Р Е Ш Е Н И Е
№235
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 28.05.2018 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 218 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Митница Столична, посредством процесуалното представителство на гл. ю. к. Б. С. против решение № 4 от 07.02.2018г. на районен съд–Трън, постановено по АНД № 89 по описа на съда за 2017г. В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление (НП) № 349 от 26.10.2017г. на Началника на Митница Столична, В ЧАСТТА, с която на В.Й.М.,***, за извършено административно нарушение по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд в обжалваната му част е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Пледира се, че при правилно установена фактическа обстановка неправилен е изводът на районния съд за съставени два акта и издадени две наказателни постановления за едно и също административно нарушение, в нарушение на принципа „ne bis in idem.” Иска се отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и потвърждаване на наказателното постановление и в отменената от районния съд негова част.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ю.к. Б. С. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба, чрез адв. Б. М., от АК-Перник депозира възражение срещу същата във формата на писмени бележки. В тях се излагат съображения решението на районния съд да бъде оставено в сила. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник предлага съдебният акт да бъде отменен. Решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С наказателно постановление № 349 от 26.10.2017г.. Началникът на Митница Столична, е наложил на В.Й.М.,*** административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че на 23.12.2016г. в с. Филиповци, община Трън, област Перник, държи в товарен автомобил с рег. № КН **** ВА акцизни стоки – 4 (четири) броя пластмасови бутилки с вместимост от по 2 (два) литра всяка, съдържащи по 2 (два) л. течност с обемно съдържание на алкохол 40% vol при 20℃, общо 8 (осем) литра, без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – състав на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Със същото НП, на основание чл. 124, ал. от ЗАДС във вр. с чл. 126 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението.
Наказателното постановление е обжалвано пред районен съд–Трън. Спорът е разгледан в производството по АНД № 89 по описа на съда за 2017г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е взел предвид доводите на жалбоподателя, в хода на извършваната проверка за законосъобразност на производството е установил съществен порок на същото. Приел е за безспорно от фактическа страна, че на 23.12.2016г. в с. Филиповци, община Трън, област Перник, М. е държал в товарното помещение на автомобил с рег. №КН **** ВА, както 4 (четири) броя пластмасови бутилки с вместимост от по 2 (два) л всяка, съдържащи по 2 (два) л. течност с обемно съдържание на алкохол 40% vol при 20℃, общо 8 (осем) литра, без данъчен документ по този закон или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, така и под седалката на шофьора на същия автомобил с рег. КН **** ВА на общо 20 броя кутии цигари, всяка от които с по 19 къса, както и в жабката на същия този автомобил – общо 4 броя, всяка от които с по 20 къса, без бандерол за платен акциз в Република България. Приел е от правна страна, че производството страда от съществен порок, състоящ се в ангажиране на административнонаказателна отговорност на касатора за едно и също деяние с две наказателни постановления, издадени на основание съставени два отделни акта за административни нарушения (АУАН), а именно АУАН №235/02.06.2017г. и АУАН №236/02.06.2018г.. С тези мотиви наказателното постановление е отменено в тази негова част.
Решението е правилно единствено като краен резултат. Касационният съд не споделя мотивите на решаващия първоинстанционен състав за отмяна на процесното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
Основателно е възражението на касатора срещу изводите на първоинстанционния съд за допуснато в производството съществено процесуално нарушение. Правилни, като основани в доказателствата, са изводите на районния съд по фактите, но неправилни са изводите му по правото. По делото, относимо към процесното НП и нарушението за което същото е издадено, е безспорно установено, че на 23.12.2016г. ответникът е държал в товарното помещение на автомобил с рег. №КН **** ВА, управляван от него, 4 (четири) броя пластмасови бутилки с вместимост от по 2 (два) л всяка, съдържащи по 2 (два) л. течност с обемно съдържание на алкохол 40% vol при 20℃, общо 8 (осем) литра – етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, без данъчен документ по този закон или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Районният съд, е приел за установено от фактическа страна още и, че на същата дата, под седалката на шофьора на същия автомобил с рег. КН **** ВА, управляван от ответника, последният е държал и общо 20 броя кутии цигари, всяка от които с по 19 къса, както и в жабката на същия този автомобил – общо 4 броя кутии цигари, всяка от които с по 20 къса, без бандерол за платен акциз в Република България. При тези факти е направил неправилен извод, че държането на акцизни стоки без данъчен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, каквато стока в случая е етиловият алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, и държането на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, каквато стока са и тютюневите изделия (чл. 11 от ЗАДС във вр. с чл. 64 във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС) съставляват едно и също нарушение на ЗАДС, поради еднородност на изпълнителното деяние. Факта на държане на различни акцизни стоки не прави двете деяния идентични. Същите имат за предмет на държане различни по вид акцизни стоки, под различен режим, т. е. налице е различен предмет по смисъла на ЗАДС, а държането им законодателят е квалифицирал и като отделни административни нарушения посредством санкционните разпоредби съответно на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и чл. 126 от ЗАДС. Нарушенията са обусловени и диференцирани от техния предмет.
Въпреки изложеното крайният извод за отмяна на наказателното постановление е правилен, с оглед приложимия в случая материален закон.
Районният съд правилно, като основано в достатъчност и съвкупност на доказателствата, е установил фактическата страна на спора. Делото е изяснено от фактическа страна, като е прието за безспорно, че на 23.12.2016г. ответникът е държал в товарното помещение на управлявания от него автомобил с рег. №КН **** ВА, 4 (четири) броя пластмасови бутилки с вместимост от по 2 (два) л всяка, съдържащи по 2 (два) л. течност с обемно съдържание на алкохол 40% vol при 20℃, общо 8 (осем) литра – етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, без данъчен документ по този закон или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Правилен е изводът че с деянието си В.М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС.
Но, към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, съставът констатира, че е налице основание по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за приложение на по-благоприятния за нарушителя закон. С ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС) (обн. в ДВ, бр. 97 от 5.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), §49, т. 47, б. „а“, ЗАДС, чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, съдържащ специален признак за маловажно нарушение на ЗАДС, сочещ двойния размер на дължимия за стоките акциз до определена граница е изменен. Предвидено е, че маловажни случаи на нарушения по ал. 1 (вкл. нарушение по чл. 126 от ЗАДС) са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв., при предвиждан до изменението размер до 50 лв. Така към настоящия момент, предвид безспорно установения и по надлежния ред дължим акциз, респективно неговият двоен размер, за стоките, открити в държане на М., равняващ се на 70,40 лв., е налице основание за приложение на по-благоприятния за нарушителя закон. Деянието съставлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН с оглед покриване към настоящия момент на специалния признак по чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС за маловажност на нарушение по чл. 126 от ЗАДС.
Поради горното решението на районен съд–Трън в частта, с която е отменено наказателното постановление, В ЧАСТТА, с която е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС е правилно и ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 07.02.2018г. на районен съд–Трън, постановено по АНД № 89 по описа на съда за 2017г. В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление № 349 от 26.10.2017г. на Началника на Митница Столична, В ЧАСТТА, с която на В.Й.М. ***, за извършено административно нарушение по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове ЗАДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:/п/
Членове:/п/
/п/