Р Е Ш E Н И Е

№ 278

Гр. Перник, 21.06.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 150 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на В.С.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Р.М. ***, с адрес *** срещу Национална агенция за приходите, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дондуков“ № 52 за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 160 лева, представляващи претърпени вреди по платено адвокатско възнаграждение по отменено наказателно постановление № F295643 от 22.05.2017 година на директора на ТД на НАП София, офис Перник, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2018 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Процесуалният представител твърди, че на ищеца на 30.03.2017 година му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F295643, въз основа на който директора на ТД на НАП София, офис Перник е издал наказателно постановление /НП/ № F 295643 от 22.05.2017 година. Така издаденото НП е обжалвано по съдебен ред пред Районен съд Перник, който с решение № 417 от 19.07.2017 година, постановено по АНД № 01137 по описа за 2017 година го е отменил изцяло. Това решение е било обжалвано пред Административен съд – Перник, който с решение № 329, постановено по КАНД № 471 по описа за 2017 година го е оставил в сила. Твърди, че ищеца е претърпял имуществена вреда в размер на 1 160 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, което е договорено на 02.07.2017 година, но е платено на 04.01.2018 година, за което представя доказателства с подадената искова молба пред Административен съд – Перник.

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1 160 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /26.02.2018 година/ до окончателното й изплащане.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2018 година ищеца редовно призован не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2018 година ответникът Национална агенция за приходите редовно призован, се представлява от процесуалния си представител главен юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на предявения, поради което моли съда да го отхвърли.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в АНД № 01137 по описа на Районен съд Перник за 2017 година се установява, че с наказателно постановление № F 295643 от 22.05.2017 година директор на ТД на НАП София, офис Перник е наложил на В.С.М. /настоящ ищец/ „Глоба“ в размер на 5 000 лева на основание чл. 80а, ал. 1, от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Наказателното постановление е било обжалвано пред Районен съд Перник, който с решение № 417 от 19.07.2017 година, постановено по АНД № 01137 по описа за 2017 година на Районен съд Перник го е отменил изцяло, като незаконосъобразно.

В производството пред Районен съд Перник и пред касационната инстанция настоящия ищец е бил представляван от адвокат Р.М. *** по повод на образуваното АНД № 01137, която е представила пълномощно за процесуално представителство пред Районен съд Перник. В представеното пълномощното няма конкретно договорено и посочено адвокатско възнаграждение, нито конкретно посочен начин и срок на плащане на същото.

С подаване на исковата молба пред Административен съд – Перник на 26.02.2018 година процесуалния представител адвокат Р.М. *** представя договор за правна защита и съдействие от 02.07.2017 година, видно от който страните по договора – клиент В.С.М. /настоящ ищец/ и адвокат Р.Б.М. /настоящ процесуален представител на ищеца/ са договорили адвокатско възнаграждение в размер на по 580 лева за всяка съдебна инстанция, като същото е дължимо след окончателното решаване на спора, но не по – късно от два месеца. Към представения към исковата молба договор е приложен протокол /разписка/ от 04.01.2018 година за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 160 лева, представляващо настоящата искова претенция.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 160 лева.

Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.

Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по – горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.

В конкретния случай е налице отменено по съответния съдебен ред /АНД № 01137 по описа на Районен съд Перник за 2017 година/ наказателно постановление № F 295643 от 22.05.2017 година директор на ТД на НАП – София, офис Перник, поради което е налице първата от посочените по – горе предпоставки за възникване правото на обезщетение. Относно наличието на втората предпоставка е безспорно, че настоящия ищец е ползвал адвокатска помощ, реализирана от адвокат Р.М. *** в производството по а.н.д. № 01137 по описа на Районен съд Перник за 2017 година и пред Административен съд – Перник, за който факт е представено пълномощно /без дата/ – лист 61 по делото пред Районен съд Перник. По отношение на третата предпоставка – плащането на адвокатското възнаграждение от настоящия ищец на адвокат Р.М. *** в претендирания размер на 1 160 лева не са налице доказателства по приложеното а.н.д. № 01137 по описа на Районен съд Перник за 2017 година. Както се посочи по – горе е представено пълномощно, което е без дата, и без конкретно договорено и посочено адвокатско възнаграждение, съответно конкретно посочен начин и срок на плащане на същото. По делото пред районния съд и пред касационния съд не е представен договор за правна защита и съдействие с посочване на горните реквизити за уговаряне и плащане на адвокатско възнаграждение. Действително договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С него може да се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Този извод не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата /ЗА/, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване. Доказването за направените разноски трябва да е пълно, т. е. документално установено плащане на възнаграждението за адвоката. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят. Ето защо в случая в производството пред районния съди и пред касационния съд липсва токова договаряне между страните, поради липса на представен договора за правна помощ, съответно уговорено адвокатско възнаграждение и начин на плащане. Няма пречка да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Безспорно по делото развило се пред Районен съд Перник и Административен съд – Перник няма приложен такъв договор. Едва с подаване на исковата молба на 26.02.2018 година пред Административен съд – Перник адвокат Р.М. *** представя договор за правна защита и съдействие от 02.07.2017 година, сключен между – клиент В.С.М. /настоящ ищец/ и адвокат Р.Б.М. /настоящ процесуален представител на ищеца/, с който са договорили адвокатско възнаграждение в размер на по 580 лева за всяка съдебна инстанция, като същото е дължимо след окончателното решаване на спора, но не по – късно от два месеца, както и протокол /разписка/ от 04.01.2018 година за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 160 лева. Така представените с исковата молба писмени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение не предполагат еднозначно наличие на посочената по – горе кумулативна трета предпоставка за уважаване на предявения иск. Липсват доказателства за договорено и съответно платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 160 лева по а.н.д. № 01137 по описа за 2017 година на Районен съд Перник и по к.а.н.д. № 471 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник.

Ето защо настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник намира, че отмененото от Районен съд Перник НП не е основание за ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на причинените имуществени вреди в претендирания размер на 1 160 лева. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 година и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016 година.

В случая следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 160 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

Искането на процесуалния представител на ответника главен юрисконсулт *** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска сочи, че такова не се дължи. В тази връзка съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 12773 от 25.10.2017 година, постановено по адм. дело № 8608/2015 година и Решение № 12101 от 11.10.2017 година, постановено по адм.дело № 8185/2016 година.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.С.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Р.М. ***, с адрес *** срещу Национална агенция по приходите, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дондуков“ № 52 за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 160 лева, представляващи претърпени вреди по платено адвокатско възнаграждение по отменено наказателно постановление № F295643 от 22.05.2017 година на директора на ТД на НАП София, офис Перник, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2018 година до окончателното й изплащане, като недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: