Р Е Ш Е Н И Е

№233

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.05.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 212 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.Б.Н.,*** против решение № 762 от 14.02.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1257 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №17-1158-001118 от 31.03.2017г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР – Перник, с което на И.Б.Н., за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.

В жалбата се излагат доводи за неправилна оценка на доказателствата от първоинстанционния съдебен състав и за неправилност на изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като бланкетно се сочи несъобразяване изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно съдържанието на наказателното постановление. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата–ОД на МВР–Перник, редовно призован, за представител изпраща гл. ю. к. З. В.. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление №17-1158-001118 от 31.03.2017 г. Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Перник е наложил на И.Б.Н. административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за това, че на 17.03.2017г. в 22.20ч., в гр. Перник, на ул. „***“, с посока на движение към пътен възел „***“, управлява личния си лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВН под въздействието на алкохол, при концентрация на алкохол в издишвания въздух от 1.20 ‰, установена посредством техническо средство Дрегер 7410 №0021 - административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред районен съд–Перник, като в производството по АНД № 1257 по описа на съда за 2017г. същото е потвърдено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършване на дължимата служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, решаващият състав на районния съд е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място и към посочения час, И.Н. е осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващите му се по вид и в абсолютен размер две административни наказания.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

Проверката по чл. 218, ал. 1 от АПК не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в жалбата доводи.

По изложеното в жалбата относно неправилна оценка на доказателствата от първоинстанционния съдебен състав, довело според защитата до неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Доводите са без основание.

Решаващият първоинстанционен състав е направил съвкупен и детайлен анализ на доказателствата, събрани в процесуално законосъобразно производство, в което са взети всички мерки за разкриване на обективната истина (чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Изводите по фактите са направени след задълбочен и подробен анализ на доказателствената маса, като е посочено кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и въз основа на кои доказателства. Видно е от мотивите на решението всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена проверка и внимателна оценка, като детайлен и обстоятелствен е анализът на доказателствата, относими за изясняване на факта на управление на МПС от касатора преди да му бъде извършена процесната проверка за употреба на алкохол. Посочено е конкретно защо, въпреки че съдът дава вяра на показанията на свидетеля А. Н., дала обяснения на страната на наказаното лице, същите не се приемат за достатъчни да оборят показанията на актосъставителя и съдържанието на обстоятелствената част на съставения акт, че касаторът е управлявал автомобила. Районният съд правилно е обосновал изводите си в безспорно установения факт на възприятие от Н. на фактическа обстановка, отнасяща се до времеви интервал, в който Н. вече е напуснал управляваното от същия МПС. Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че районният съд не е извършил процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, а още по-малко съществени такива. В този смисъл категорично без основание е твърдението в жалбата, че решението на районния съд е немотивирано. Решението на районния съд е подробно, хронологически подредено и много добре аргументирано.

Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност и на изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Бланкетно, без да се сочи в какво се състои конкретният порок, се пледира несъобразяване изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Процесното наказателно постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата по неговото извършване, както и на доказателствата, които го потвърждават. Така описани обстоятелствата по извършване на нарушението съдържат данни за реализиран от обективна страна състав на нарушение именно по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

И при извършената на основание чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК служебна проверка за правилното приложение на материалния закон, касационният съд не констатира наличие на основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Фактите по делото са правилно установени и въз основа на тях са изведени изводи, които се споделят от състава. По делото е безспорно установено, като доказано, че на 17.03.2017г., в 22.20ч., в гр. Перник, на ул. „***“, с посока на движение към пътен възел „***“, И.Н. е управлявал личния си лек автомобил „***“ с рег. №РК **** ВН под въздействието на алкохол, при концентрация на алкохол от 1.20 ‰, установена с техническо средство Дрегер 7410 № 0021. Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Размерът и видът на наказанието са разписани в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и в този им вид и размер са наложени на Н..

С оглед изложеното, касационният състав приема, че касационната жалба се явява неоснователна, а решението на районен съд–Перник, като правилно и законосъобразно ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 762 от 14.02.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1257 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/