Р Е Ш
Е Н И Е
№ 280
Гр. Перник, 21.06.2018
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 312 по
описа на съда за 2018 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.Л.Д. с ЕГН **********
***, чрез адвокат Г.Б. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000344
от 28.04.2018 година по чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП, издадена от младши
автоконтрольор *** към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. Жалбоподателят
твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да
отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени
всички направени по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 18.06.2018 година жалбоподателя
редовно призован не се явява, представлява от адвокат Г.Б. ***, който моли съда
да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като
незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 18.06.2018 година
ответникът по жалбата младши автоконтрольор *** към ОД на МВР Перник, сектор
„Пътна полиция“ редовно призован се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Младши автоконтрольор
***към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна
полиция“ в присъствието на свидетелите ***и ***съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 413064 на Д.Л.Д., за това на 28.04.2018 година, около 01:05
часа по ул. „Първи май“ управлява личния
си лек автомобил „***“ с рег. № ***с посока към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“
под въздействие на алкохол, видно от направена качествена проба с Алкотест
дрегер 7510ARBA0156 в 01:33 часа, с отчетени
2,64 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско
изследване № 0037208.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: 2 броя регистрационни табели.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж
т. 1.8.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1158-000344 от 28.04.2018 година по реда на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от
ЗДвП на младши автоконтрольор *** към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“ на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, тъй като управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на
ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП и
звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената
ЗППАМ в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните
съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек
автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство
за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на собствено МПС след
употреба на алкохол, като нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП.
Спорът не е по фактите, установени по делото. Спорният по делото въпрос е досежно срока посочен
/наложен/ с оспорената ЗПАМ. Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП е определил срок за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6
месеца до 1 година. В така определения законов срок административния орган
следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи с смекчаващи
обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административния орган
следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие
на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година.
В случая административният орган не е определил срока
на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в
разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т.е. срока е останал неопределен,
въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Така неопределения срок безспорно
създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния
орган, тьй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на
срока в рамките от 6 месеца
до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове
относно изтичането му, поради което посоченият
в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен.
В допълнение ЗАНН
разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги
налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите
на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма
степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява
притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това
последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което
означава, че същата е постановена в противоречие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-1158-000344
от 28.04.2018 година по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от младши
автоконтрольор *** към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на
жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/
лева платена държавна такса за образуване на производство и 500 /петстотин/
лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 01483 от 08.05.2018 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000344
от 28.04.2018 година по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от младши
автоконтрольор *** към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Перник да заплати на Д.Л.Д. с ЕГН **********
*** направените съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: