Р Е Ш Е Н И Е
№237
гр.
Перник, 18.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
при секретар А. М. и с участието на прокурора
Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева КАН дело № 225/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
във връзка с Дял
трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.К.С.,***
срещу решение № 30/06.03.2018г., постановено по административнонаказателно дело
№ 11 по описа за 2018г. на Районен съд-Радомир. Касаторът счита решението за неправилно.
Излага доводи, че в населеното място нямало пътен знак указващ скоростта на
движение. Възразява и срещу размера на наложената глоба. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да
се отмени електронния фиш. В открито съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Областна дирекция на
МВР - гр. Перник, за представител изпраща гл. юк. З. В. Възразява против
жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд-Перник в
касационен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити. Страните не са представили
доказателства, в подкрепа на твърденията си.
Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:
С обжалваното решение състав на Районен съд-Радомир
е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия "К", № 1842815 на ОД на МВР –
Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на К.К.С. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Спорът е разгледан в АНД № 11/2018г. по описа
на районен съд-Радомир. За да постанови решението си районният съд е приел, че
няма допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по
издаването на електронния фиш, регламентирана в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, както и че ЕФ има лимитативно установеното в нормата на
чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание. Приел е, че са спазени условията и редът,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.
165, ал.3 от ЗДвП. Приел е също, че нарушението е установено в границите на
населено място при допустима за процесното превозно средство скорост на движение
50 км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. По така изложените
съображения електронния фиш е потвърден.
Съгласно чл. 63 от
ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната жалба е неоснователна.
Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на касатора и за което е издаден процесният електронен фиш касае
превишаване на разрешената скорост, която е установена за движение в населено
място. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 05.12.2017г.,
в 13.54 часа, в с. Червена могила, път ІІІ-627 в посока от гр. Радомир към с.
Друган се е движел–лек автомобил "***", с рег. № Е****ВР. На същия
път в началото на с. Червена могила, с мобилно автоматизирано техническо
средство № 576-12, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез
заснемане. В 13.54 часа през обсега на АТСС преминал лекия автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският
служител попълнил протокол (приложение към чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ,
бр.36 от 19.05.2015г.). При снемане на записаната информация от АТСС се
установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е
измерена скорост на движение от 102 км/ч., което превишавало с 52 км/ч.
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След съответно
приспадане на допустимата грешка при измерването, превишението на скоростта
било редуцирано до 49 км/ч. Превозното средство, с което е извършено
нарушението е собственост на К.С., поради което срещу същия бил издаден
електронен фиш, серия К № 1842815 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.
189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му била наложена глоба в размер на 600 лв. за
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не
упражнил правата си по чл.
189, ал.5 и 6
от ЗДвП.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдебното решение е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно
е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което и няма да се
преповтарят.
От събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, се установява, че нарушението е съставомерно. Автомобилът,
управляван от касатора е заснет от автоматизирано техническо средство при
движение в населено място със скорост над разрешената. От приложения протокол
по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се установява мястото
за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, т.е. обстоятелства,
необходими и относими да бъде извършена преценка за законосъобразността на
издадения електронен фиш. Въз основа на него се приема, че АТСС е позициониран
в началото на с. Червена могила, където важи общото ограничение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП от 50км/ч. От приложените
протоколи за проверка се установява, че техническото средство, с което е
осъществено заснемането е преминало изискуемите се проверки и е годно
техническо средство. Доказателствената сила на тези документи не е оборена в
съдебното производство, поради което въззивният съд правилно ги е кредитирал. В
този смисъл възраженията в касационната жалба за неправилност на съдебното
решение са напълно неоснователни.
На база
установеното по фактите районният съд е направил коректен извод за правилно
приложен материален закон в административнонаказателното производство. Изводите
по правото се споделят от касационния състав. С управлението на МПС със скорост
надвишаваща посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП К.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП.
По отношение
съдържащото се в жалбата изявление за намаляване размера на санкцията, което се
преценява като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК:
Районният съд е
извършил проверка за законосъобразност по вид и размер, вкл. справедливост, на
наложеното административно наказание. Настоящият състав споделя мотивите на
решаващия първоинстанционен съд за съобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН при
определяне на административното наказание, както и за императивна невъзможност
да се определи наказание под предвидения за наказанието „глоба“ най-нисък
размер (арг. от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН). Доводите за липса на финансови
средства, не са скрепени с каквито и да било доказателства. Същите в общия
случай не могат и да бъдат взети предвид самостоятелно, дори и доказани, с
оглед естеството на охраняваните със ЗДвП обществени отношения и сравнително
високата степен на обществена опасност на деяния от типа на процесното.
Законодателят е дал оценка степента на обществена опасност на тази деятелност
именно посредством определения вид и абсолютен размер на наказанието. Признаци
за маловажност, деянието също не покрива. В случая наложеното наказание е
определено в законоустановения размер и правилно наказателното постановление е
потвърдено от първоинстанционния съд.
Въз основа на изложено настоящият състав
намира, че напълно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора на соченото в електронния фиш основание, а районният
съд, като го е потвърдил е приложил правилно закона.
При извършената на основание чл.
218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като
постановено в съответствие с действащите правни норми, същото ще бъде оставено
в сила.
Така мотивиран и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав при Административният съд-Перник,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 06.03.2018г. постановено
по АНД № 11 по описа за 2018г. на Районен съд- Радомир.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/