Р Е Ш Е Н И Е

№ 248

Гр. Перник, 20.06.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 61 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 6, представлявано от управителя В.А.В. против Отказ на главния архитект на Община Перник, обективиран в писмо изх. № 17/СЛУ-7993-1/15.11.2017 година да регистрира и издаде удостоверение за въвеждането в експлоатация на строеж от V-та категория: „Ремонтно – възстановителни работи на кафе-аперитив „***“, кв. „***“, със застроена площ (ЗП) 122 м², в УПИ V „За търговски дейности“, квартал ***по плана на гр. Перник.

Жалбата съдържа доводи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на оспорения отказ. Жалбоподателят твърди, че главният архитект, в случай на приложени към заявлението всички изисквани от чл. 19а, ал. 4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 година за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредба № 2/31.07.2003 г.) документи, не притежава компетентност да откаже да регистрира и въведе в експлоатация строеж на основания, различни от посочените в чл. 178, ал. 3 от ЗУТ. Излагат се още доводи за липса на компетентност у главния архитект да се произнася относно правото на собственост върху процесния строеж. Възразява се и срещу мотива за отказ, отнасящ се до липса на приложен към заявлението одобрен проект за промяна предназначението на част от ремонтна работилница в кафе – аперитив, като се пледира неотносимост към производството по регистриране и въвеждане в експлоатация на строежите на производство по промяна предназначението на обекта, както и се сочи, че чл. 19а, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 година не изисква прилагането на такъв проект. Моли съда да прогласи нищожността на оспорения отказ, алтернативно да отмени същия като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 21.05.2018 година жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат А.А. ***, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения административен акт, като незаконосъобразен като излага допълнителни доводи. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 21.05.2018 година ответникът по жалбата Главния архитект на Община Перник редовно призован не се явява, представлява от адвокат М.М. ***, която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С разрешение за строеж № 70/01.03.2012 година на главния архитект на Община Перник (л. 28 от делото) на „***“ ЕООД, гр. Перник, възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ съгласно нотариален акт № 152, том I, рег. № 2519, дело № 144/2003 година е разрешено да извърши „Ремонтно – възстановителни работи на кафе – аперитив „***“, кв. „***“, със ЗП 122 м², в УПИ V „За търговски дейности“, квартал ***по плана на гр. Перник. В разрешението е отразено, че същото се издава въз основа на одобрен от Главния архитект на 28.02.2012 година технически проект, ПБЗ, конструктивно становище, технически паспорт, оценка за съответствие по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ – комплексен доклад. В разрешението за строеж са записани 5 условия за извършване на строителството, като в т. 5 е посочено, че обектът подлежи на регистрация по чл. 177 от ЗУТ и въвеждане в експлоатация – строеж от V-та категория.

Със заявление вх. № 17/СЛУ-7993/09.11.2017 година, депозирано от името на „***“ ЕООД, гр. Перник, възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ, от главния архитект на Община Перник е поискано да регистрира и въведе в експлоатация строеж от V-та категория: „Ремонтно – възстановителни работи на кафе – аперитив „***“, кв. „***“, със застроена площ (ЗП) 122 м², в УПИ V „За търговски дейности“, квартал ***по плана на гр. Перник. Към заявлението са приложени документи по опис, като са отбелязани следните: документ за собственост; окончателен доклад на лицето, упражняващо строителен надзор; разрешение за строеж; протоколи за определяне на строителна линия и ниво; заповедна книга – акт образец № 4; акт за приемане на извършените строителни и монтажни работи – образец № 7; акт за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване – образец № 12; акт образец № 14 за приемането на конструкцията; констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ – акт образец № 15; технически паспорт на строежа; договор с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура; декларация и сертификати на вложените по време на строителството материали и продукти; сертификат за контрол с протоколи за контрол на импеданс на контур „Фаза защитен проводник“ и други протоколи от орган за контрол от вид С.

С писмо изх. №17/СЛУ-7993-1/15.11.2017 година, до „***“ ЕООД, гр. Перник, връчено лично на управителя на дружеството В.В. на 28.12.2017 година, главният архитект на Община Перник уведомява заявителя, че строежът – V-та категория: „Ремонтно – възстановителни работи на кафе – аперитив „***“, кв. „***“, със ЗП 122 м², в УПИ V „За търговски дейности“, квартал №9164 по плана на гр. Перник, не може да бъде регистриран и въведен в експлоатация с мотиви, че: 1. от приложените документи не може да се установи по безспорен начин собствеността върху сграда с идентификатор ***, със ЗП от 127 м² по КК и КР на гр. Перник и 2. не е приложен одобрен проект за „Промяна предназначението на част от ремонтна работилница в кафе – аперитив, със ЗП 122 м². Тук е посочено още, че е приложено удостоверение за търпимост за търговски обект – кафе-аперитив „***“, находящ се в преустроено помещение със ЗП 50 м².

По делото е прието и неоспорено от страните основно и допълнително заключение по извършената съдебно – техническа експертиза от вещото лице А.Ц., изготвено въз основа на проверка на документите по делото, направен оглед на място и извършени справки в Община Перник. От заключението се установява, че строително – монтажните работи са изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен проект, съответно процесната сграда е част от недвижимите имоти по представения нотариален акт от възложителя. Вещото лице е установило, че приложените към заявлението документи не са в изискуемия брой и не са с изискуемото съдържание: няма данни заповедната книга да е регистрирана в общинската администрация, както и да е предаван протокол обр. № 2 на Община Перник; в заповедната книга липсват заповеди (дейности), одобрени от проектантите; липсва документ от АГКК за изпълнение на изискванията по чл. 175, ал. 5 от ЗУТ и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР; липсва договор с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно, относимо и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Писмото, предмет на настоящото производство, съдържа властническо волеизявление на главния архитект на Община Перник да не издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория и по съществото си съставлява отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, поради което и съдържа белезите на индивидуален административен акт – отказ за издаване на акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол – чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорваният отказ е издаден от главния архитект на Община Перник във връзка с негови правомощия по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 19а, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 година. Съгласно цитираните разпоредби именно на главния архитект, като издал разрешението за строеж, е възложена и процедурата по регистриране и въвеждане в експлоатация на строежите от пета категория, какъвто е процесният. Въз основа на това се приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваният отказ е в изискваната от чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година писмена форма. Но актът няма необходимото съдържание, изисквано от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година органът, издал разрешението за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането, след извършване на проверка на комплектованите документите по чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 отказва издаване на удостоверение с мотивиран писмен отказ. Разглежданият в настоящото производство отказ съдържа фактически основания за неговото постановяване и това са посочените в т. 1 и т. 2 на оспореното писмо мотиви. Но актът не съдържа правни основания за постановяването му (чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 от АПК). Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 от Наредба №3/31.07.2003 година органът, издал разрешението за строеж, отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 19б, ал. 1, т. 2, когато установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, както и когато не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета категория. В писмото липсва, както и в документите, част от административната преписка не съдържат, установено и/или посочено някое от изброените правни основания за постановения отказ, включително отказът не е посочено да е издаден на основание чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година. Административният акт не съдържа и посочени ред и срок за обжалване. Налице са основания за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на протеклото административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подадено е искане/заявление за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория от името на възложителя на строежа – „***“ ЕООД, до органа издал разрешението за строеж – главен архитект на Община Перник. Отказът е постановен в нормативно установения 7-дневен срок по чл. 19б, ал. 1 Наредба № 2/31.07.2003 година. Отказът е връчен лично на управителя на възложителя „***“ ЕООД, гр. Перник – В.В., каквото е изискването на чл. 19б, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 година. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

След преценка на доказателствата по делото настоящия съдебен състав приема, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Доводите са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ след завършването на строеж и приключване на приемните изпитвания, когато са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или ал. 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5.

Съгласно ал. 3 на чл. 177 от ЗУТ строежите от четвърта и пета категория се въвеждат е експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2 (Наредба № 2/31.07.2003 година), като удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране на въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.

Съгласно разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 година (издадена на основание чл. 177, ал. 2 от ЗУТ) искане за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж се прави от възложителя до органа, издал разрешението за строеж. Съгласно ал. 4 на посочената правна норма за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория се представят документите по ал. 3, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11, а именно: 1. писмено искане от възложителя или от упълномощено от него лице; 2. документ за собственост или документ за учредено право на строеж в чужд имот, или документ за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон; 4. разрешение за строеж (акт за узаконяване) – прилага се служебно; 5. протокол за определяне на строителна линия и ниво с резултатите от проверки на достигнатите контролирани нива; 6. акт образец № 14 за приемане на конструкцията, когато се изисква; 7. констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец № 15 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; 8. документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за изпълнение на изискванията по чл. 175, ал. 5 ЗУТ и по чл. 54а, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) за предадена екзекутивна документация, ако такава е необходима; 9. договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, когато такива са необходими; 10. технически паспорт, а когато строежът е новоизградена сграда – и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда, издаден по реда на наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност; 11. актове по специални закони, които са необходимо условие за издаване на разрешение за строеж и/или за въвеждане в експлоатация.

Съгласно разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от Наредба № 2 от 2003 година, органът, издал разрешението за строеж (РС), в 7-дневен срок от постъпването на искането извършва проверка на комплектуваността на документите по чл. 19а, ал. 4 и издава удостоверение за въвеждане в експлоатация или писмено, мотивирано, отказва издаване на такова удостоверение.

Според чл. 19в, ал. 1 от Наредба № 2 от 2003 година органът, издал РС, отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 19б, ал. 1, т. 2, когато установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, както и когато не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета категория. Съгласно ал. 2 при постановен отказ възложителят отстранява причините за отказа и прави писмено искане за регистриране и издаване на удостоверение по реда на чл. 19а.

Анализът на цитираните нормативни разпоредби сочи, че режимът по въвеждане на строежите в експлоатация е регистрационен. От посочените разпоредби следва, че компетентният административен орган следва да извърши проверка единствено за комплектуваност на документите и липса на пречки по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата. Т.е. за да бъде законосъобразен отказът даден строеж да бъде регистриран и въведен в експлоатация, същият следва да се основава в непредставяне от страна на заявителя на определен, изискван нормативно документ или в наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.19в, ал. 2 от Наредбата, съгласно която възложителят, след отстраняване на причините за отказа (по чл. 19в, ал. 1) прави писмено искане за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на чл. 19а. С други думи, ако възложителят на строеж от пета категория е приложил към искането/заявлението по чл. 19а, ал. 1 от Наредба № 3 от 2003 година, във връзка с чл. 177, ал. 3 от ЗУТ относимите към строеж от пета категория документи по чл. 19а, ал. 3 от Наредбата и при проверката във връзка с разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 от Наредбата не е установено наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата, то компетентният административен орган – в случая главният архитект на Община Перник, следва да регистрира строежа и да издаде удостоверение за въвеждането му в експлоатация.

В оспореното писмо липсват както констатации за необходимост от представяне на определени непредставени документи, така и изводи за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата документи (арг. от чл. 19в, ал. 2 от Наредбата), които да са основание за постановения отказ. С първата точка на оспорваното писмо административният орган е извършил преценка относно правото на собственост върху процесния строеж при факт на представен акт за собственост. Въз основа на представения нотариален акт за собственост върху строежа се установява, че заявител е именно възложителят по издаденото разрешение за строеж на процесния имот – а това е целта на изискването за представяне на акт за собственост в регистрационното производство. При извършената преценка относно правото на собственост върху строежа главният архитект е излязъл извън рамките на материалната си компетентност в процесното регистрационно производство. Тук за правна издържаност на съдебния акт ще се отбележи, че строежът, предмет на процесното производство по въвеждане е експлоатация, е осъществен вкл. на основание издадено разрешение за строеж именно от главния архитект на Община Перник. Разрешението за същият този строеж е издадено на настоящия жалбоподател, като възложител, съгласно нотариален акт № 152, том I, рег. № 2519, дело № 144/2003 година. Недопустимо е, без съдът да се произнася по законосъобразността на производството по издаване на РС, един и същи документ за собственост да е част от основанието за издаване на разрешение за строеж, но да се яви (макар и неправилно в случая) препятствие за въвеждането в експлоатация на същия този вече осъществен строеж. При осъществяване на административната дейност административните органи трябва да следват принципите, установени в чл. 4 и следващите от АПК, включително за законност, съразмерност, истинност и при съблюдаване на служебното начало.

На второ място отказът е обоснован в липса на приложен към заявлението одобрен проект за „Промяна предназначението на част от ремонтна работилница в кафе-аперитив“ със ЗП 122 м². Такъв документ не е сред изискваните от чл. 19а, ал. 3 от Наредбата, а провеждането или не на процедура по промяна предназначението на обект не е сред обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата.

Отделно от горното, предвид събраните по делото доказателства (заключението на вещото лице), настоящия съдебен състав намира, че от административния акт и цялата преписка по неговото издаване, вкл. и на основание експертното заключение, е невъзможно да бъде изяснен въпросът дали в спорното административно производство са извършени в пълнота дължимите проверки – по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, по чл. 19б, ал. 1 от Наредбата и по чл. 19в, ал. 1 от Наредбата – за наличие на относимите към категорията и вида на строежа документи, за комплектуваност на документите, изисквани да бъдат приложени към заявлението за въвеждане в експлоатация на строежа от пета категория и за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата. Единствено обстойното, относимо и основано в закона извършване на тези проверки, може да обоснове издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация или отказ да бъде издадено такова удостоверение.

Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че обективираният в писмо отказ на главния архитект на Община Перник, предмет на настоящото съдебно производство е материално незаконосъобразен. Налице е основание за отмяната му и по чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед горното и предвид естеството на акта преписката следва да бъде върната на главния архитект на Община Перник за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. При новото произнасяне административният орган следва да извърши конкретна проверка представени ли са всички изисквани по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ (според категорията на строежа) и по чл. 19б, ал. 1 от Наредбата документи, както и налице ли са обстоятелства по чл. 19в, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, след което да постанови своя акт.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи своевременно направеното и доказано по основание и размер искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи: държавна такса за образуване на административно дело – 50.00 (петдесет) лева, депозит за вещо лице – 200 (двеста) лева и адвокатско възнаграждение – 600 (шестстотин). Ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер от 850 (осемстотин и петдесет) лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 6, представлявано от управителя В.А.В., Отказ на главния архитект на Община Перник, обективиран в писмо изх. №17/СЛУ-7993-1/15.11.2017 година да регистрира и издаде удостоверение за въвеждането в експлоатация на строеж от V-та категория: „Ремонтно – възстановителни работи на кафе – аперитив „***“, кв. „***“, със застроена площ (ЗП) 122 м², в УПИ V „За търговски дейности“, квартал ***по плана на гр. Перник, като незаконосъобразен.

ВРЪЩА преписката на главния архитект на Община Перник за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 6, представлявано от управител В.А.В., съдебни разноски в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: