Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

Гр. Перник, 05.06.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 114 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П.Х.С. с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 04.01.2018 година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с която временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материално правните разпоредби, поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание на 21.05.2018 година жалбоподателят редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат С.В. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и моли съда да го отмени. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 21.05.2018 година ответникът по жалбата Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2018 година, около 18:10 часа в гр. Перник, на ул. „***“, като водач на МПС „***“ с рег. № ***с посока на движението от с. Студена към кв. „Изток“, на кръстовището с ул. „***“ при несъобразяване с пътната маркировка М-2 предприема и извършва ляв завой, като не пропуска насрещно движещия се лек автомобил с рег. № ***и реализира ПТП с него. При проверка от младши автоконтрольор ***в присъствието на свидетеля ***е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 0253261 на П.Х.С. с ЕГН ********** /настоящ жалбоподател/, за това, че на 04.01.2018 година, около 18:10 часа в гр. Перник на ул. „***“, като водач на МПС „***“ с рег. № ***с посока на движението от с. Студена към кв. „Изток“, на кръстовището с ул. „***“ при несъобразяване с пътната маркировка М-2 предприема и извършва ляв завой, като не пропуска насрещно движещия се лек автомобил с рег. № ***и реализира ПТП с него. По време на проверката е установено още, че П.Х.С. има силен мирис на алкохол, но същият е отказал да бъде извършена качествена проба за наличието на алкохол с техническо средство дрегер 7510 ARBB-0056 и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0019202 от 04.01.2018 година за ЦСМП Перник. Със съставения АУАН е установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил нарушение на чл. 37, ал. 1 и чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП. При съставянето на АУАН са иззети СРМПС № *** и 2 броя рег. табели с № ***от настоящия жалбоподател.

С АУАН е установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДВП.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж т. 1.2.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***от 04.01.2018 година началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото са представени и приети като доказателства разпечатка на ежедневна форма за отчет за наряд със служебно МПС рег. № СВ 4803 КК за дата 04.01.2018 година, заверено копие на извадка от дневник за получени сигнали и разпореждания в ОДЧ при 02 РУ Перник относно съобщение за ПТП от 04.01.2018 година, заверено копие на протокол за ПТП № 1679008 от 04.01.2018 година и разпечатка на НП № 18-1158-000057 от 01.03.2018 година, от които по несъмнен начин се установява, че на 04.01.2018 година настоящия жалбоподател е реализирал ПТП и е отказал да бъде изпробван с техническо средства за употреба на алкохол.

Съгласно прието медицинско удостоверение от доктор ***– д.м.-гл.ас. от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, на 10.01.2018 г. в 13:15 часа, в присъствието на технически сътрудник е извършен преглед на П.Х.С. /настоящ жалбоподател/. При прегледа С. е дал предварителни обяснения, че на 04.01.2018 година около 12:00часа – 14:00часа му бил нанесен побой от двама непознати мъже. Обективно са установени кръвонасядания на горния и долния клепач на лявото око, кръвонасядане и охлузване на левия лакът, охлузване на лявото коляно. Така приетото писмено доказателство е неотносимо с предмета на делото, тьй като не кореспондира по време на издавена на оспорения административен акт от една страна, а от друга е издадено след 6 дни от датата на съставяне на АУАН и ЗПАМ.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в редакцията към ДВ бр. 97 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник да прилага с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.2. Ето защо в случая оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, поради което направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е напълно неоснователно.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Възраженията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на алкохол. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено че лицето /жалбоподателя/ има силен мирис на алкохол и че лицето отказва проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства.

За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Неприложими са останалите правнорегламентирани в ЗАНН процедури за издаване на НП, включително възможността за писмени обяснения по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН, което не е сторено и да оспори заповедта за ПАМ, което в случая е сторено.

Настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение бл. № 0253261 от 04.01.2018 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В тази връзка е неоснователно наведено възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита, поради неопределянето на срок на принудителната мярка.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, като в нормата на т. 1 е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Нарушението представлява отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство. Отказът на водача да бъде проверен с техническо средство е самостоятелно основание за реализиране на административнонаказателната отговорност и за прилагане на ПАМ.

Заповедта отговаря на материалния закон.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е свързана с отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство. Хипотезата осъществява състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП. Нарушението е констатирано със съставения АУАН от компетентно длъжностно лице. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не бяха оборени в настоящото съдебно производство от жалбоподателя.

Твърдението в жалбата за невъзможност на дееца да даде качествена проба поради влошено здравословно състояние е неоснователно. Фактът на здравословната увреда не е доказан. Медицинското удостоверение е издадено 6 дни след извършване на нарушението и няма доказателства за неговата актуалност към релевантния по делото момент – деня и часа на извършване на деянието, освен предварително дадените сведения на жалбоподателя пред лекаря, които не бяха доказани в хода на съдебното производство. От друга страна, в съдържанието на АУАН е записано, че водачът е имал мирис на алкохол. Следователно, отказът му е израз на стремежа да избегне извършване на пробата, а не за невъзможност да даде такава. Потвърждение за това е липсата на извършено медицинско изследване на водача, въз основа на издадения талон.. По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ, бр.61 от 28.07.2017 година, в сила от 29.09.2017 година/ неизпълнението на задължението на водача да изпълни разпоредените указания на контролните органи, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ да бъде извършена такава. Наредбата е относима към казуса, т.к. е издадена по законова делегация от чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.

Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.С. с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 04.01.2018 година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с която временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: