Р Е Ш Е Н И Е

№232

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 18.05.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 211 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Б.Б.,***, срещу решение № 700 от 07.12.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1919 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1200357/20.07.2015г., издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на П.Б.Б., в качеството му на лице, посочено в декларация по чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № Е **** КВ, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник П.Б. обжалва съдебния акт с доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди, че решението е постановено при погрешна преценка на събраните доказателства, неправилна преценка на действителната фактическа обстановка и е материално незаконосъобразно. Жалбата съдържа още доводи за неправилност на изводите на районния съд за формална законосъобразност на процесния ЕФ, поради несъобразяване на съдържанието му с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. От касационния съд иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от гл. ю. к. Т. Н., в което се излагат доводи за правилност на атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, настоящия състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К №1200357, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на П.Б.Б. – водач (съгласно декларация на представляващия ЮЛ - собственик на автомобила по чл. 189, ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП) на МПС – лек автомобил „***“ с рег. № Е **** КВ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, за това, че на 20.07.2015г. в 14:19 часа в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник е управлявал описания лек автомобил със скорост от 116 км/ч при въведено посредством пътен знак В26 ограничение за движение в тунела със скорост до 80 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1919 по описа на съда за 2017г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено и доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, управляван от П.Б.Б. се в движил в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ със скорост от 116 км/ч, с което е осъществен състав на административно нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, с наложено за същото и на управлявалия автомобила водач, административно наказание, съответно по вид и в абсолютен законов размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

По доводите на касатора свързани с реквизитите на електронния фиш: Процесният ЕФ е съобразен с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид специалният характер на това административнонаказателно производство съдържанието на ЕФ следва да отговаря единствено на изискванията на ЗДвП, а общите разпоредби на ЗАНН са неприложими. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити, процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно съдържанието на ЕФ следва да се приемат за задължителни посочени чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В същия смисъл е и ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. №1/2013 г. Изложеното обосновава извод, че непосочването в ЕФ на неговия издател посредством трите имена и длъжност на издалия го орган, каквото е оплакването в жалбата, не са сред задължителните реквизити на фиша.

По отношение на оплакването за липса на посочване в ЕФ на ред и срок за оспорване, същото е резонно, но се преценява за несъществено. Липсата на посочени в ЕФ на срок и ред за обжалване, което би било съобразено с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП независимо от липсата на такова законово изискване към съдържанието на ЕФ, следва да се тълкува единствено в полза на адресата на фиша с оглед гарантиране упражняване на правото му на съдебна защита срещу воденото срещу същия специално производство по налагане на административно наказание. С факта на подаване на жалбата до Районен съд–Перник, П.Б. е реализирал правото си на съдебна защита. Жалбата е приета за допустима за разглеждане, като районният съд се е произнесъл и по нейната основателност.

Без основание са и доводите в жалбата за неправилни изводи в първоинстанционното решение относно приложения към безспорно установеното по фактите материален закон и за съставомерност на процесното деяние по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. По делото е доказано извършването именно на нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и с управлявания от касатора автомобил. Твърдението за липса на препратка към ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП съдът преценява освен като бланкетно още и като неоснователно. Текстът на ал. 2, чл. 21 от ЗДвП, макар и препращащ към ал. 1, достатъчно ясно „говори“ за стойност на скоростта, сигнализирана с пътен знак, която не трябва да се превишава.

В страни от спора е оплакването в жалбата за неустановеност пред районния съд на място на разполагане на АТСС, така че да е безспорно съобразено на изискването на чл. 8 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. По делото са събрани надлежни и относими доказателства, посредством които се установява безспорно, че АТСС – система за измерване на средна скорост се състои от най-малко два броя камери, които са разположени в началото и края на две контролни точки с изрично посочени линии на заснемане. При тези данни правилни са изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на производството и безспорна установеност на процесното нарушение. Регистрирана е скорост на движение над разрешената от 80 км/ч в тунела посредством измерване преди и след тунела в две точки на измерване, които се намират между отсечката обхваната от действието на ПЗ В26.

Въз основа на изложеното и след извършената и служебно проверка за правилно приложение на материалния закон настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд е правилно. Оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, свързано с ограничение на скоростта на движение, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, който фиш е с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, установили движение на МПС управлявано от касатора със скорост 116 км/ч в рамките на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 80 км/ч. Доказателствената сила на тези документи, в които са обективирани относими обстоятелства свързани с превишаване на разрешената скорост нито е оспорена, нито е оборена в съдебното производство, поради което въззивният съд правилно ги е кредитирал и въз основа на тях е постановил своя акт. В този смисъл възраженията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение са напълно неоснователни.

Въз основа на това е налице съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Административното нарушение е извършено с автомобил, управляван от касатора на посочените място, дата и част, с наложена предвидената и в абсолютен размер за това нарушение глоба. Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 700 от 07.12.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1919 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/