Р Е Ш Е Н И Е
№242
гр. Перник, 16. 05. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 223/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял
трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г.Г.Й., с адрес
***, действащ чрез адв. К.С. ***, срещу решение № 70/28.02.2018г., постановено
по административнонаказателно дело № 2296 по описа за 2017г. на Районен съд Перник.
Касаторът счита решението, в обжалваната част, за неправилно. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК -
постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение
на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се отмени наказателното
постановление, в обжалваната част. В открито съдебно заседание касаторът,
редовно призован, чрез представителя си по пълномощие пледира за отмяна на
съдебното решение, в обжалваната част и се отмени изцяло наказателното
постановление. Не сочи нови писмени доказателства.
Ответникът по касация – Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, Областен отдел Автомобилна администрация Перник, с
адрес гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 2, редовно призован, в съдебно заседание
не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба и не сочи нови писмени
доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник
е потвърдил наказателно постановление (НП) № 34-0000146/15.11.2017 г., издадено
от началник Областен отдел Автомобилна администрация Перник в ГДАИ – гр.
Перник, с което на Г.Г.Й. с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лв. на основание чл.105, ал.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП), за извършено нарушение по чл.45, т.5 от Наредба №
34 от 06.12.1999 г. на МТ и е отменил НП № 34-0000146/15.11.2017 г., издадено
от началник Областен отдел Автомобилна администрация Перник в ГДАИ – гр. Перник,
с което на Г.Г.Й. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За да постанови решението си, в обжалваната част,
първостепенният съд е приел, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
а всички срокове по чл.34 от ЗАНН също са спазени. Съдът е приел, че административнонаказателното
производство срещу Й. е образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия А-2017, № 239570 от 25.10.2017 г. и
съдържа всички реквизити, изискващи се съгласно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
в т.ч. и пълно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени, както и на мястото на извършване. Районният съд се е позовал на
показанията на свидетеля Иванов и е приел, че са установени обстоятелствата
около извършената проверка и възприятията на контролните органи относно
поведението на водача и извършеното от него деяние, изразяващо се в престой на
таксиметрова стоянка с изключен таксиметров апарат. Формирал е и извод, че
правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е наложил наказанието,
чиято уредба е в чл.105, ал.1 от ЗАвП и е определено по вид и размер – глоба от
200 лева. След като е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е счел за
неоснователни, районният съд е потвърдил оспореното пред него НП, в обжалваната
част.
От фактическа страна е установено, че на 25.10.2017
г., около 08:50 часа, инспектори в Областен отдел Автомобилна администрация
Перник, извършили проверка на таксиметров автомобил „***” с рег. № РК **** ВВ, който
се намирал на таксиметрова стоянка, не бил обозначен с табела „не работи” и не
бил със закрит или свален знак „Такси”, но монтираният в него електронен
таксиметров апарат с фискална памет № ВТ007197 и фискална памет № 48041577 бил
изключен. Водачът на автомобила бил вътре и закусвал. Инспекторите поискали от
водача да представи намиращите се у него документи и така установили
самоличността му. Водачът не представил контролния талон към СУМПС. Като счел,
че с тези си деяния Г.Г.Й. е извършил нарушения по чл.45, т.5 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, проверяващите съставили
срещу него АУАН серия А-2017, № 239570 от 25.10.2017 г. и го предявил на
сочения за нарушител. Й. се запознал със съдържанието му и го подписал без да
вписва възражения. Допълнителни такива не представил и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН. На 15.11.2017 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 и 83
от ЗАНН и издал оспореното пред районния съд наказателно постановление.
Съгласно чл.
63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно
приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от
първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка
на доказателствата.
Съдебното решение, в обжалваната част, е съобразено
с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.
Страните не спорят по фактите, а по приложението на
закона.
Решаващият първоинстанционен състав е формирал
своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство,
основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което
са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства.
Въз основа на валидно събраните доказателства първостепенният съд е изложил
ясни и изчерпателни мотиви за съставомерността на нарушението и неговия
извършител, в частта в която е потвърдил оспореното НП. Приетото за установено
от решаващия първоинстанционен състав фактическо положение е изведено в
резултат на задълбочен анализ и се подкрепя от обективно наличната по делото
доказателствена съвкупност. При спазване на процесуалните правила за формиране
на вътрешното му убеждение районният съд е дал убедителен и законосъобразен
отговор на въведените от наказания водач възражения, като е съобрази, че след
като Й. се е намирал в таксиметров автомобил „***” с рег. № РК **** ВВ, на
таксиметрова стоянка, който не е бил обозначен с табела „не работи” и не е бил
със закрит или свален знак „Такси”, а монтираният в него електронен таксиметров
апарат с фискална памет бил изключен, то е осъществил състава на
административното нарушение за което е санкциониран. Съобразил е, че за извършеното
от Й. административно нарушение по чл.45, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ следва да
се наложи наказанието по чл.105, ал.1 от ЗАвП. Решаващият
първоинстанционен състав е оценил доказателствените материали по делото при
съобразяване с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради
което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до друг
извод.
В този смисъл настоящият касационен съдебен състав,
не констатира допуснати от районния съд процесуални нарушения, както и намира за
основани в приложимия материален закон изводите на съда за установеност на
елементите от обективна страна на вмененото на касатора административно нарушение.
Неоснователно е възражението на касатора, че
неправилно адниминстартивнанаказващият орган е приложил общата
административнонаказателна разпоредба, а не специалната такава. Съгласно приложеният
текст на чл. 105, ал.1
от ЗАвП, за нарушения на ЗАвП и на
подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв. Касаторът е наказан за извършено нарушение на
чл.45, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Тази наредба е издадена на
основание чл. 12а, ал. 4 от Закона за
автомобилните превози, съгласно § 2 от Преходните и
заключителните разпоредби от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. С приетата за
нарушена подзаконова норма е въведена забрана за водачите на таксиметрови
автомобили да престояват на таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил,
обозначен с табела „не работи”, със закрит или свален знак „Такси” и/или
изключен електронен таксиметров апарат с фискална памет. Следва, че след като е
било установено допуснато от касатора административно нарушение, на задължение въведено с подзаконова норма издадени въз
основа на ЗАвП, то приложима е санкцията по чл. 105, ал.1 от ЗАвП.
Касационният състав приема, че административнонаказващият орган правилно е
приложил нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, а не тази на чл. 95, ал. 1, т. 3 от
ЗАвП, тъй като относно касаторът са установени предпоставките, изпълващи
хипотезата на чл.45, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Провереният
таксиметров автомобил е престоявал на таксиметрова стоянка с невключен
електронен таксиметров апарат с фискална памет, т.е. касаторът не е санкциониран
за това, че е извършвал превоз на пътници с невключен таксиметров апарат, а
само за това, че е престоявал с таксиметровия автомобил на таксиметрова стоянка
без да е съобразил забраната по чл.45, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
МТ. Този извод следва от систематичното тълкуване на нормите на чл. 95, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАвП, с тази на чл. 95, ал. 3 от ЗАвП. Т.е. санкционната норма на чл.
95, ал. 1, т. 3 от ЗАвП следва да намери приложение, когато нарушението (невключен
електронен таксиметров апарат с фискална памет) е установено при управляване на
лек таксиметров автомобил, а не при неговия престой. Именно поради изложените
съображения – реално да е осъществена таксиметрова дейност с невключен
електронен таксиметров апарат с фискална памет, законодателят е въвел и по тежка
санкция за нарушителя с нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗАвП – 500 лева, а при
нарушение на забрани по текстове от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ е
приложима нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП.
При извършената на основание чл.
218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на първостепенното
съдебно решение, в обжалваната част.
По изложените съображения настоящият касационен
съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие
с действащите правни норми, следва да се остави в сила, в обжалваната част.
В останалата част съдебното решение е влязло в
сила, като необжалвано.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 70 от 28.02.2018
година, постановено по административнонаказателно дело № 2296 по описа за 2017
година на Районен съд Перник, в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 34-0000146/15.11.2017 г., издадено от Х. Л. К. – началник Областен отдел Автомобилна
администрация Перник в ГДАИ – гр. Перник, с което на Г.Г.Й. с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева на
основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено
нарушение по чл.45, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/