Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
гр. Перник, 18.06.2018
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд-Перник, в открито съдебно
заседание проведено на осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при
секретар Валентина Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 125/2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 62 и сл.
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба
на „****, с управител Й. Х. Д.,
с **********, със седалище и адрес на управление на дейността с. **********, общ.
Перник против Акт за установяване на задължение по декларация № 17-970-1/04.10.2017г. издаден от орган по приходите при община Перник, в частта, с която са установени задължения за
ТБО, потвърден с решение с изх. № 17/ММО-3545-1/10.01.2018г. на Директор на
дирекция “Местни приходи и такси“ при община Перник.
В жалбата се излагат
съображения, че акта е постановен при неизяснена фактическа обстановка, с което
са допуснати съществени нарушения на производствените правила. При установяване на таксата за битови отпадъци
/ТБО/, органът не е взел предвид, че облагаемия имот не е
изрично посочен в заповедите по чл. 62 от ЗМДТ и поради тази причина за него са
начислени всички компоненти на таксата за битови отпадъци, което е
незаконосъобразно. С тези доводи се прави искане АУЗД да се отмени.
В съдебно заседание управителят
на дружеството жалбоподател поддържа
жалбата. По същество пледира същата да се уважи по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата– Директор на дирекция “Местни
приходи и такси“ при община Перник редовно призован, не изпраща представител в
откритите съдебни заседания.
Административен съд-Перник, след като
се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка
относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна,
адресат на акта. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 145 от ДОПК и е процесуално допустима.
Оспорва се акт, който е преминал през административен контрол, което е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
По фактите:
В настоящият случай органа по приходите е
започнал административното производство служебно по данни от подадени
декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО имот на
дружеството, тъй като задълженията не са били платени, видно от приети по
делото съобщения.
За установените задължения е изготвен
Акт за установяване на задължение по декларация № 17-970-1 от 04.10.2017г.
изготвен от лицето посочено в заповед № 245 от 13.02.2017г. на Кмета на община Перник. С АУЗД административният орган е определил
общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижим имот собственост на
дружеството за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., като установените
задължения са общо в размер на 557.26лв., от които 488.34лв.-главница и лихва в
размер на 68.92лв., изчислена към 04.10.2017г.. Установените задължения за ТБО
са в размер на 371.37лв., от които 328.34лв.-главница и лихва в размер на 43.03лв.,
изчислена към 04.10.2017г..
АУЗД е връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 02.11.2017г.,
видно от обратна разписка приложена по делото. Срещу констатациите отразени в
АУЗД, в частта за определените размери на ТБО е подадена жалба с вх. № 17/ММО-3545 от
14.11.2017г.
Дружеството жалбоподател не е оспорило
по административен ред установените в АУЗД размери на ДНИ. В съдебно заседание
представителят на жалбоподателя изрично заявява, че не оспорва установения
размер на ДНИ и сочи, че същият е вече заплатен.
С решение изх. № 17/ММО-3545-1 от
10.01.2018г. директора на „МПТ“ при община Перник е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил
изцяло установените с АУЗД № 17-970-1 от 04.10.2017г. задължения за ТБО за
2015г. и 2016г..
По делото
са представени и приети доказателства свързани с установяването и начисляването
на задълженията по подадени по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ декларации за облагане с
данък недвижимите имоти. Представени са
договори за възлагане на обществени поръчки между Община Перник и дружествата–изпълнители по услугите
сметосъбиране и сметоизвозване в община Перник и за почистване на уличната мрежа – лятно и зимно поддържане, както
и договори за третиране на битови
отпадъци. Представени са и доказателства, за съществуването на общинско депо и
за оператор на депото за БО. Има и протоколи за установяване и приемане на
извършени дейности.
Пред настоящата съдебна инстанция е допуснато изслушване на
съдебно–икономическа експертиза, но жалбоподателя категорично заяви, че не
желае изслушване на такава. С протоколно определение от 08.06.2018г. допусната
експертиза е заличена.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представената и приета административна преписка. Документите съдържащи се в нея
като неоспорени от страните се ценят в цялост и като годно писмено
доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на
оспорвания акт.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Дружеството
жалбоподател е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Дивотино, общ. Перник,
по силата на нотариален **********..
Пред общинска администрация-Перник, „**** по
реда на чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17 от ЗМДТ е декларирало недвижим имот-производствена
сграда, втори етаж, с адрес: с. **********, общ. Перник с отчетната стойност на
имота 40 000лв.
По
делото липсват индикации, от страна на дружеството жалбоподател да е иницирано
административно производство по установяване на задължения по декларация. От
представени съобщения е видно, че ТБО не са платени в срок. Съгласно чл. 107,
ал. 3 от ДОПК органа по приходите може да иницира такова производство за
установяване на размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за
битови отпадъци за периода от 2015г. до 2016г..
Предмет на
съдебен контрол е установяване на задължения за такса битови отпадъци оформени
в Акт за установяване на задължение по декларация № 17-970-1 от 04.10.2017г.
издаден от орган по приходите при Община Перник. Акта е в писмена форма и има необходимото
съдържание посочено в чл. 59 от АПК.
АУЗД произхожда от лице, определено със заповед
на Кмета на община Перник, а потвърдителното решение изхожда от
компетентния по-горестоящ административен орган, в случая директора на „МПТ“,
действащ като териториален директор на НАП и изрично посочен и в заповед № 245
от 13.02.2017г. на
кмета на общината. Поради това АУЗД е издаден от компетентен по
смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4
от ЗМДТ орган. Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си
част, позовава се на правно релевантни факти, които са установени съгласно
писмените доказателства приложени по делото. Административните актове са мотивирани от
правна и фактическа страна. За да изготви
оспорвания акт, административния орган се е позовал на чл. 62 от ЗМДТ и на
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите
на територията на Община Перник, приета с решение № 42/20.12.2011г. на общински
съвет Перник и решение № 287 от 29.01.2009г. на Общински съвет Перник за
определяне на промилите за нежилищни имоти на предприятията. Позовал се е и на
подадените от дружеството жалбоподател декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ от
02.07.2010г.. Размерът на ТБО е
установен въз основа на решението на ОбС-Перник, заповеди на Кмета на община Перник
и подадени заявления-декларации. С оглед на това се приема, че в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални
нарушения. С оглед на изложеното не се
откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Не се спори между страните,
че имота по отношение, на който са начислени задължения за ТБО е собственост на
дружеството жалбоподател. За безспорно и
неподлежащо на доказване с определение постановено по делото, е прието, че
имота собственост на дружеството обективиран в
нотариален **********. изготвен от нотариус с район на действие районен
съд -Перник попада в урегулиран поземлен
имот, за който е отреден УПИ ХІ, в кв. 28 по плана за регулация и застрояване
на с. Дивотино, одобрен със заповед № 1100/02.10.1967г. на кмета на община
Перник и същият е с административен адрес с. **********.
Единствения спорен по делото
въпрос е дали в заповедите на кмета на община Перник издадени по чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ е включен имота на жалбоподателя.
Именно от отговора на този въпроси зависи материалната законосъобразност
на акта.
Настоящия
състав приема, че административния орган правилно е установил размера на ТБО по отношение на декларирания
обект. Процесния поземлен имот, в които е обекта собственост на
жалбоподателката попада в урбанизирана територия и в строителните
граници на населеното място с. Дивотино, а според предназначението на плана
отреждането му е „За магазини, поща и
обслужващи дейности“. Имота е деклариран с декларация с вх. № 0832004179/02.07.2010г.
и подлежи на облагане с ТБО. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66
от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
Със
заповеди с №№ 1663/28.10.2014г. и 1931/28.10.2015г. на Кмета на община Перник,
издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите,
видът на предлаганите услуги, както и
честотата на сметоизвозване. В тях в т. 3 са посочени изрично
и изчерпателно райони, в които единствено ще се извършват услуги само по
обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. По отношение на
всички останали райони, които изрично не са изброени в т. 3, община Перник
извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по третиране на битови
отпадъци в депа и по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Със заповедите са регламентирани и честота на извозване на битовите
отпадъци от фирмата, извършваща дейности по сметоизвозване и сметосъбиране.
С оглед на изложеното и при съобразяване напълно с изложеното в
жалбата, че имота се намира в урбанизираните територии на с. Дивотино и че за
него е отреден урегулиран поземлен имот, то следва, че същият не попада в
изключенията в т. 3 от заповедите на кмета на община Перник. Процесния недвижим
имот, за който е отреден УПИ ХІ, в кв. 28 по плана за регулация и застрояване
на с. Дивотино, одобрен със заповед № 1100/02.10.1967г. на кмета на община
Перник и който е с административен адрес с. ********** на по-силното основание подлежи
на облагане с такса за битови отпадъци в трите и компонента.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ
такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга
поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно
от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за: 1). сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота; 2). поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато
услугата не се предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
Анализът на приложимата нормативна уредба води на
извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота. В конкретния случай с декларация с вх. № 1061/13.12.2014г.
жалбоподателката е декларирала, че обекта, представляващ шивашки цех няма да се
ползва през 2015г.. Декларацията е приета от органа и видно от справка за
начина, по които са начислени суми по за ТБО за 2015г. и за 2016г. /л. 124/ е уважена
изцяло и за 2015г. органът не е начислявал компонент сметосъбиране и
сметоизвозване.
За втората от
услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а
за третата - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма
такива. Следователно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при
реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса
битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени
дейности по горепосочените услуги. За да е налице задължение за заплащане на
такса за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и
поддържане на депа е необходимо общината да е престирала услугите. От
доказателствата по делото се установява и приема, че Община Перник е
предоставяла тези услуги през процесния период-01.01.2015г. до 31.12.2016г., в
т.ч. и конкретно по отношение на територията, където се намира имота на
жалбоподателката. Има издадени заповеди с № №
1663 от 28.10.2014г. и
1931/28.10.2015г. на Кмета на община
Перник, по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на
районите, видът на предлаганите услуги, както и
честотата на сметоизвозване. Процесния имот попада в обхвата
на тези заповеди. От договори за сметосъбиране и сметоизвозване, за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, приложенията към
тях се установява, че общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по
поддържане на чистотата и в с. Дивотино. От графици на фирмите извършващи
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване по улици и графици за ръчно
метене, както и приемо предавателни протоколи за извършени дейности се установява, че дейността реално е извършвана.
От договор за възлагане на обществена поръчка, от разрешение за ползване и от
Акт № от 25.07.2005г. за общинска собственост се установява, че на територията
на общината има изградено депо за събиране, транспортиране, временно
съхраняване и депониране на отпадъци. Формален спор между страните за реално
предоставяне на тези услуги в с. Дивотино не съществува. С оглед обсъдените
доказателства се приема, че Община Перник предоставя услугата сметосъбиране и
сметоизвозване, предоставя услугата чистота на териториите за обществено
ползване и разполага с депо за
обезвреждането на битови отпадъци, което поддържа. Въз основа на всички
така представени и неоспорени от страните доказателства, настоящия състав
приема, че община Перник реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци по отношение на
населените места, в това число и касателно посочения по-горе имот на
жалбоподателя находящ се в регулационните и
строителни граници на с.
Дивотино, общ. Перник.
ТБО за
2015г.:
Със законодателната промяна на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ,
бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г. е разписано, че не се събира такса ако
имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота. Както бе посочено по-горе с вх. № 1061/13.12.2014г.
жалбоподателката е декларирала, че обекта, представляващ шивашки цех няма да се
ползва през 2015г.
С оглед на така
подадената декларация, административния орган е приел, че са налице обстоятелства, който са
кредитирани като такива водещи до несъбиране на такса по смисъла на чл. 71, ал.
1, т. 1 от ЗМДТ за 2015г. и видно от справка за начина на определяне на размера
не е начислил такса за сметосъбиране и сметоизвозване на 2015г. По отношение на
останалите два компонента таксата за 2015г. е дължима. Размерът на ТБО се твърди, че е определен съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията
на Община Перник, както и въз основа на Решение № 287/29.01.2009г. на
Общински съвет Перник. С последното е приета основа за определяне на ТБО и
промилите за съответните услуги. Съгласно решението за нежилищните имоти на
предприятията ТБО е в промил върху отчетната им стойност и е общо 6.5 на хиляда, в т.ч. 3.5 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване; 0,2 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.8
на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно декларираното
в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ отчетната стойност на имота е 40 000лв..
С оглед на това промилите върху тази оценка за 2015г. са в размер съответно за
сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно подадената декларация-0.00лв.; за
обезвреждане на битови отпадъци в депа 0.2x40000=8лв и за чистота на териториите за
обществено ползване 2.8x40000=112лв.
или общо за 2015г. размера на ТБО е 120лв. /8+112=120лв./.
ТБО за 2016г.:
За
2016г. декларация по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ не е подавана.
За
2016г. не е подавана и декларация от жалбоподателя за определяне на таксата за
сметосъбиране и сметоизвозване, според
количеството битови отпадъци, каквато възможност е предоставена с чл. 20, ал. 2
от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Перник, приета с решение № 42/20.12.2011г. на
Общински съвет Перник. Поради това и като се взе предвид изложеното по-горе, че
услугите по ТБО в трите му компонента са предоставяни от Община Перник и като съобрази изчисленията на ТБО, в приложена по
делото справка за начина на определяне на размера на компонентите на ТБО се
приема, че същите са правилно установени. Това е така, защото размерът на ТБО е определен, съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията
на Община Перник и въз основа на Решение № 287/29.01.2009г. на Общински
съвет Перник. С последното е приета основа за определяне на ТБО и промилите за
съответните услуги. Съгласно решението за нежилищните имоти на предприятията ТБО
е в промил върху отчетната им стойност и е общо
6.5 на хиляда, в т.ч. 3.5 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване;
0,2 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.8 на хиляда за
чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно декларираното в
декларацията по чл. 17 от ЗМДТ отчетната стойност на имота е 40 000лв.. За
2016г. не е подавана и декларация от жалбоподателя за определяне на таксата за
сметосъбиране и сметоизвозване според
количеството битови отпадъци, каквато възможност е предоставена с чл. 20, ал. 2
от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Перник. Съгласно чл. 20, ал. 4 от наредбата
годишната такса за сметосъбиране и сметоизвозване се определя в промил върху данъчната оценка на недвижимия имот по
чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка
на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност
и данъчната оценка. Видно от удостоверение за данъчна оценка същата е 14 357.60лв. Следователно в случая по-висока
е отчетната стойност-40 000лв. и правилно са определени размерите на ТБО
върху нея.
С оглед на това промилите върху тази стойност за
2016г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване 3.5х40 000=140лв.; за обезвреждане на битови отпадъци
в депа 0.2x40000=8лв. и за чистота на териториите за
обществено ползване 2.8x40000=112лв.
или общо за 2016г. размера на ТБО е 260лв. /140+8+112=260лв./.
За тези направени елементарни
математически пресмятания не са необходими специални знания, поради което и
допуснатата съдебно икономическа експертиза бе заличена. Направените изчисления
от състава почиват на правите основания посочени от органа и се подкрепят и от събраните
по делото доказателства. Точно такива размери по отношение на ТБО в трите и
компонента е установил и органа, видно
от АУЗД и справка за начисленията.
Размерите на ТБО за 2015г. и 2016г. за недвижимия
имот, собственост на дружеството жалбоподател са правилно определени и са дължими.
Дължима е и начислената лихва.
Въз основа на изложеното
настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. Административния орган правилно е установил
размерите на ТБО за 2015г. и за 2016г., като е взел предвид
местоположението на имота. Взел е предвид и направено частично плащане от 51,
66лв. за ТБО за 2015г.. С оглед на това
ТБО за 2015г. е дължима в размер на 68.34лв. /120-51.66=68.34лв./. При това положение общият размер на ТБО за
2015г. и 2016г. е 371.37лв., от които дължима главница в размер на 328.34лв.
/68.34+260=328.34
лв./, ведно с
начислената лихва към 04.10.2017г. в размер на 43.03лв.
Невнесените в
срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК,
който предвижда, че за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението
за данъци и такса битови отпадъци представляват публично вземане по смисъла на
чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането
на задълженията в регламентирания срок,
данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Лихвата е начислена към
дата на установяване на задълженията-04.10.2017г. и е дължима в посочените
размери. Оспорения акт не страда от отменителни основания по чл. 146, т. 4 от
АПК
В обобщение
на изложеното до тук съдът намира, че оспореният Акт за установяване на
задължения № 17-970-1 от 04.10.2017г., издаден от главен експерт в отдел „Ревизии и
проверки” /РП/ при дирекция „Местни приходи и такси“ /МПТ/ на община Перник, в
частта, с която са установени задължения на ТБО за 2015г. и 2016г., и потвърден
с решение с изх. № 17/ММО-3545-1 от 10.01.2018г. е правилен и законосъобразен. При осъществения
контрол за законосъобразност не се констатираха основания по чл. 146 от АПК,
които да доведат до отмяната му. Същият е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форми и при спазване на административно производствените
правила. Административният орган се е позовал на точните материално правни
разпоредби и на основание на тях е постановил материално законосъобразен акт.
Жалбата е напълно неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ответника по жалбата има
право на разноски. Такива не са поискани, поради което и не се дължи
произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**** против Акт за установяване на задължение по декларация № 17-970-1/04.10.2017г. издаден от орган по приходите при община Перник, в частта, с която са установени задължения на
ТБО за 2015г. и 2016г., и потвърден с решение с изх. №
17/ММО-3545-1/10.01.2018г. на Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при
община Перник.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република
България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/