Р Е Ш Е Н И Е

 

266

 

гр. Перник, 18.06.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                   

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание проведено на осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

       Съдия: Слава Георгиева

при секретар Валентина Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 125/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с  чл. 146 и сл. от АПК. 

Производството по делото е образувано по жалба на „****, с управител Й. Х. Д., с **********, със седалище и адрес на управление на дейността с. **********, общ. Перник против Акт за установяване на задължение по декларация № 17-970-1/04.10.2017г. издаден от орган по приходите при община Перник, в частта, с която са установени задължения за ТБО, потвърден с решение с изх. № 17/ММО-3545-1/10.01.2018г. на Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при община Перник.

В жалбата се излагат съображения, че акта е постановен при неизяснена фактическа обстановка, с което са допуснати съществени нарушения на производствените правила.  При установяване на таксата за битови отпадъци /ТБО/, органът не е взел предвид, че облагаемия имот  не  е изрично посочен в заповедите по чл. 62 от ЗМДТ и поради тази причина за него са начислени всички компоненти на таксата за битови отпадъци, което е незаконосъобразно. С тези доводи се прави искане АУЗД да се отмени.

В съдебно заседание управителят на дружеството жалбоподател  поддържа жалбата. По същество пледира същата да се уважи по изложените в нея съображения.  

Ответникът по жалбата– Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при община Перник редовно призован, не изпраща представител в откритите съдебни заседания.

         Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна, адресат на акта. Жалбата е депозирана в  законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 145 от ДОПК и е процесуално допустима. Оспорва се акт, който е преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване.  С оглед на това жалбата е  процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.

По фактите:

   В настоящият случай органа по приходите е започнал административното производство служебно по данни от подадени декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО имот на дружеството, тъй като задълженията не са били платени, видно от приети по делото съобщения.

За установените задължения е изготвен Акт за установяване на задължение по декларация № 17-970-1 от 04.10.2017г. изготвен от лицето посочено в заповед № 245 от 13.02.2017г.  на Кмета на община Перник.  С АУЗД административният орган е определил общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижим имот собственост на дружеството за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., като установените задължения са общо в размер на 557.26лв., от които 488.34лв.-главница и лихва в размер на 68.92лв., изчислена към 04.10.2017г.. Установените задължения за ТБО са в размер на 371.37лв., от които 328.34лв.-главница и лихва в размер на 43.03лв., изчислена към 04.10.2017г..

   АУЗД е връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 02.11.2017г., видно от обратна разписка приложена по делото. Срещу констатациите отразени в АУЗД, в частта за определените размери на  ТБО е подадена жалба с вх. № 17/ММО-3545 от 14.11.2017г.

Дружеството жалбоподател не е оспорило по административен ред установените в АУЗД размери на ДНИ. В съдебно заседание представителят на жалбоподателя изрично заявява, че не оспорва установения размер на ДНИ и сочи, че същият е вече заплатен.  

С решение изх. № 17/ММО-3545-1 от 10.01.2018г. директора на „МПТ“ при община Перник  е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил изцяло установените с АУЗД № 17-970-1 от 04.10.2017г. задължения за ТБО за 2015г. и 2016г..

По делото са представени и приети доказателства свързани с установяването и начисляването на задълженията по подадени по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ декларации за облагане с данък  недвижимите имоти. Представени са договори за възлагане на обществени поръчки между Община Перник  и  дружествата–изпълнители по услугите сметосъбиране и сметоизвозване в община Перник и за почистване на уличната мрежа – лятно и зимно поддържане, както и договори за третиране на битови отпадъци. Представени са и доказателства, за съществуването на общинско депо и за оператор на депото за БО. Има и протоколи за установяване и приемане на извършени дейности.

    Пред настоящата съдебна инстанция е допуснато изслушване на съдебно–икономическа експертиза, но жалбоподателя категорично заяви, че не желае изслушване на такава. С протоколно определение от 08.06.2018г. допусната експертиза е  заличена.

    Горната фактическа обстановка се възприе от представената и приета административна преписка. Документите съдържащи се в нея като неоспорени от страните се ценят в цялост и като годно писмено доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на оспорвания акт. 

    При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

   Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

   Дружеството жалбоподател е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Дивотино, общ. Перник, по силата на нотариален **********..

    Пред общинска администрация-Перник, „**** по реда на чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17 от ЗМДТ е декларирало недвижим имот-производствена сграда, втори етаж, с адрес: с. **********, общ. Перник с отчетната стойност на имота  40 000лв. 

     По делото липсват индикации, от страна на дружеството жалбоподател да е иницирано административно производство по установяване на задължения по декларация. От представени съобщения е видно, че ТБО не са платени в срок. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органа по приходите може да иницира такова производство за установяване на размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци за периода от 2015г. до 2016г..

    Предмет на съдебен контрол е установяване на задължения за такса битови отпадъци оформени в Акт за установяване на задължение по декларация № 17-970-1 от 04.10.2017г. издаден от орган по приходите при Община Перник.  Акта е в писмена форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59 от АПК. АУЗД произхожда от лице, определено със заповед  на Кмета на община Перник, а потвърдителното решение изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая директора на „МПТ“, действащ като териториален директор на НАП и изрично посочен и в заповед № 245 от 13.02.2017г.    на кмета на общината. Поради това АУЗД е издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си част, позовава се на правно релевантни факти, които са установени съгласно писмените доказателства приложени по делото. Административните актове са мотивирани от правна и фактическа страна. За да изготви оспорвания акт, административния орган се е позовал на чл. 62 от ЗМДТ и на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Перник, приета с решение № 42/20.12.2011г. на общински съвет Перник и решение № 287 от 29.01.2009г. на Общински съвет Перник за определяне на промилите за нежилищни имоти на предприятията. Позовал се е и на подадените от дружеството жалбоподател декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ от 02.07.2010г.. Размерът на ТБО е установен въз основа на решението на ОбС-Перник, заповеди на Кмета на община Перник и подадени заявления-декларации. С оглед на това се приема, че в  хода на производството  не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

      Не се спори между страните, че имота по отношение, на който са начислени задължения за ТБО е собственост на дружеството жалбоподател. За безспорно  и неподлежащо на доказване с определение постановено по делото, е прието, че имота собственост на дружеството обективиран в нотариален **********. изготвен от нотариус с район на действие районен съд -Перник попада в урегулиран  поземлен имот, за който е отреден УПИ ХІ, в кв. 28 по плана за регулация и застрояване на с. Дивотино, одобрен със заповед № 1100/02.10.1967г. на кмета на община Перник и същият е с административен адрес с. **********. 

    Единствения спорен по делото въпрос е дали в заповедите на кмета на община Перник издадени по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е включен имота на жалбоподателя.   Именно от отговора на този въпроси зависи материалната законосъобразност на акта.

            Настоящия състав приема, че административния орган правилно е установил размера на ТБО по отношение на декларирания обект. Процесния поземлен имот, в които е обекта собственост на жалбоподателката попада в урбанизирана територия и в строителните граници на населеното място с. Дивотино, а според предназначението на плана отреждането му  е „За магазини, поща и обслужващи дейности“. Имота е деклариран с декларация с вх. № 0832004179/02.07.2010г. и подлежи на облагане с ТБО. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

       Със заповеди с №№ 1663/28.10.2014г. и 1931/28.10.2015г. на Кмета на община Перник, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и  честотата на сметоизвозване.  В тях в т. 3 са посочени изрично и изчерпателно райони, в които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.  По отношение на всички останали райони, които изрично не са изброени в т. 3, община Перник извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по третиране на битови отпадъци в депа и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповедите са регламентирани и честота на извозване на битовите отпадъци от фирмата, извършваща дейности по сметоизвозване и сметосъбиране.

С оглед на изложеното и при съобразяване напълно с изложеното в жалбата, че имота се намира в урбанизираните територии на с. Дивотино и че за него е отреден урегулиран поземлен имот, то следва, че същият не попада в изключенията в т. 3 от заповедите на кмета на община Перник. Процесния недвижим имот, за който е отреден УПИ ХІ, в кв. 28 по плана за регулация и застрояване на с. Дивотино, одобрен със заповед № 1100/02.10.1967г. на кмета на община Перник и който е с административен адрес с. ********** на по-силното основание подлежи на облагане с такса за битови отпадъци в трите и компонента. 

   Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за: 1). сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2). поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Анализът на приложимата нормативна уредба води на извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. В конкретния случай с декларация с вх. № 1061/13.12.2014г. жалбоподателката е декларирала, че обекта, представляващ шивашки цех няма да се ползва през 2015г.. Декларацията е приета от органа и видно от справка за начина, по които са начислени суми по за  ТБО за 2015г. и за 2016г. /л. 124/ е уважена изцяло и за 2015г. органът не е начислявал компонент сметосъбиране и сметоизвозване.

 За втората от услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Следователно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги. За да е налице задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа е необходимо общината да е престирала услугите. От доказателствата по делото се установява и приема, че Община Перник е предоставяла тези услуги през процесния период-01.01.2015г. до 31.12.2016г., в т.ч. и конкретно по отношение на територията, където се намира имота на жалбоподателката. Има издадени заповеди с № №  1663 от 28.10.2014г.  и 1931/28.10.2015г.  на Кмета на община Перник, по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и  честотата на сметоизвозване. Процесния имот попада в  обхвата на тези заповеди. От договори за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, приложенията към тях се установява, че общината предоставя услугите по  сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата и в с. Дивотино. От графици на фирмите извършващи дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване по улици и графици за ръчно метене, както и приемо предавателни протоколи за извършени дейности се  установява, че дейността реално е извършвана. От договор за възлагане на обществена поръчка, от разрешение за ползване и от Акт № от 25.07.2005г. за общинска собственост се установява, че на територията на общината има изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци. Формален спор между страните за реално предоставяне на тези услуги в с. Дивотино не съществува. С оглед обсъдените доказателства се приема, че Община Перник предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, предоставя услугата чистота на териториите за обществено ползване и разполага с депо за  обезвреждането на битови отпадъци, което поддържа. Въз основа на всички така представени и неоспорени от страните доказателства, настоящия състав приема, че община Перник реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,  обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци  по отношение на населените места, в това число и касателно посочения по-горе имот на жалбоподателя находящ се в регулационните и  строителни граници на  с. Дивотино, общ. Перник.

ТБО за 2015г.:

Със законодателната промяна на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г. е разписано, че не се събира такса ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Както бе посочено по-горе с вх. № 1061/13.12.2014г. жалбоподателката е декларирала, че обекта, представляващ шивашки цех няма да се ползва през 2015г.

   С оглед на така подадената декларация, административния орган е  приел, че са налице обстоятелства, който са кредитирани като такива водещи до несъбиране на такса по смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ за 2015г. и видно от справка за начина на определяне на размера не е начислил такса за сметосъбиране и сметоизвозване на 2015г. По отношение на останалите два компонента таксата за 2015г. е дължима. Размерът на ТБО се твърди, че е определен съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Перник, както и въз основа на Решение № 287/29.01.2009г. на Общински съвет Перник. С последното е приета основа за определяне на ТБО и промилите за съответните услуги. Съгласно решението за нежилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху отчетната им стойност и е общо 6.5 на хиляда, в т.ч. 3.5 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,2 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.8 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно декларираното в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ отчетната стойност на имота е 40 000лв.. С оглед на това промилите върху тази оценка за 2015г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно подадената декларация-0.00лв.; за обезвреждане на битови отпадъци в депа 0.2x40000=8лв и за чистота на териториите за обществено ползване 2.8x40000=112лв. или общо за 2015г. размера на ТБО е 120лв. /8+112=120лв./.

   ТБО за 2016г.:

    За 2016г. декларация по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ не е подавана.

    За 2016г. не е подавана и декларация от жалбоподателя за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване,  според количеството битови отпадъци, каквато възможност е предоставена с чл. 20, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Перник, приета с решение № 42/20.12.2011г. на Общински съвет Перник. Поради това и като се взе предвид изложеното по-горе, че услугите по ТБО в трите му компонента са предоставяни от Община Перник и като съобрази изчисленията на ТБО, в приложена по делото справка за начина на определяне на размера на компонентите на ТБО се приема, че същите са правилно установени. Това е така, защото размерът на ТБО е определен, съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Перник и въз основа на Решение № 287/29.01.2009г. на Общински съвет Перник. С последното е приета основа за определяне на ТБО и промилите за съответните услуги. Съгласно решението за нежилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху отчетната им стойност и е общо 6.5 на хиляда, в т.ч. 3.5 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,2 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.8 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно декларираното в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ отчетната стойност на имота е 40 000лв.. За 2016г. не е подавана и декларация от жалбоподателя за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване  според количеството битови отпадъци, каквато възможност е предоставена с чл. 20, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Перник. Съгласно чл. 20, ал. 4 от наредбата годишната такса за сметосъбиране и сметоизвозване се определя в промил  върху данъчната оценка на недвижимия имот по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. Видно от удостоверение за данъчна оценка същата е  14 357.60лв. Следователно в случая по-висока е отчетната стойност-40 000лв. и правилно са определени размерите на ТБО върху нея.  С оглед на това промилите върху тази стойност за 2016г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване 3.5х40 000=140лв.; за обезвреждане на битови отпадъци в депа 0.2x40000=8лв. и за чистота на териториите за обществено ползване 2.8x40000=112лв. или общо за 2016г. размера на ТБО е 260лв. /140+8+112=260лв./.

За тези направени елементарни математически пресмятания не са необходими специални знания, поради което и допуснатата съдебно икономическа експертиза бе заличена. Направените изчисления от състава почиват на правите основания посочени от органа и се подкрепят и от събраните по делото доказателства. Точно такива размери по отношение на ТБО в трите и компонента  е установил и органа, видно от АУЗД и справка за начисленията.

Размерите на ТБО за 2015г. и 2016г. за недвижимия имот, собственост на дружеството жалбоподател са правилно определени и са дължими. Дължима е и начислената лихва.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. Административния орган правилно е установил  размерите на ТБО за 2015г. и за 2016г., като е взел предвид местоположението на имота. Взел е предвид и направено частично плащане от 51, 66лв. за ТБО  за 2015г.. С оглед на това ТБО за 2015г. е дължима в размер на 68.34лв. /120-51.66=68.34лв./.  При това положение общият размер на ТБО за 2015г. и 2016г. е 371.37лв., от които дължима главница в размер на 328.34лв. /68.34+260=328.34 лв./, ведно с начислената лихва към 04.10.2017г. в размер на 43.03лв.

Невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови отпадъци  представляват публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Лихвата е начислена към дата на установяване на задълженията-04.10.2017г. и е дължима в посочените размери. Оспорения акт не страда от отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК

   В обобщение на изложеното до тук съдът намира, че оспореният Акт за установяване на задължения  № 17-970-1 от 04.10.2017г.,  издаден от главен експерт в отдел „Ревизии и проверки” /РП/ при дирекция „Местни приходи и такси“ /МПТ/ на община Перник, в частта, с която са установени задължения на ТБО за 2015г. и 2016г., и потвърден с решение с изх. № 17/ММО-3545-1 от 10.01.2018г.  е правилен и законосъобразен. При осъществения контрол за законосъобразност не се констатираха основания по чл. 146 от АПК, които да доведат до отмяната му. Същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форми и при спазване на административно производствените правила. Административният орган се е позовал на точните материално правни разпоредби и на основание на тях е постановил материално законосъобразен акт. Жалбата е напълно неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото ответника по жалбата има право на разноски. Такива не са поискани, поради което и не се дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдия при  Административен съд-Перник

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**** против Акт за установяване на задължение по декларация № 17-970-1/04.10.2017г. издаден от орган по приходите при община Перник, в частта, с която са установени задължения на ТБО за 2015г. и 2016г., и потвърден с решение с изх. № 17/ММО-3545-1/10.01.2018г. на Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при община Перник.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    

 

Съдия: /п/