Р Е
Ш Е Н
И Е
№216
гр. Перник, 14. 05. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А. М. и с участието на прокурора Галина Антова, като разгледа
докладваното от съдия Луканов КАН дело № 197/2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял
трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „***“ № ***, действащ чрез пълномощника си адв. К.С. ***,
срещу решение № 575/18.01.2018 г., постановено по административнонаказателно
дело № 1156 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита
решението за неправилно и излага съображения. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при
нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални
правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление.
В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В
открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по
пълномощие поддържа жалбата си на изложените в нея основания. В хода на устните
състезания пледира за отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление, а при условията на евентуалност – да се намали размера на
наложеното административно наказание до минимума.
Ответникът по касация – Териториална дирекция на
„Национална агенция за приходите“ (ТД на НАП) – гр. София, редовно призован, в
открито съдебно заседание чрез представителя си по пълномощие – юрк. М. К., оспорва
касационната жалба, като неоснователна. Не сочи доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично
основателна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник
е потвърдил наказателно постановление (НП) № F289537/07.03.2017 г., издадено от
заместник директор в ТД на НАП София, с което на основание на основание чл.185,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „***“ ЕООД, ЕИК **********, е наложена имуществена санкция в размер 1000,00 (хиляда
) лева за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
За да постанови решението си районният съд е приел,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
изискванията установени към съдържанието им, издадени са от компетентни
длъжностни лица в рамките на предоставените им правомощия, както и че са
спазени законоустановените срокове. Районният съд е обосновал извод, че от
фактите по делото недвусмислено се установява, че деянието действително е
извършено. Приел е, че в конкретния случай, наказаното лице е юридическо лице,
поради което правилно и законосъобразно му е определена имуществена санкция,
която е наложена в размер по-близък до минималния, а именно 1000 лв. Счел е
също, че налагайки това наказание, административнонаказващият орган е съобразил
всички относими към индивидуализацията им обстоятелства по чл.27 от ЗАНН и е
определил такова, явяващо се по негова преценка справедливо, съответно на
характера и тежестта на нарушението, и същевременно достатъчно за постигане
целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Отразил е, че липсват каквото и да било
отегчаващо отговорността обстоятелство, но е намерил тази преценка за
законосъобразна. Приел е, че съдът не е оправомощен да въздейства спрямо
размера на наложеното наказание. По изложените мотиви районният съд е потвърдил
оспореното пред него НП.
От фактическа страна се установява, че на
23.01.2017 г. инспектори по приходите в ТД на НАП – гр. София, извършили
проверка в пицария, находяща се в гр. Перник, стопанисвана от „***“ ЕООД – гр. Перник. При влизането си в обекта
те поръчали обяд и след консумацията заплатили на сервитьорката сумата 50,30
лв., но за покупката не им бил издаден фискален бон от монтираните в обекта
фискални устройства, за които се установило, че са в изправност. Издадена била бележка
за 50,30 лв., но от нефискален принтер № 306884. След като се легитимирали,
инспекторите по приходите извадили Х-отчет от намиращите се в обекта фискални
устройства и установили, че в никое от тях не е отчетена сумата от 50,30 лева (оборота
според едното ФУ бил не повече от 25,00 лева, а в другото бил нулев). За
констатациите си от проверката контролните органи съставили Протокол за
извършена проверка № 0055463 от 23.01.2017 г., в който подробно отразили
установеното фактическо положение.
На 31.01.2017 г., в присъствието на управителя на
касатора, срещу дружеството било образувано административнонаказателно производство
със съставяне на АУАН № F289537/31.01.2017 г., като инспекторът по приходите
приел, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Непосредствено
след съставяне на акта същият бил предявен за запознаване и подписване, при
което управителя вписал, че възражение ще направи в писмен вид, но не
представил такова в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН
било издадено и оспореното пред районния съд НП.
Съгласно чл.
63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната съдебна инстанция извърши проверка
относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети
от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и
оценка на доказателствата.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в производство без допуснати съществени процесуални
нарушения, в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и при правилно приложен спрямо
фактите материален закон.
Вмененото на касатора административно нарушение е доказано
от фактическа и правна страна.
Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС (изм., ДВ бр. 23 от 2013 г., в
сила от 08.03.2013 г.) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ)
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, в случая – фактурите,
манифестирани от пълномощника на ответника в настоящото производство. Безспорно
е, че касаторът е „търговец” по смисъла на закона и попада между задължените лица
по смисъла на чл. 3 от Наредбата № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.
На основание разпоредбата на чл.
118, ал. 2 от ЗДДС, ФУ задължително трябва да имат техническа
възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП.
Редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба
№ Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ
Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, освободени от
задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4
и чл. 5
от цитираната Наредба № Н-18/2006 г. Търговските дружества,
включително тези с правна форма еднолично дружество с ограничена отговорност,
не са сред изрично изброените в тези правни норми. Следователно за тях
съществува задължение за издаване на фискална касова бележка за извършваните
доставки на стоки или услуги, освен когато плащането се извършва чрез кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В жалбата до първостепенния съд не са
въведени възражения, че към момента на извършване на проверката плащането на
сумата от 50,30 лв. е било извършено по някои от начините, изключващи
издаването на фискална касова бележка. Едва с касационната жалба са въведени
доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в съставения
АУАН не е отразен начина на плащане, а това е направено едва с издаване на НП.
Касационният състав счита това възражение единствено като защитна теза на
касатора, която не се подкрепя от доказателствата. Действително в АУАН № F289537/31.01.2017
г. е записано, че проверяващите са извършили плащане на сумата от 50.30 лв. без
да е отразено изрично, че това е направено в брой. В оспореното пред районния
съд НП е отразен начина на плащане – в брой. В този случай съдът приема, че е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като макар и да е допусната
нередовност в акта, то по безспорен начин е установено извършването на
нарушението и нарушителя. Нито пред административнонаказващия орган, нито в
производството пред районния съд, нито пред касационната съдебна инстанция са
въведени възражения от санкционираното дружество, или са представени
доказателства, че на 23.01.2017 г. в пицарията, находяща се в гр. Перник, стопанисвана
от „***“ ЕООД,
където е извършена проверката от служителите на НАП, е извършено плащане на
сумата от 50.30 лева чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен
превод. Следва, че действително плащането е извършено в брой, както е отразено
и в оспореното НП, а касаторът, като задължено лице по смисъла на чл.
118 от ЗДДС, следва да е регистрирал и отчел събраната в брой
сума от търговска дейности чрез ФУ и да е издал фискална касова бележка.
Що се отнася до размера на наложеното
административно наказание, касационният състав преценява същото като съответно
по вид, но в размер, определен в разрез с правилата за определяне на
административното наказание, заложени в чл. 27 на ЗАНН. Наложена е имуществена
санкция в размер от 1000 лв., без мотиви и без доказателства в производството
за съпътстващи процесното деяние отегчаващи отговорността обстоятелства, които
да обосноват определения размер на наказанието. Последното следва да бъде
редуцирано, като с оглед справедливост, съразмерност и постигане целите на
административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН, ще бъде намалено в
размер на минимума от 500 лв., предвиждан за същото нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 2 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административният съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 575 от 18.01.2018 г. на Районен
съд Перник, постановено по административнонаказателно дело № 1156 по описа на
съда за 2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № F289537 от
07.03.2017 г. на заместник директор на Териториална дирекция на „Национална
агенция за приходите“ – гр. София, издадено срещу „***“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, като за
същото нарушение, по чл. 118, ал. 1 от Закона данък върху добавената стойност, във
вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона данък върху добавената стойност, НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 1 000
(хиляда) лева на 500 (петстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/