Р Е Ш Е Н И Е
№241
гр. Перник, 18. 05. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретар
А. М. и с участието на прокурора
Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Луканов КАН дело № 226/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети,
Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.С.П., с адрес
***, чрез пълномощника си адв. С.В.С. ***, срещу решение № 24/27.02.2018г., постановено
по административнонаказателно дело № 464 по описа за 2017 г. на Районен съд Радомир.
Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния
акт и по същество да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание
касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Не сочи нови писмени доказателства.
Ответникът по касация – РУ Радомир към Областна
дирекция (ОД) на МВР Перник, редовно призован, чрез процесуалния си
представител и пълномощник гл. юрисконсулт Звездалина В. Владимирова оспорва
жалбата, като неоснователна. Не сочи доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма
и реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение състав
на Районен съд Радомир е потвърдил наказателно постановление (НП) № 55/19.10.2017
г. на началника на РУ - Радомир, с което на А.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., на основание чл.
212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническитеизделия
(ЗОБВВПИ).
За да постанови решението
си първостепенният съд е приел, че П. не е бил лишен от възможността да разбере
кога е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като от посочения срок на валидност може да се направи извод, че срокът е изтекъл
един месец преди края, а именно - на 11.04.2017 г. Съдът е приел още, че П. е осъществил
състава на административното нарушение по чл.212 от ЗОБВВПИ, тъй като не е подал
необходимото заявление в срок един месец преди изтичане на срока по чл.82, ал.2
от ЗОБВВПИ, а именно - до 11.04.2017 г., като с това си бездействие е осъществил
състава на посоченото нарушение. Първостепенният съд е обсъдил възможността за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че наказващият орган
правилно е наложил наказанието „глоба“ в минималния размер, тъй като по делото не
са събрани каквито и да е доказателства за наличие на други нарушения по този закон
или за каквито и да е други отегчаващи отговорността обстоятелства. По изложените
съображения районният съд е потвърдил оспореното пред него НП.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши
проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации,
приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка
и оценка на доказателствата.
Съдебното решение е незаконосъобразно.
От фактическа страна е установено,
че на 24.08.2017 г. в гр. Радомир на ул. „***” № ***, А.С.П. е подал заявление вх. № 328000-4315/24.08.2017г. за продължаване
на срока на разрешение за съхранение, носене и/или употреба на ловно огнестрелно
оръжие. Същият притежавал разрешение № 138797, заверено от 11.05.2012 г. със
срок на валидност до 11.05.2017 г. Касаторът не е съобразил срока по чл. 87, ал.
1 от ЗОБВВПИ, който постановява, че един месец преди изтичане на срока по чл. 84,
ал. 2 от ЗОБВВПИ следва да се подават документи и заявление по образец до началника
на РУ - Радомир, за подновяване на разрешението. Съставен му е акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия Т № 494093/11.10.2017г.
в който е пресъздадената установената фактическа обстановка, а въз основа на акта
началникът на РУ - Радомир издал оспореното пред районния съд НП № 55/19.10.2017
г. където фактическата обстановка кореспондира изцяло с фактическата обстановка,
описана в съставения АУАН.
При така установената фактическа
обстановка, първостепенният съд е формирал извод за законосъобразност на наложеното
наказание, като е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения, които
да обосновават отмяна на наложената санкция.
Тези изводи на районния съд
не се споделят от настоящата касационна инстанция.
Съгласно нормата на чл. 87,
ал.1 от ЗОБВВПИ (в приложимата редакция обн. ДВ бр. 14 от 2015 г.), в едномесечен
срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал.2 лицето, получило разрешение за
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
или разрешение по чл. 81а, подава
заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР
или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от конкретно посочени набор
от документи. Тази правна норма указва начина и реда за подновяване на разрешения
и не би могъл този текст да бъде вменен, като виновно поведение на лицето.
Описаното в наказателното
постановление деяние, което сочи на нарушение, чието изпълнително деяние е
бездействие изразяващо се в неподаване на заявление за подновяване на разрешение
за носене на късо огнестрелно оръжие, е несъставомерно, тъй като вече е бил
изтекъл едномесечният срок по чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Т.е. срокът на
издаденото разрешително е изтекъл, както към момента на съставяне на АУАН, така
към момента на издаване на НП. Следва, че когато е дадено началото на
административнонаказателното производство - със съставянето на АУАН серия Т №
494093/11.10.2017г. (арг. от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН) вече е налице носене/притежаване
на огнестрелно оръжие без разрешение.
За да е законосъобразно
издаденото НП е необходимо описаното в него деяние да възпроизвежда законова
разпоредба предвиждаща дължимо поведение от страна на привлеченото като
нарушител лице, същото да е доказано, да е правилно квалифицирано и да е
подведено под правилната санкционираща разпоредба.
В конкретния случай по
фактите не се спори. Не е спорен нито срокът на изтеклото разрешение, нито
датата на установяване на нарушението, нито бездействието на касатора.
Нарушението е описано по начин, който не поражда съмнение относно
неправомерното поведение, но административнонаказващият орган неправилно е
посочил нарушената материална разпоредба.
Настоящата касационна
инстанция приема, че разпоредбата на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ не е императивна,
тъй като за лицето, което има издадено разрешително съществува възможност да не
продължава неговия срок, а да подаде заявление за издаване на ново такова. За
притежателя на разрешително за носене на огнестрелно оръжие, вкл. и касатора,
съществува правна възможност да не поднови в посочения в чл. 87, ал.1 от
ЗОБВВПИ срок издаденото му разрешение, като в този случай той следва само да предаде
притежаваното оръжие. Така възприета и тълкувана разпоредбата на закона е довела
до неправилно приложение на материалния закон от страна на административнонаказващия
орган, което не е отчетено от съда при постановяване на обжалваното съдебно решение.
Първостепенният съд не е
съобразил, че разпоредбата на чл. 212 от ЗОБВВПИ урежда обща санкция при установено
неизпълнение на закона или издадените въз основа на него нормативни актове, но за
да бъде приложена следва да е посочено конкретно правило за поведение, което е нарушено.
А както прие настоящия съдебен състав, подновяването на разрешителното не е задължително.
Това зависи от волята на лицето което притежава оръжие, а не от разпоредбата на
закона. Неправомерното поведение в случая се изразява в това, че за времето от изтичане
на разрешителното (т.е. считано от 12.05.2017г.) до подаване на заявлението (24.08.2017г.)
А.С.П. е притежавал оръжие без необходимото разрешение. Деянието осъществява състава
на разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, която не е посочена в административнонаказателната
преписка.
Освен неправилната квалификация
на нарушението следва да се отбележи, че при издаване на АУАН и НП, административнонаказващият
орган не е посочил и конкретна дата на
извършване на нарушението. В АУАН и НП са посочени датите на валидност на разрешително
№ 138797, датата на която е подадено заявлението за продължаване на срока на разрешителното
– 24.08.2017г., но липсва дата на извършване на нарушението. Според
установеното в закона А.С.П. е бил в нарушение от 12.05.2017 г., но тази дата не
е отбелязана нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП. Тази дата не е установявана
от административнонаказващият орган, а първостепенният съд неправилно е приел, че
касаторът не е бил лишен от възможността да разбере кога е извършил нарушението
и че липсва допуснато съществено процесуално нарушение. Непосочването на дата на
извършване на нарушението е самостоятелно основание за отмяна на наложеното административно
наказание. Установяването на датата на нарушението е основен признак от състава
на същото и е абсолютно необходим задължителен реквизит както на АУАН, така и на
НП. Липсата на този реквизит поставя нарушителя в невъзможност за правилна организация
на защитата си, а в определени случаи препятства съда при проверка сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, както и изтичането на абсолютната давност.
По изложените съображения
касационната съдебна инстанция отменя решението на районния съд, както и НП № 55/19.10.2017
г. на началника на РУ – Радомир, като незаконосъобразни.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 2 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 24 от
27.02.2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 464 по описа
за 2017 година на Районен съд Радомир и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 55 от 19. 10. 2017 година, издадено от началника на
Районно управление - гр. Радомир към Областна дирекция на МВР - Перник, с което
на А.С.П., ЕГН ********** с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия за нарушение по чл.87, ал.1 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/