Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. Перник, 15. 06. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир
Луканов
при
секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно
дело № 143/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба на Ц.В.С., с адрес ***, против отказ рег. № 37963-64 от 07.02.2018
г. на началника на Второ районно управление при Областна дирекция (ОД) на МВР -
Перник, с което му е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят изразява
несъгласието си с оспорвания акт, като твърди, че е незаконосъобразен,
необоснован, издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Излага твърдения, че административният орган не е посочил,
че не е ангажирал доказателства, които да обосновават нуждата от самоохрана при
съществуваща и основателна причина за защита здравето, семейството или
имуществото на заявителя. Иска отмяна на отказа. В открито съдебно заседание,
жалбоподателят поддържа жалбата си лично и чрез представителите си по
пълномощие – адв. Д.М. *** и адв. Т. М. от АК – гр. Ш.. В хода на устните
състезания, чрез представителя си по пълномощие пледира за основателност на
жалбата и претендира разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът
– началникът на Второ районно управление при ОД на МВР Перник, редовно
призован, чрез представителя си по пълномощие – юрк. Звездалина Василева
(пълномощно по лист 43 от делото), оспорва жалбата. Представя писмени
доказателства. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата,
като неоснователна. Не претендира разноски.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна
следното:
Административното
производство по издаване на оспореният отказ е започнало по заявление вх. № 379600-177/09.01.2018
г., с което жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за придобиване на
късо огнестрелно оръжие (лист 24 от делото). Посочил е, че огнестрелното оръжие
му е необходимо във връзка с осъществяваната от него трудова дейност в
строителна фирма „***“ ЕООД, където отговаря за финансовите приходи и разходи. Посочил
е, че има открита банкова сметка *** „***“ и работи с големи суми пари в брой. Със
заявлението не е приложил доказателства, които да докажат нуждата му от
самоохрана.
При
извършените проверки по повод подаденото от С. заявление, е изготвена докладна
записка № 3796з-1507/07.02.2018 г. по описа на Второ РУ-Перник на мл. полицейски
инспектор В. Ц. (лист 19 от делото) с която е установено, че посочените от
жалбоподателя факти за издаване на разрешение не покриват критериите за
необходимост от издаване на исканото разрешение, тъй като заявената причина е
свързана с трудови взаимоотношения, а не с лична необходимост на физическото
лице. Направено е предложение до началника на Второ районно управление –
Перник, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ на С. да не се издава
разрешение.
С
административната преписка са приложени задължителните за редовността на
заявлението документи, съгласно чл.
76, ал. 4, т.3 и т. 4, чл.
61, ал. 4, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 76, ал. 7 и чл.
58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ, а именно: карта за извършен
предварителен медицински преглед (лист 25 от делото); документ за платена такса
за разрешително за оръжие и за носене и съхранение на оръжие (лист 32-34 от
делото), удостоверение от Окръжна прокуратура Перник, че срещу заявителя няма обвинения
по неприключили наказателни производства (лист 26 от делото); свидетелство за
съдимост от което е видно, че Ц.В.С. не е осъждан (лист 27 от делото); диплома
за завършено средно образование (лист 28-29 от делото); удостоверение за
завършен курс за безопасно боравене с оръжие № 808 от 15.12.2017г. от ОД на МВР
– Плевен и служебна бележка от работодателя „***“ ЕООД (лист 31 и 37 от делото).
Ответникът
е представил и съдът е приел като доказателства копие на заповед № 8121з-955 от
01.09.2016г. на министъра на вътрешните работи по силата на която длъжностни
лица от районните управления на МВР са оправомощени да издават разрешения за
придобиване на огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни вещества и
пиротехнически изделия, съгласно чл. 50 от ЗОБВВПИ, както и удостоверение УРИ рег.
№ 313р-3486/20.03.2018г., издадено от ОД на МВР Перник от което се установява,
че И. Й.З. към дата 07.02.2018г. е заемал длъжност началник на Второ районно
управление при ОД на МВР Перник (лист 38 и 40 от делото).
С
процесния отказ № 37963-64 от 07.02.2018 г. на началника на Второ районно
управление при ОД на МВР – Перник, на основание чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за закупуване
на късо огнестрелно оръжие. В мотивите на оспорения акт органът е приел, че
доказателства за застрашаване личността на С. или друга необходимост от носене
на оръжие за самоохрана не са посочени и обосновани пред административния
орган, а обстоятелството, че заявителят е служител на „***“ ЕООД е неотносимо
към направеното искане.
Отказът
е връчен на жалбоподателя на 09.02.2018 г. (лист 18 от делото), което е
удостоверено с подписа му, а е обжалван с жалба вх. № 608/22.02.2018 г. по
описа на Административен съд Перник.
При
така установеното по фактите и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168
от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на
изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл.149,
ал.1 от АПК, вр. чл.
83, ал.6 от ЗОБВВПИ. Оспорването е насочено срещу акт, който
притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя
адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата
за процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Отказът за издаване на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие е издаден от материално и
териториално компетентния орган. В случая това е началникът на Второ районно
управление при ОД на МВР Перник по постоянния адрес на заявителя (отразен в
лична карта, издадена от МВР Перник на 23.06.2017г. – лист 30 от делото), който
е действал в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл.
83, ал. 5, предложение последно, във връзка с чл.
76, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Отказът
е постановен в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ след преценка на всички
факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити
съгласно чл.
59 от АПК. Административният орган е приел, че наличието на
основателна причина и необходимост на заявителя от издаване на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана, са
недоказани, поради което е постановил отказа.
Съдът
приема, че в производството по издаване на постановения отказ не е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила. С оглед на изложеното не
се установяват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съобразен
е и приложимия материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.
58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на разрешение.
Независимо
дали придобиването на огнестрелно оръжие е поискано за служебни или за
граждански цели, то е необходимо заявителят да обоснове и докаже основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие. Тълкуването на приложимата правна норма
налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни
факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че е налице
основателна причина за притежание на оръжие, която да обосновава извод за
необходимост от издаването на исканото разрешение. Наличието й е въведено от
законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическото лице
както придобиването, така и в последствие и притежанието на огнестрелно оръжие
и боеприпаси.
Следователно,
издаването на законосъобразен индивидуален административен акт включва освен
констатирането на обстоятелствата, за установяването на които цитираната
разпоредба изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, така
и обсъждането на въпроса за наличието на основателна причина, свързана с
необходимост от притежание на оръжие. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично
изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по
разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите за издаване на разрешение
законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че е налице необходимост от придобиване
на разрешително за носене на огнестрелно оръжие.
В
заявлението си до компетентния орган жалбоподателят твърди, че необходимостта от
издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е във връзка
с осъществяваната от него трудова дейност в строителна фирма „***“ ЕООД, където
отговаря за финансовите приходи и разходи, което следва да се възприема, че е
свързано с цел самоотбрана на заявителя. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл.
6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за
граждански цели в хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за
опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта
от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана.
От
текста на чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ следва, че административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на
обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде
отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
Спорният
въпрос между страните в настоящото производство се свежда до това дали по
отношение на жалбоподателя са налице основателни причини, т.е. сочената от него
нужда от самоотбрана, свързана с осъществяваната от него трудова дейност, която
да задължава административният орган да разреши придобиването на оръжие, или
такива обстоятелства не са били налице. Доколкото придобиването на огнестрелно
оръжие за самоотбрана е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, то
в законодателството е установен разрешителен режим. Съдебната практика по
приложението на ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото
производството лице е да докаже нуждата от придобиване на огнестрелно оръжие.
От приетите по делото писмени доказателства се налага еднозначният извод, че по
искането на жалбоподателя Ц.В.С. не са налице материалноправните предпоставки
за постановяване на позитивен (благоприятстващ) административен акт. В
оспорения административен акт органът е изложил мотиви, поради които е приел,
че лицето не отговаря на изискванията на закона – не е обосновал по категоричен
начин необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Приемането на противното би означавало, че за всеки български гражданин е
налице потенциална заплаха за живота, здравето и имуществото на него или
неговото семейство, която да обоснове издаването на разрешение по реда на
ЗОБВВПИ.
Съдебната
практика константно приема, че основателната причина, която нормата на чл.
58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ изисква, е необходимо условие за
придобиване на разрешението (в този смисъл решение № 5019 от 26.04.2016 г. по
адм.д. № 7387/2015 г. на ВАС, VII отд.; решение № 5225 от 03.05.2016 г. по
адм.д. № 1834/2016 г. на ВАС, VII отд.; решение № 10609 от 13.10.2015 г. по
адм.д. № 9612/2015 г. на ВАС, VII отд.; решение № 4055 от 22.03.2013 г. по
адм.д. № 1959/2013 г. на ВАС, VII отд.; решение № 11985 от 01.10.2012 г. по
адм.д. № 8536/2012 г. на ВАС, VII отд.; решение № 7859 от 04.06.2012 г. по
адм.д. № 5448/2012 г. на ВАС, VII отд. и др.). Законодателят е посочил
причините, които налагат разрешаване носенето на оръжие, сред които е и
самоохраната, необходимост от която в случая не е доказана, защото опасността
от посегателство върху живота, личността и/или имуществото на заявителя трябва
да е конкретна и реална. Жалбоподателят не ангажира доказателства в тази
насока. Въпреки изричните указания на съда и разпределената доказателствена
тежест по чл.
170, ал. 2 от АПК, дадени още с определението от 22.03.2018г.
(лист 11 от делото), жалбоподателят не доказа конкретни факти и обстоятелства
за необходимостта му да притежава огнестрелно оръжие за самоохрана. Дори и след двукратно дадената му
възможност от съда (допуснатите гласни доказателства – лист 46 и лист 48 от
делото), доказателства, които да установяват, че е налице реална или
потенциална заплаха за Ц.В.С. или членове на семейството му, живот, здраве
и/или имущество по начин, който да изисква тяхната охрана и отбрана посредством
огнестрелно оръжие, не са ангажирани. Такива не са събрани и в хода на
административното производство по издаване на оспорения акт.
Правилен
е извода на административния орган, че мотивите на заявителя не кореспондират с
мотиви за граждански цели по чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Именно защото дейностите,
свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност,
законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни
и граждански - чл. 6, ал. 1, ал. 2
и ал. 3
от ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете
граждански цели - чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да
придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както
са посочени в чл.
6, ал. 3, съответно в чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие
за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица,
регистрирани като търговци и
извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде
водена по търговски начин (виж решение № 5287 от 05.05.2016 г. по адм. д. №
2347/2016 г. на ВАС, VII отд.). В този смисъл съдът споделя доводите на
представителя на ответника, развити в хода на устните състезания, че по
отношение на жалбоподателя не са налице достатъчно основания за придобиване на
огнестрелно оръжие за граждански цели.
Следователно,
при липсата на обстоятелства, обуславящи издаването на заявения от
жалбоподателя административен акт, постановеният отказ е направен в
съответствие с материалния закон. Оспореният акт е издаден в съответствие и с
целта на закона, тъй като притежаването на огнестрелно оръжие не е безусловно субективно
право на желаещия, а следва по недвусмислен и категоричен начин да се обоснове
и докаже необходимост от притежанието му.
По
изложените съображения съдът приема, че издадения отказ съответства на
действащите законови разпоредби, а подадената жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По разноските.
При този изход на спора
на жалбоподателя не се дължат разноски. Ответникът не претендира разноски и
съдът не дължи присъждането им.
Предвид изложеното и на основание
чл. чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ц.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, против отказ рег. № 37963-64 от
07.02.2018 г. на началника на Второ районно управление при Областна дирекция на
МВР - Перник, с което му е отказано издаване на разрешение за придобиване на
късо огнестрелно оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като неоснователна.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/