Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

Гр. Перник, 28.05.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 252 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.Г.Г. с ЕГН ********** *** срещу съдебно решение № 10 от 22.03.2018 година, постановено по АНД № 2 по описа за 2018 година на Районен съд Трън. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0361-000238 от 03.01.2018 година на началника на Районно управление (РУ) Трън към ОДМВР Перник, с което на Р.Г.Г. *** е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага доводи срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като и пред касационния съд пледира да е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради непосочване в НП на мястото на извършване на процесното нарушение. Твърди, че мястото на извършване на нарушението е от съществено значение за определяне компетентността на органите по установяване на нарушението и компетентния да наложи наказание орган, за съставомерността на нарушението по т. 1 от НП, състоящо се във вменено му несъобразено избиране на скорост на движение, такава че да може да предвиди появяването на препятствие. Във връзка с последното и по съществото на вмененото му нарушение по т. 1 от НП пледира да е бил в невъзможност да предвиди внезапно изскачане на пътното платно на куче. Жалбата съдържа още оплаквания във връзка със справедливостта на наложените му наказания за двете нарушения, като излага доводи същите да са явно несправедливо определени в максимален размер с оглед обстоятелствата по случая. Моли съда да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление изцяло, като алтернативно пледира намаляване размера на наказанията по отношение нарушението по т. 2 от НП.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат З. С. от АК Перник, който поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на районния съд, като реши делото по същество и отмени наказателното постановление изцяло.

Ответникът по касационната жалба началника на РУ Трън към ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която възразява срещу касационната жалба и моли съда да остави в сила решенето първата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за основателност на касационната жалба поради неустановеност на нарушенията. Предлага решението на Районен съд Трън да бъде отменено.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП №17-0361-000238 от 03.01.2018 година началникът на РУ Трън към ОДМВР Перник е наложил на Р.Г.Г. *** „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, „Глоба“ в размер на 200 (двеста лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) за това, че на 22.12.2017 година в 09.30 часа в община Трън на път Втори клас №63, като водач на лек автомобил „***”с рег. № СА **** ТН, при км 33 с посока на движение към гр. Перник, на прав пътен участък, хлъзгава пътна настилка, проходима при зимни условия, вследствие на несъобразена скорост реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП), като удря с предната част на автомобила пресичащо пътното платно животно (куче), собствено на А. В. от гр. Перник, след което не спира да установи какви са последиците от произшествието, с което осъществява състави на административни нарушения по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Трън. В производството по АНД № 2 по описа на съда за 2018 година, наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложен материален закон. От фактическа и съответно от правна страна районният съд е приел за безспорно установено неспазване от страна на касатора на задължението, вменено му в качеството водач на ППС с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно – не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, които предполагали по-ниска скорост от разрешената, за да има време да реагира, виждайки животното на пътя, като спре или избегне удара. За безспорно е прието от решаващия състав от фактическа и правна страна нарушаване от страна на касатора и на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради това, че последният, след като е реализирал ПТП, не е останал на мястото на произшествието, както и не е уведомил никого за реализираното ПТП. Взел предвид, че за процесните две нарушения ЗДвП предвижда реализиране на административнонаказателна отговорност, районният съд е постановил, че правилно и основано в закона на Р.Г. са наложени следващите се за това административни наказания. Наложеното административно наказание за нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП е прието от районния съд за законосъобразно определено в съответния вид и в абсолютен размер. Наложените в кумулация и в техния съответен максимален размер/срок две административни наказания за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП решаващият първоинстанционен състав е приел за съответни по вид, в справедливи максимален размер/срок, с оглед обстоятелствата, при които е извършено нарушението и наличието на множество нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателя, обслужващи целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилни изводи по фактите на районния съд що се отнася до движение с несъобразена скорост, същите се допълват от процесуалния представител на касатора в съдебно заседание от 09.05.2018 година. Представляващият Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, също дава заключение за неустановеност по делото на факта на движение с несъобразена скорост. Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да възприема установената от районния съд фактическа обстановка. Същата обаче не кореспондира на събраните по делото доказателства. Районният съд е направил своите изводи на основание единствено описаното в акта за установяване на административното нарушение и показанията на свидетелите по делото, които обаче не установяват безспорно движение с несъобразена с атмосферните условия скорост към момента на инцидента с животното. Направил е изводи по фактите относно първото вменено на Г. нарушение, без опора в достатъчност и безпротиворечивост на доказателствата по делото, като решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното си убеждение от обективна страна. Този порок на волята на съда в процесния случай не е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като предвид характера на неустановения факт, а именно такъв – установим към момента на инцидента, същият не може да бъде установен с годни доказателствени средства към момента на разглеждане на делото пред съда. Няма основание за връщане на делото и с оглед изводите по – долу относно приложимия материален закон.

Касационната жалбата съдържа оплаквания и за неправилно приложен материален закон, което е основателно.

По първото вменено на касатора нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“ Със санкционната норма на чл. 179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“

Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните условия и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.

По делото неустановени, като недоказано да са се осъществили, са следните факти: движение с несъобразена с атмосферните условия скорост, такава, че при предвидимо препятствие пред водача на ППС същият да може да спре и причинено ПТП. По отношение скоростта същата следва да е съобразена с всички посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства с цел водачът да е в състояние да спре при евентуално наличие на предвидимо препятствие. Основателни са доводите на касатора, че наличието на животно на пътя в случая не се е явявало предвидимо препятствие. Дори да се приемат за достоверни обясненията на лицето, заявило че животното е негово въпреки липсата на изпълнено задължение същото да е регистрирано и чипирано (арг. от чл. 3, ал. 1 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на територията на община Трън, във връзка с чл. 174 от ЗЗЖ), че кучето е избягало (тъй като заявява: „аз го пускам в двора, но то излиза и по пътя“) в производството по делото дори не е установено монтиране преди участъка на инцидента на ПЗ А21 или ПЗ А22 (чл. 42, ал. 2 от ППЗДвП и чл. 34 от Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци). В този смисъл наличието на животно на пътя не се явява предвидимо препятствие, напротив – било е предпоставка за ПТП или друг инцидент, какъвто е процесния случай.

На следващо място, с оглед безспорните факти по делото, случилият се инцидент не може да се приеме за ПТП, каквото следва да е факт, за да е осъществен именно състав на нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП. Както беше отбелязано по – горе, за да се квалифицира едно събитие като ПТП, същото следва да има за резултат нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Такъв резултат в производството по налагане на административно наказание и в хода на съдебното следствие пред районния съд не е установено да е реализиран. Единствения безспорен между страните резултат е нараняването на животно, оставено да се движи на обществено място без надзор от собственика си, поради което нараняването на животно не следва да се възприема като ПТП.

С оглед изложеното, деянието за което е ангажирана отговорността на касатора, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 2, във връзка с 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно както в производството по налагане на административно наказание, така и от районния съд.

По второто вменено на касатора нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП.

Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.“ Със санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП нарушаването от страна на водач на задълженията му като участник в ПТП е въздигнато в административно нарушение.

С оглед изводите по – горе относно неустановеност на нарушението по т. 1 от процесното НП и предвид съдържанието на цитираните законови разпоредби, изискващи водачът на ППС да е участник в ПТП, каквото в процесния случай не е реализирано, то без основание е ангажирана отговорността на касатора и по т. 2 от НП. Напускането от Г. на мястото на инцидента с животното, при липса на данни и доказателства за реализирано ПТП по смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, не съставлява нарушение по чл. 123, ал. 1, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Деянието е несъставомерно. Административнонаказващият орган и районният съд са приложили неправилно материалния закон.

По изложените доводи решението на Районен съд Трън, като валидно и допустимо, но процесуално и материално незаконосъобразно, следва да бъде отменено, както и да бъде отменено като незаконосъобразно и процесното наказателно постановление в цялост.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ съдебно решение № 10 от 22.03.2018 година, постановено по АНД № 2 по описа за 2018 година на Районен съд Трън, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0361-000238 от 03.01.2018 година на началника на Районно управление Трън към ОДМВР Перник, с което на Р.Г.Г. с ЕГН ********** *** е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/