Р Е Ш Е Н И Е
№234
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр.
Перник, 28.05.2018 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №214 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ***, представлявано от Л. В. С., изпълнителен директор, против решение № 79 от 02.03.2018г. на районен съд–Перник, постановено по АНД № 26 по описа на съда за 2018 г.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 30-А-27 от 18.12.2017г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на „***“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия (ГИПТЕЕ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164 от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООС), за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал, 1, т. 2 от ЗООС във вр. с Условие 9.2.11 от Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС), е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева,
В жалбата, без да се сочат касационни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за неправилно възприета от районния съд фактическа обстановка, доводи срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на административнонаказателното производство и конкретно неустановено нарушение на изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на процесното нарушение, свързано с изискване за броя на свидетелите. Сочи се още липса на събрани пред районния съд доказателства относно извършването на процесното нарушение, като се твърди, че не е установено, че наличието на газови потоци от ИУ №1 представляват емисии от вредни вещества, които да са следствие на горивен процес. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ю.к. С. С.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи.
Ответникът по жалбата – РИОСВ - Перник, редовно призован, за представител изпраща гл. юк. Г. Г.. Възразява срещу жалбата. Изразява несъгласие с доводите за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и с доводите за недоказаност на нарушението. Пледира касационната жалба да се остави без уважение и да се остави в сила първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С наказателно постановление №30-А-27 от 18.12.2017г. Директорът на РИОСВ – Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164 от ЗООС, е наложил на „***“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор на ГИПТЕЕ, имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за това, че на 15.09.2017 г. около 11:00 часа, при експлоатация на парогенератор (ПГ) №4 в нормален режим, емисиите от вредни вещества от дейността му се изпускат в атмосферния въздух посредством две изпускащи устройства (ИУ) – през ИУ №2, след пречистване през сероочистна инсталация (СОИ) и през ИУ №1 без пречистване през СОИ. Установеното е квалифицирано от контролните органи като неизпълнение на задължението на операторите на инсталация по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС: да изпълняват условията в КР, в случая Условие 9.2.11 от КР №53-Н1/2014 г., а именно: “на притежателя на настоящото разрешително се разрешава отвеждане на отпадъчните газове от ПГ №4 и/или ПГ №5 към ИУ №1 единствено при анормални режими на работа – ремонт или авария на СОИ, при спазване на Условие 9.2.10.“
Наказателното постановление е обжалвано пред районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 26 по описа на съда за 2018г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е взел предвид доводите на жалбоподателя, е потвърдил наказателното постановление с мотиви за компетентност на органите, водили производството, за процесуална и материална законосъобразност на същото, включително що се отнася до размера на наложената имуществена санкция.
Решението е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи
служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
По доводите в касационната жалба на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник:
Без основание са доводите на касатора, свързани с нарушение на чл. 40, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗАНН.
Съдът не установява соченото нарушение на ЗАНН.
Доводите на касатора са насочени срещу процедурата по съставяне на акта за процесното нарушение в частта й, отнасяща се до изискванията за вид и брой на свидетелите. Неясно остава от изложението в жалбата срещу какво конкретно се възразява. Настоящия състав при направената проверка установи, че АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Г. В., гл. експерт в КОС. Същата е присъствала и при проверката на място, обективирана в констативен протокол (КП) №566-КОС-ЖГ-35/15.09.2017 г.(л. 33), при която нарушението е установено. Т. е. същата е присъствала при установяване на нарушението, в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В случая АУАН не е съставен в хипотеза на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Не се споделят и твърденията за недоказаност на процесното нарушение. По делото, основано в достатъчност и непротиворечивост на доказателствата, в процесуално законосъобразно производство, е безспорно установено, че на посочената дата и при вписаните обстоятелства, а именно – при работещ в нормален режим на работа ПГ №4, част от ГИПТЕЕ, чийто оператор е „***“ АД, гр. Перник, на 15.09.2017 г. са отвеждани емисии на отпадъчни газове от дейността на ПГ №4 към ИУ №1, без да е налице анормален режим на работа – ремонт или авария на СОИ, каквото е съдържанието на Условие 9.2.11 на КР №53-Н1/2014 г., а именно: отвеждане на отпадъчните газове от ПГ №4 и/или ПГ №5 към ИУ №1 единствено при анормални режими на работа – ремонт или авария на СОИ, при спазване на Условие 9.2.10. Доводите на касатора за неустановеност в производството, че изпусканите от ИУ №1 газови потоци представляват емисии на вредни вещества, които да са следствие на горивен процес, са неотносими към съставомерността на процесното неизпълнено задължение. В тази връзка правилно възразява процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, че административнонаказателната отговорност на дружеството не е ангажирана за превишаване на норми, определени на дружеството в КР. Без значение е превишаването или не на установените в КР норми. Изпускащото устройство е предназначено за отвеждане на димни газове. Видно е от Таблица 8.3.1.2. от КР ПГ №4 работи с гориво – въглища и брикети. Видно е от КР, Условие 9.2.5, ИУ №1 не разполага с пречиствателно съоръжение. При издаване на КР на дружеството е „поставено“ условие - да не използва ИУ №1 за отвеждане на отпадъчни газове от ПГ №4 и/или ПГ №5, освен в случай на анормален режим на работа – ремонт или авария на СОИ, и то при спазване на Условие 9.2.10 от КР. Не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.
И при
извършената извън доводите, изложени в касационната жалба, служебно проверка за
правилното приложение на материалния закон не се установи наличие на основание
за касиране на първоинстанционния съдебен акт. По делото е безспорно
установено, като съответно доказано, че на 15.09.2017г. на площадка, находяща
се кв. ***, гр. Перник, „***“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор
ГИПТЕЕ, при самостоятелно и в нормален режим на работа експлоатиране на ПГ №4,
са изпускани в атмосферния въздух емисии на отпадъчни газове от дейността на ПГ
№4 посредством ИУ №1. Правилно така установеното е квалифицирано от контролните
органи и наказващия орган като неизпълнение от страна на „***“ АД, гр. Перник
на задължението по Условие 9.2.11 от КР №53Н1/2014 г., свързано на свой ред със
задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, вменено на операторите на
инсталации, а именно: да изпълняват условията в комплексното разрешително. Размерът
на наложената имуществена санкция е съобразен и с
обстоятелството за поредно нарушение по ЗООС от страна на санкционираното дружество.
Въз основа на изложеното и при извършената цялостна проверка, настоящия състав приема, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Атакуваното в настоящото производство решение на районен съд-Перник е законосъобразно, правилно и обосновано. Не се установява наличие на основание за отмяна на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Съдебният акт ще бъде оставен в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №79 от 02.03.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 26 по описа на съда за 2018г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/