото му на защита е гарантирано в пълен обем.

По отношение съдържащото се в жалбата искане за намаляване размера на санкцията, което се преценява като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК:

Районният съд е извършил проверка за законосъобразност по вид и размер, вкл. справедливост, на наложеното административно наказание. Настоящият състав споделя мотивите на решаващия първоинстанционен съд за съобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН при определяне на административното наказание, както и за императивна невъзможност да се определи наказание под предвидения за наказанието „глоба“ най-нисък размер (арг. от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН). Доводите за липса на финансови средства, не са скрепени с каквито и да било доказателства. Същите в общия случай не могат и да бъдат взети предвид самостоятелно, дори и доказани, с оглед естеството на охраняваните със ЗДвП обществени отношения и сравнително високата степен на обществена опасност на деяния от типа на процесното. Законодателят е дал оценка степента на обществена опасност на тази деятелност именно посредством определения вид и абсолютен размер на наказанието. Признаци за маловажност, деянието също не покрива. В случая наложеното наказание е определено в законоустановения размер и правилно наказателното постановление е потвърдено от първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд–Радомир, като правилно и законосъобразно ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 19.01.2018г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 456 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/