Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
Гр.
Перник, 28.05.2018 година.
В И М Е
Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети май през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
при съдебния
секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 240 по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“
№ ***, представлявано от управителя С. В. С., чрез процесуалния му представител
адвокат К.С. ***, срещу съдебно решение № 775 от 13.02.2018 година, постановено
по АНД № 01737 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 129/2017 от 08.08.2017 година на зам. – началника на
Митница „Столична“, с което на „***“ ЕООД, гр. Перник, на основание чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, във връзка с чл. 114, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС) са наложени 12 (дванадесет) имуществени санкции, всяка в размер
на по 5 000 (пет хиляди) лева, общо в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева,
за извършени 12 (дванадесет) административни нарушения по чл. 103а, ал. 1 и ал.
5 от ЗАДС.
Касаторът, чрез процесуалния си
представител адвокат К.С. ***, твърди, че са налице основания за отмяна на
решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Въпреки така посочените основания, в жалбата се
излагат доводи и за неправилно приложение на закона от страна на районния съд.
Наред с това се твърди и неправилност на изводите на районния съд по
възражението на наказаното лице за съществен пропуска, състоящ се непосочване в
АУАН и НП на тарифните кодове на акцизния продукт – предмет на процесните нарушения,
като твърди, че липсата на кодово означаване на стоките прави същите неакцизни,
съответно неподлежащи на облагане с акциз, като пледира с това да е нарушен чл.
42, т. 4 от ЗАНН. Възразява и срещу изводите на районния съд за липса на порок
на производството що се отнася до посочване в АУАН и НП на разпоредбата на чл.
43, т. 1 от Наредба №Н-1/22.01.2014 година и същевременно Наредба №3/2010 година.
Пледира още и неправилност на изводите на районния съд, отнасящи се до
посочените в НП нарушени законови разпоредби, като се твърди, че изписването на
разпоредбата на чл. 103, ал. 1 и 5 от ЗАДС заедно с разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от ЗАДС е незаконосъобразно поради това, че разпоредбата на чл. 114, ал.
1 от ЗАДС не съдържала установен ред на държавно управление. В жалбата се
твърди и неправилност на изводите на районния съд отнасящи за правилно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за 12
нарушения, вместо за 24 такива, като и пред касационния съд се сочи, че
нарушаването на разпоредбите на чл. 103, ал. 1 и на чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС,
съставляват самостоятелни административни нарушения. Моли съда да отмени
решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени
наказателното постановление изцяло.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат К.С. ***, който
поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба, Митница
Столична, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Б. С., който
възразява срещу касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура
Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението на Районен съд Перник да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С НП № 129/2017 от 08.08.2017 година зам.
– началника на Митница „Столична“ на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка
с чл. 114, ал. 1 от ЗАДС е наложил на „***“ ЕООД, гр. Перник, регистрирано лице
по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС,
с адрес на осъществяване на дейността: гр. Перник, ул. „***“ № ***, 12
(дванадесет) имуществени санкции всяка в размер на по 5 000 (пет хиляди) лева
или общо в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева за това, че: на 12.03.2015
година в гр. Перник, ул. „***“ № *** не е отчело със средствата за измерване и
контрол (СИК) извеждането на акцизна стока от стопанисвания от дружеството
обект, а именно – 8,94 т. въглища, с фактура № 118/12.03.2015 година; на
17.03.2015 година в гр. Перник, ул. „***“ № *** не е отчело със СИК извеждането на
акцизна стока от стопанисвания от дружеството обект, а именно – 6,15 т.
въглища, с фактура №119/17.03.2015 година; на 13.07.2015 година в гр. Перник,
ул. „***“ № *** не е отчело със СИК извеждането на акцизна стока от
стопанисвания от дружеството обект, а именно – 11,00 т. въглища, с фактура
№120/13.07.2015 година; на 13.07.2015 година в гр. Перник, ул. „***“ № 116 не е
отчело със СИК извеждането на акцизна стока от стопанисвания от дружеството
обект, а именно – 11,40 т. въглища, с
фактура №121/13.07.2015 година; на
11.11.2015 година в гр. Перник, ул. „Брезник“ № 116 не е отчело със СИК
извеждането на акцизна стока от стопанисвания от дружеството обект, а именно –
3,44 т. въглища, с фактура № 122/11.11.2015 година; на 17.11.2015 година в гр.
Перник, ул. „***“ № ***
не е отчело със СИК извеждането на акцизна стока от стопанисвания от
дружеството обект, а именно – 15,3 т. въглища, с фактура № 123/17.11.2015 година;
на 08.12.2015 година в
гр. Перник, ул. „***“ № *** не е отчело със СИК извеждането на акцизна стока от
стопанисвания от дружеството обект, а именно – 15,00 т. въглища, с фактура № 125/08.12.2015 година; на
18.12.2015 година в гр. Перник, ул. „***“ № *** не е
отчело със СИК извеждането на акцизна стока от стопанисвания от дружеството
обект, а именно – 10,98 т. въглища, с фактура № 129/18.12.2015 година;
на 04.01.2016 година в гр. Перник, ул. „***“ № 116 не е отчело
със СИК извеждането на акцизна стока от стопанисвания от дружеството обект, а
именно – 2,00 т. въглища, с фактура № 130/04.01.2016 година; на 29.01.2016
година в гр. Перник, ул. „***“ № *** не е отчело със СИК извеждането на акцизна
стока от стопанисвания от дружеството обект, а именно – 2,00 т. въглища, с
фактура № 133/29.01.2016 година;
на 15.02.2016 година в гр. Перник, ул. „***“ № *** не е отчело
със СИК извеждането на акцизна стока от стопанисвания от дружеството обект, а
именно – 2,00 т. въглища, с фактура № 136/15.02.2016 година и на 03.12.2016 година в
гр. Перник, ул. „***“ № *** не е отчело със СИК извеждането на акцизна стока от
стопанисвания от дружеството обект, а именно – 3,00
т. въглища, с фактура № 163/03.12.2016 година.
Установеното е квалифицирано от
актосъставителя и наказващия орган като осъществени състави на 12 (дванадесет) административни
нарушения по чл. 103а, ал. 1 и ал. 5, във връзка с чл. 114, ал. 1 от ЗАДС.
Оспорено пред Районен съд Перник
наказателното постановление е потвърдено изцяло по отношение и на извършените дванадесет
административни нарушения. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият
първоинстанционен състав е приел производството по реализиране на
административнонаказателна отговорност на касатора за протекло съобразно
изискванията на ЗАНН и без допуснати съществени процесуални нарушения. След
анализ на събраните и приобщени по делото доказателства, районният съд е приел
по същество за безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в
НП дати, и място и при вписаните в АУАН касаторът е осъществил съставите на
вменените му дванадесет административни нарушения на ЗАДС, с наложени съответни
по вид и в законосъобразен минимален размер за всяко от тях административни
наказания.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба
оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон.
Съдът намира обжалваното решение за
валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка,
която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящият касационен състав споделя
изводите на районния съд и по правото.
Без основание, макар и бланкетно, е твърдението
в жалбата за постановяване на първоинстанционното решение при съществени
процесуални нарушения. Районният съд се е произнесъл в процесуално
законосъобразно производство и без допуснати съществени процесуални нарушения.
Без основание е оплакването на касатора
срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за безспорна установеност
в производството, че предмет на нарушението са акцизни стоки – енергиен продукт
по смисъла на чл. 13, ал.
1, т. 2 от ЗАДС. По делото е установено безспорно, че стоката е въглища. По
делото не се спори, че касаторът е регистрирано по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1
от ЗАДС лице за извършване на сделки с кокс или въглища (така буквално сочи и
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАДС без да се основава в кодове). Нарушението
съставлява неизползване от страна на данъчнозадължено по ЗАДС лице (регистрирано
по реда на ЗАДС (чл. 3, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗАДС) на изискваното от
чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС средство за измерване, при осъществяване на сделки със
стоките, за които му е издаден лиценз, а това са въглища. Предвид това нарушенията
са описани в АУАН и НП с всички техни елементи от обективна страна. В този
смисъл настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на районния съд защо
не се приемат доводите, изложени в подкрепа на жалбата, в частта им, отнасяща
се до липса на посочени в АУАН и НП кодове по КН на енергийния продукт по
смисъла на ЗАДС. Липсата на посочване на код по КН в процесния случай не
рефлектира върху безспорната установеност на нарушенията и не ограничава
правото на защита на наказаното лице – данъчно задължено по ЗАДС, като
регистрирано за осъществяване на сделки с кокс и въглища, съответно задължено
да използва СИК за целите на осъществявания от митническите органи контрол. Извън
контекста на цитирания съдебен акт на Административен съд – Перник е
твърдението на защитата за практика на съда в тази посока. Мотивите на това
съдебно решение се отнасят до неизпълнено изискване, заложено в ППЗАДС, изрично
предвиждащо посочване на код по КН, но от страна на данъчно задълженото лице
при водене на отчетност. Административнонаказателното производство не се води
по реда на ЗАНН, а вписването или не на код по КН при формулиране на
административнонаказателното обвинение зависи от вида и характера на вменяваното административно нарушение.
Неоснователно възразява касаторът и
срещу изводите на районния съд за съответна на предявеното
административнонаказателно обвинение и правилна правна квалификация. Както АУАН,
така и издаденото въз основа на него НП, съдържат коректна правна квалификация
на вменените на касатора нарушения. Вписаната разпоредба на чл. 43, т. 1 от
Наредба №Н-1 от 22.01.2014 година за специфичните изисквания и контрола,
осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на
акцизни стоки на първо място не е част от правната квалификация на деянието.
Същата е част от описанието на действията на контролните органи по установяване
на нарушението и се отнася до изисквани в хода на проверката документи,
удостоверяващи извършено претегляне на въглищата, съгласно изискванията на ЗАДС
и Наредбата с посочените в закона средства за измерване и контрол, разположени
в местата за въвеждане и извеждане на акцизни стоки от страна на задълженото по
ЗАДС лице. Следва да се отбележи, че освен, че не е част от правната
квалификация на нарушението, посочването в скоби на наименование на нормативен
акт, отменен към датите на извършване на всички процесни нарушения, в случая не би се явило и така
съществен порок на производството, че самостоятелно да обоснове отмяна на НП. Наказаното
лице се защитава срещу фактите, предявени му с АУАН, които на свой ред са
скрепени с достатъчно и непротиворечиви доказателства, приобщени по делото. Посочената
разпоредба на Наредбата не съдържа елемент от обективна страна на процесното
нарушение.
Без основание е и следващото твърдение в
жалбата за неправилност на
изводите на районния съд, приел за правилна извършената в АУАН и НП правна
квалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН „административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“ В АУАН и НП
административните нарушения са квалифицирани правно като такива по чл. 103, ал.
1 и 5 от ЗАДС, във връзка с чл. 114, ал. 1 от ЗАДС. С оглед разпоредбата на чл.
6 от ЗАНН точно такова следва да е съдържанието на правната квалификация на
съответно административно нарушение – да съдържа както разпоредбата,
установяваща императивно съответно задължение, така и предвидената за неговото
неизпълнение санкция, административно наказание, налагано по административен
ред. Именно обявяването на съответното нарушение за наказуемо с административно
наказание превръща същото от обикновено неизпълнено задължение в
административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 103а, ал. 1, във
връзка с ал. 5 от ЗАДС (ред. към датата на всяко нарушение) съдържа „установен
ред на държавно управление“ конкретно по отношение на задължените по ЗАДС лица,
като им вменява конкретно задължение, а разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС
- предвижданата за нарушаването му (на този ред, на това правило) санкция.
Именно посредством разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС законодателят
квалифицира нарушението като административно такова.
Неоснователно е и твърдението на
касатора за неправилност на изводите на районния съд, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора за 12 нарушения, вместо за
24 такива. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд, с
които се отхвърля това възражение на жалбоподателя, като се сочи, че предписанията
в разпоредбите на ал. 1 до 5 на чл. 103а от ЗАДС са във взаимовръзка помежду
си. Настоящият състав не споделя тълкуването на съдържанието на санкционната
разпоредба на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС (ред. към датата на всяко нарушение), че
същата предвижда налагане на административно наказание за нарушаване на която и
да е разпоредба на чл. 103а. Нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС прецизно
изброява административните нарушения по чл. 103а от ЗАДС. Отделно нарушение може
да бъде неизпълнението на всяка от разпоредбите на ал. 1, 2, 4, 5 на чл. 103а
от ЗАДС. Въпреки изложеното съдът счита, че посочването на разпоредбата на ал.
5 от чл. 103а от ЗАДС в случая се явява ненужно прецизиране на санкционната
норма, предвид посочената по – горе взаимовръзка между ал. 1 до 5. Касаторът,
задължен, но неинициирал осъществяване на процедурата по одобряване
разположението на точките за контрол и за констатиране на съответствието на
средството за измерване с изискванията на Наредбата, следва да се третира като
задължено по ЗАДС лице (притежава издаден лиценз по чл. 57, ал. 1, т. 1 от
ЗАДС), което не разполага с изискваното от закона СИК, съответно не е използвал
СИК при осъществени 12 сделки с въглища. Затова е и административно
санкциониран за всяка една (арг. от чл. 18 на ЗАНН) продажба на въглища, при
която в нарушение изискването на чл. 103, ал. 1 от ЗАДС не е използвал СИК,
изисквано и установено в ЗАДС за целите на осъществявания от митническите
органи контрол
С оглед на извършената служебна
касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение. Районен съд Перник е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки
всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или
анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция
възприема напълно.
По изложените доводи решението на
Районен съд Перник, като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
съдебно решение № 775 от 13.02.2018 година, постановено по АНД № 01737 по описа
за 2017 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/