Р Е Ш Е Н И Е

№240

гр. Перник, 21. 05. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 220/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Л.К. с адрес ***, действащ чрез пълномощника си адв. М.Г.М. ***, срещу решение № 780/28.12.2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 2115 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата си на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – Областна дирекция (ОД) на МВР - гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, в открито съдебно заседание чрез представителя си по пълномощие – юрк. З.В., оспорва касационната жалба. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил изцяло наказателно постановление (НП) № 17-1158-004697 от 26.10.2017г. на началник сектор ПП на ОД МВР-Перник, с което на К.Л.К., ЕГН **********, са наложени наказания: „глоба” в размер на 10 лева на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн. чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен, а обжалваното НП е издадено от компетентни лица. След като е обсъдил доказателствата първостепенният съд е приел, че авторството на двете административни нарушения е доказано, а нарушител е именно К.Л.К.. По отношение размера на наказанията съдът е изложил мотиви, че са правилни и законосъобразни по вид и размер. След като е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, районният съд е потвърдил изцяло оспореното пред него НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното НП № 17-1158-004697 от 26.10.2017 год., касаят неспазване на правила по ЗДвП. От фактическа страна е установено, че на 06.09.2017г. в 23:05 часа в гр.Перник, по улица „***” с посока от улица „***” към улица „***”, К.Л.К. е управлявал собствения си лек автомобил ***, с регистрационен номер РК **** ВР, като при извършена проверка пред заведение „***“ на № *** отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA-0156. К.Л.К. лъхал на алкохол и имал нестабилна походка. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0014981. Водачът не е носил контролен талон. АУАН е съставен по данни на свидетели очевидци. Като виновно нарушени законови разпоредби били посочени чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При предявяване на АУАН, правонарушителят отказал да го подпише и да получи препис, което обстоятелство е удостоверено съобразно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Отказите са удостоверени с един и същи свидетел, който се е подписал на съставения АУАН серия Д № 103857/06.09.2017г. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд НП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора К.Л.К. се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Касаторът е изложил доводи за допуснати нарушения от районния съд само за административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (Изм. ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на първостепенния съд, че авторството на деянието е безспорно установено. Районният съд е изложил ясни и логични мотиви защо кредитира свидетелските показания на разпитаните от него свидетелите, които са очевидци на нарушението. Обсъдил е и защо фактическите констатации не се опровергават от показаният на св. В. Д. Защитната теза на касатора, че не е управлявал собственото си МПС на 06.09.2017г. в 23:05 часа в гр.Перник, по улица „Брезник” с посока от улица „***” към улица „***”, не се подкрепя от събраните доказателства. Следва, че правилно е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който поведението на лицето е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, по делото трябва да е установен отказа на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол или отказът да изпълни предписанието за медицинско изследване. В настоящия случай установените пред първоинстанционния съд обстоятелства, сочат на извършено от К.Л.К. нарушение по чл. 174, ал.3, предл.І от ЗДвП – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Независимо кое от предвидените в закона изпълнителни деяния е осъществено - отказ от изпробване с техническо средство или отказ да извърши медицинско изследване, деецът извършва едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му. Налице е единство в описанието на нарушението и правната му квалификация в АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е посочена точно, а от словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на НП става напълно ясно в какво се състои нарушението на касатора.

В този смисъл и касационната съдебна инстанция приема, че административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е доказано, като е доказано и неговото авторство. Предвидените наказания за същото административно нарушение в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са фиксирани - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000 лева, като нито административнонаказващият орган, нито съдът могат да намалят размера на установените в закона административни наказания.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 780 от 28.12.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 2115/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/