Р Е Ш Е Н И Е

№225

Гр. Перник, 30.05.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 250 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.М.Ц. в качеството й на кмет на Община Перник, срещу съдебно решение № 78 от 12.03.2018 година, постановено по АНД № 15 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 11-01-191 от 16.11.2017 година на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на В.М.Ц. е наложена „Глоба“ в размер на 479.70 (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки) за извършено административно нарушение по чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 9, във връзка с чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно като некоректно сочи основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК вместо основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като сочи прилагане към процесното нарушение на ЗОП в редакция, неотносима към датата на извършването му по аргумент на чл. 3 от ЗАНН. Пледира неустановено в производството пред съда извършване на процесното нарушение. Оплаква се от липса на мотиви към процесното НП и необсъждане на възраженията, направени срещу съставения акт за установяване на административно нарушение. Моли съда да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление, като алтернативно пледира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, АДФИ – София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. К., която възразява срещу касационната жалба и моли съда да остави в сила решението районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Районен съд Перник да бъде отменено, като се отмени и издаденото наказателно постановление.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП №11-01-191 от 16.11.2017 година директорът на АДФИ, е наложил на В.М.Ц. „Глоба“ в размер на 479.70 (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки) за това, че на 21.04.2016 година в гр. Перник, в качеството си на кмет на Община Перник и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП не е публикувала в профила на купувача обява за събиране на оферти за възлагане на обществена поръчка за доставка по реда на чл. 187, ал. 1 от ЗОП на контейнери смет тип „Ракла“ 1 100 л., 50 броя, с единична цена 400.00 лева, на обща стойност 20 000.00 лева без ДДС и на контейнери за смет тип „Ракла“ 100 л., 470 броя с единична цена 42.50 лева, на обща стойност 19 975.00 лева, въпреки че са били налице законоустановените условия за това, а именно – обект, субект и стойност на обществената поръчка, като вместо това обществената поръчка за доставката е възложена директно без сключен договор на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, като разходът е доказан с платежни документи. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 9, във връзка с чл. 256, ал. 1 от ЗОП.

Оспорено пред Районен съд Перник наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложен материален закон. След събиране и анализ на доказателствата, относими към спора, от фактическа и съответно от правна страна районният съд е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че В.М.Ц. е извършила вмененото и нарушение на ЗОП, за което основано в закона и справедливо е ангажирана административнонаказателната й отговорност с наложено съответно по вид в относително абсолютен размер административно наказание.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

При извършената проверка на основателността на изложените в касационната жалба съображения и служебната проверка за правилно приложение на закона настоящият касационен състав установи порок на НП, неотстраним нито в производство пред наказващия орган, нито в производството по неговото съдебно обжалване.

Процесното административнонаказателно производство е водено срещу кмета на Община Перник, възложител по смисъла на чл. 8, ал. 2, т. 9 от ЗОП (ред. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.). С процесното наказателно постановление, видно е от неговия диспозитив, административно наказание е наложено на физическото лице В.М.Ц., без посочено длъжностно качество. Същата, в качеството си на ФЛ, не е субект на задължението по чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, респективно не може да носи административнонаказателна отговорност на основание чл. 256, ал. 1 от същия закон. Така, формираното е противоречие между обстоятелствената част на НП, съдържаща описание на нарушение на ЗОП, извършено от кмета на Община Перник и диспозитива на НП, съгласно който се налага наказание на физическото лице В.М.Ц.. С оглед строгата формалност на административнонаказателния процес това в процесния случай се явява съществено процесуално нарушение, тъй като създава неяснота у наказаното лице защо, след като при описание на обстоятелствата по извършване на нарушението се сочи за негов извършител кмета на Община Перник, но налага наказание на физическото лице. С издаването на процесното наказателно постановление с такова съдържание наказващият орган „отговаря“ по противоречив начин и на въпросите кой е извършител на нарушението и кой следва да понесе административнонаказателна отговорност. Предвид това нарушителят няма как да бъде санкциониран на валидно законово основание. Тази нередовност на НП не може да бъде отстранена, дори и деянието да е безспорно установено и да няма съмнение относно самоличността и качеството на нарушителя. Това е така, защото при налагане на административното наказание, т.е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административно наказващият орган следва да е изяснил фактите и в НП да посочи точно и ясно конкретният нарушител – адресат на санкцията на закона. В противен случай, би се създала порочната практика да се санират издадени при неспазване на процесуалните правила правораздавателни актове, от какъвто тип безспорно е и наказателното постановление, като акт на административнонаказателно правораздаване.

Установеният съществен формален порок на наказателното постановление е пречка да бъде извършена и съдебната проверка за законосъобразност на производството, тъй като при установеното противоречие неясна остава волята на наказващия орган, а недопустимо е същата да се извлича посредством тълкуване от страна на съда.

По изложените съображения и несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за валидност и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, решението следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което да се отмени процесното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 78 от 12.03.2018 година, постановено по АНД № 15 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-191 от 16.11.2017 година на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на В.М.Ц. е наложена „Глоба“ в размер на 479.70 (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки) за извършено административно нарушение по чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 9, във връзка с чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/