Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226
Гр. Перник, 22.05.2018
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание проведено на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 239 по описа на
съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Перник, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт А. М., срещу съдебно решение № 52 от 06.03.2018
година, постановено по АНД № 02233/2017 година по описа на Районен съд Перник,
с което е отменено Наказателно постановление № 14-0000508 от 17.11.2017 година,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „*” ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. ***,
ул. „***“ № ***, ап. ***, представлявано от управителя С. М. С. в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 700 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за извършено нарушение на чл. 93,
ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение на районния съд
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в несъответствие с материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила. В касационната жалбата се излагат
доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална незаконосъобразност
на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да отмени
решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди
процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от старши юрисконсулт А. М.,
който твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна
проверка и по същество постанови друго, с което да потвърди издаденото НП.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „***”
ООД, редовно призован не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
Перник счита касационната жалба за основателна, поради което моли съда да
отмени решението на районния съд.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба се явява
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С
Наказателно постановление /НП/ № 14-0000508 от
17.11.2017 година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Перник, на
„***“ ООД,
гр. *** е наложена имуществена санкция в размер 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ, за това, че на 04.10.2017 година, при
извършване на проверка по спазване на
здравословни и безопасни условия на труд в обект на контрол: „Саниране на
жилищна сграда, находящ се в гр. Перник, кв. „Димова махала“, жилищен блок № 13, се установило, че „***"
ООД, извършващо строително – монтажни работи, като подизпълнител на строителя, и в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, не
е обезопасил изграденото строително скеле на обекта, като не е поставил по всички
нива от трите страни парапети, представляващо нарушение
на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 2
от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд Перник. В производството АНД № 02233 по описа на съда за 2017
година наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания
съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна
проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в
хода на делото, е приел че, тежестта на допуснатите нарушения на процесуалните правила са достатъчни за отмяна на обжалваното наказателно постановление и затова не е необходимо разглеждане на спора по същество и обсъждане твърденията и доводите на страните в насока извършено
ли е процесното нарушение, подкрепя ли се от събраните доказателства, кой е неговият автор и законосъобразно ли е ангажирана отговорността на жалбоподателя за него.
Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените от районния съд правни изводи, че наказателното постановление е издадено от длъжностно лице, чието участие в разглеждането на административнонаказателната
преписка и в издаването на наказателното постановление е било недопустимо, съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, б.
„в“ от ЗАНН. Посочената разпоредба
предвижда, че не може да участва в производството
като АНО длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на административното производство или има с нарушителя
или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения
в неговото безпристрастие. Цитираното
нормативно предписание, наред с другите две хипотези в букви „а“ и „б“ на същата разпоредба, са
израз на предвидените в закона
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите /чл. 1
от ЗАНН/, същностна част от които са принципите
на законност, обективност и независимост при изследване на фактите от значение за делото
и при оценка на доказателствата, които ги установяват. От материалите от делото е видно, че
процесното наказателно постановление е издадено
от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Перник – Л. Д. В., който е
бил част от екипа, извършил проверката и е участвал в установяването на нарушението,
поради което и не е можел да участва в административнонаказателното производство като наказващ орган, тъй
като несъмнено е бил предубеден по отношение факта на нарушението
и не е бил безпристрастен при произнасянето си по преписката, решавайки
въпросите по чл. 52 – чл. 54 от ЗАНН.
Макар Л. Д. В. да не е съставител на
АУАН и да не е посочен в него като свидетел,
фактите, че е бил част от проверяващия екип, че
е участвал непосредствено в констатирането на нарушението, че
е формирал предварително вътрешно убеждение, респ. позиция относно фактически положения, съставляващи
предмет на доказване в образуваното производство, са
несъвместими с дължимата от наказващия орган обективна
и безпристрастна проверка за законосъобразност и
обоснованост на АУАН по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
със задължението за обективен и независим анализ
и оценка на събраните доказателства, при условията на състезателност на производството.
Очевидно, непосредствените му възприятия за релевантните
факти, непосредствено събраните на мястото на проверката сведения за нарушеното законово
задължение и за отговорното лице, са формирали у АНО предубеденост
при разглеждането и решаването на казуса, което е изисквало да
се отведе от производството като наказващ орган по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗАНН на посоченото основание. Неизпълнението на това задължение води до заключение, че обжалваният
административнонаказателен акт, правораздавателен по същността си,
страда от неотстраним порок досежно законността на участието на посоченото длъжностно лице
в издаването му, съставляващо безусловно отменително основание.
На следващо място, непрецизност е допусната и при
удостоверяването на действията по съставяне, предявяване и връчване
на АУАН, съдържанието на който формално удостоверява, че са извършени
спрямо законния представител на дружеството нарушител. В действителност, доказателсвата по делото установяват, че тези
действия са извършени
в присъствието и спрямо пълномощник на жалбоподателя, удостоверил с нарочно пълномощно представителната си власт. В случай като този, името на това лице и качеството му на пълномощник, в което приема действията спрямо упълномощителя, следва ясно да са отбелязани при полагането на подписите в АУАН, което в случая не е сторено.
С оглед гореизложените съображения,
настоящия касационен състав, при извършената проверка по реда на чл.
218 от АПК, счита че обжалваното решение е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на
Административен съд – Перник,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 52 от 06.03.2018 година, постановено по АНД №
02233/2017 година по описа на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/