Р Е Ш Е Н И Е

№243

гр. Перник, 21. 05. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 231/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С определение № 4334 от 03.04.2018 г., постановено по адм. дело № 4083/2018 г. на Върховния административен съд на Република България, VІІ отд., на основание чл. 133, ал. 6 от АПК касационната жалба е изпратена за разглежда от Административен съд Перник.

Делото е образувано по касационна жалба на Г.Л.Н., с адрес ***, чрез пълномощника си адв. Г.П. от АК-Враца, срещу решение № 33/26.01.2018г., постановено по административнонаказателно дело № 1685 по описа за 2017 г. на Районен съд Дупница. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не сочи нови писмени доказателства. Чрез пълномощника си представя писмени бележки, в които развива доводите си за незаконосъобразност на решението и наказателното постановление.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба и не сочи нови писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Дупница е потвърдил наказателно постановление (НП) № 4166/09.08.2016 г. издадено от главен инспектор ,,Мониторинг“ в Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на Г.Л.Н., ЕГН ********** е наложено, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП административно наказание ,,глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че макар и да е допуснато процесуално нарушение, то това нарушение не е съществено, доколкото не е довело до ограничаване на правото на защита на Н.. Изложил е съображения, че и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), и в НП е посочено, че водачът е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, което описание е достатъчно пълно и конкретно и за нарушителя не е налице неяснота за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Районният съд е приел, че Г.Л.Н. в качеството си на водач на състава от ППС е субект на процесното нарушение, тъй като съгласно чл. 37, ал.1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ и съгласно ЗП, водачът на извънгабаритно или тежко ППС също е субект на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 26, ал.2 от ЗП, независимо от това образувано ли е административнонаказателно производство и ангажирана ли е отговорността на превозвача. Приел е също, че не се касае за нарушение, което може да бъде определено като ,,маловажно“ с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Обсъдил е и възраженията на жалбоподателя и след като ги счел за неоснователни е потвърдил оспореното пред него НП.

От фактическа страна е установено, че на 13.07.2016 год. в 10:30 часа на път ІІ-62, км 52+600 на 1 км преди разклона за Сапарева баня, в посока гр. Самоков – Дупница, служители на ответника извършили проверка на Г.Л.Н., който управлявал и осъществявал движение на състав от пътно превозно средство (ППС) с шест оси (1-ва, 2-ра, 3-та) марка „МАН” модел „ТГС 33.480 ББ“, с рег. № СО **** АТ и ремарке с три оси (4-та, 5-та и 6-та) с рег. № СО **** ЕМ. Същият бил спрян за проверка от служители на въззиваемата страна, като в процеса на проверката било направено измерване на място чрез използване на техническо средство – електронна везна DFW-KR c № 118845 при което се констатирало, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: 1. При измерено разстояние между осите – 1,40 м, измерената сума от натоварване на ос на двойната ос на МПС (2-ра, 3-та) на МПС е 20 915 т. при максимално допустимо натоварване на една двойна ос - 18 т., съгл. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ. Посочено е, че съгласно чл. 3, т. 2 на наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко. Измерването е извършено с техническо средство – ролетка Р 05 и електронна везна модел DFW – KR № 118845. Сумата от натоварване по оси на ППС е 54 735 т. и са превозвани трупи. Предвид резултатите от измерването, проверяващите приели за установено, че при управлението на описаното ППС, което представлява движение на тежко пътно превозно средство без разрешение от администрацията, управляваща пътя, е осъществен състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, за което бил съставен АУАН в присъствието на лицето водача, който потвърдил на проверяващите, че той е управлявал автомобила, както и че за същия автомобил не е представил валидно разрешително от АПИ или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно ППС. На Н. бил съставен АУАН за нарушение по чл.26, ал.1, т. 1, б. „а” ЗП, който му бил надлежно предявен и връчен. Касаторът го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили. Въз основа на така съставения АУАН е издадено оспорваното пред районния съд НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящата касационна инстанция приема, че първостепенният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на Г.Л.Н. е ангажирана за това, че към момента на проверката от контролните органи - 13.07.2016 год. в 10:30 часа е осъществявал движение на извънгабаритно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ, респективно тежко такова по смисъла на чл. 3 от Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на Раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за дейност от специално ползване на пътищата. Така осъщественото деяние е квалифицирано, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП и е санкционирано на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че районният съд е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства, въз основа на които е формирал обосновани и правилни правни изводи относно компетентността на административнонаказващия орган и законосъобразността на НП, относно правилната установеност и доказаност на процесното нарушение. Районният съд е изложил логични, подробни и съобразени с приложимия закон мотиви, които се споделят от касационния състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Настоящият съдебен състав приема, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП - нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя. Установени са обективните елементи от състава на нарушението: управляваното от касатора ППС има характеристики на извънгабаритно по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 година, съответно към релевантните дата и час - 13.07.2016 год. в 10:30 часа липсва разрешение за движението му по републиканските пътища и то е установено на път от републиканската мрежа. При определяне размера на наказанието административно-наказващият орган изцяло е съобразил нормативно установените критерии за индивидуализация на наказанието, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за определяне на случая като маловажен съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК, тъй като не се касае за нарушение, което с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Правилно на касатора е наложена глоба на основание чл.53, ал.1 от ЗП в минималния размер от 1 000 лева, която е достатъчна за постигане целите на административнонаказателното производство.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 26.01.2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 1685/2017г. по описа на Районен съд Дупница.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/