П Р О Т О К О Л

гр.Перник, 25 юни 2018 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Перник, в публично съдебно заседание на 25 юни 2018 година в състав:

СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

Секретар: Е.В.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЛУКАНОВ, адм.дело № 703 по описа за 2017 година

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - „СИГМА ИС“ АД, редовно призован, представлява се от адв. М., с пълномощно по делото от преди.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата - кмета на община Перник, редовно призован, представлява се от адв. Р.К., с пълномощно по делото от днес.

ВЕЩОТО лице - Е.Й.М., редовно призована, се явява лично.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.:Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО;

АДВ. М.: Запознат съм със заключението на вещото лице. Да се изслуша експертизата.

АДВ.К.: Запознат съм със заключението на вещото лице Да се изслуша експертизата.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на експертизата.

Сне самоличността на вещото лице, както следва:

Е.Й.М.: 48 г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, без родство и дела със страните.

Предупредена за отговорността по чл. 291, ал. 1 от НК. Обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Уточнявам, че на страница 3, раздел ІІ – Обстоятелства по делото от заключението, относно наименованието на дружеството вместо „Стомана индъстри“ АД, да се чете „делото е образувано на основание подадена жалба от „СИГМА ИС“ АД“. На лист 9 от заключението в края на страницата също да се чете „СИГМА ИС“ АД.

Вещото лице на въпроси на съда вещото лице отговори:

Разликата от 3802.40 лева е резултат от различната цена за един контейнер за смет в план сметката за 2015година и тази за 2016 година.

ВЪПРОС Адв. М. към вещото лице: Посочените облагаеми стойности за 2016 и 2017 г. ли са сумите, които са проверени от вещото лице

ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроса на адв. М.:

Сумите които съм посочила в констативната част по отношение на облагаемите стойности са тези записани в заключението. Облагаемите стойности съм посочила в отговора на въпрос № 1. Това съгласно действащата нормативна уредба е по-голямата сума, т.е. между данъчната оценка на имота и отчетната стойност на имота. Ползвала съм декларацията, която е приложена по делото. Данъчната оценка към 2016-17 г. отговаря на облагаемата стойност. Самата облагаема стойност се образува от декларираните сгради по партидата на жалбоподателя и включва терен, земя и три сгради, които са отразени и декларирани. Техният сбор е както е описано за 2016 и 2017 година.

При отговора по т. 5 уточнявам, че за прихванатата сума няма издаден акт за прихващане. Самото прихващане е направено служебно и автоматично от системата, което е извършено през месец януари 2017 г.

Сумата 5899.54 лева не включва сумата от 3082.40 лв.

ВЪПРОС НА АДВ.М. КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Прилагана ли е само план-сметката за 2016 г. или и самото решение на ОбС Перник за определяне размера на ТБО.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: План-сметката за 2016 г. е одобрена с решение на ОбС-Перник. Налице е взаимна връзка на план-сметката и решението, така че аз съм се съобразила и със самото решение.

Вещото лице: Представям справка-декларация, но моля сумата за плащане да се закръгли на 350 лева.

АДВ. М.: Нямам повече въпроси, да се приеме експертизата.

АДВ.К.: Нямам въпроси.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза, с днес направените от вещото лице конкретизации, уточнения и допълнения.

На вещото лице да се изплати възнаграждение по внесения депозит в размер на 350 лева след приспадане на осигурителните вноски, включително и за сметка на работодателя.

Да се издаде разходен касов ордер за сумата от 350 лева.

Съдът освободи вещото лице.

АДВ. М.: Няма да сочим други доказателства. Нямаме искания за събиране на доказателства.

АДВ.К.: Няма да сочим други доказателства. Нямаме искания за събиране на такива.

С оглед липсата на доказателствени искания, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с всички доказателства по делото приема, че липсва годен предмет за обжалване, тъй като актът не подлежи на оспорване, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Доводите за това са следните:

За да е допустимо едно съдебно производство първо трябва да е налице годен предмет на обжалване. В случая уведомителното писмо - покана не представлява индивидуален административен акт по определението дадено в чл. 21 от АПК. Изготвения от директора на МПТ при община Перник и съгласуван от кмета на община Перник документ не го превръща в индивидуален административен акт. Процесното уведомителното писмо - покана няма автор, няма издател, поради което е невъзможно да се осъществи проверката за законосъобразност касателно чл. 146, т. 1 от АПК.

По своята правна характеристика, изведена от неговото съдържание, оспореният документ следва да се приеме единствено като съобщение по смисъла на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. Следва, че писмо с изх. № 17/ММО-2777/15.09.2017 г. на директора на „Местни приходи и такси“ при община Перник, потвърдено с решение № 17-ММО - 3017-1 от 01.12.2017 г. на кмета на община Перник, не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на АПК и доколкото с него са посочени задължения за такса битови отпадъци приложимият материален закон е ЗМДТ, който препраща към процедурите по установяване, обезпечаване и събиране на данъци и такси регламентирани в ДОПК. В настоящия случай, нито органът е знаел какво производство образува, нито дружеството жалбоподател реално е разбрало какво производство е било проведено и въз основа на което е определена посочената в писмото сума. Този извод се подкрепя и от последвалото решение № 17/ММО-3017-1 от 01.12.2017г. на кмета на община Перник, с което е потвърдил писмо, което нито ЗМДТ, нито ДОПК признава за акт, върху който да се осъществи контрол по административен ред. Процесният документ, с характер на съобщение не подлежи на административен контрол. Поради тази причина и постановеното по него решение също не е административен акт. То няма самостоятелно правно значение, няма и самостоятелно правно действие и не се следва разглеждането му доколкото е постановено при липса на годен административен акт.

След като е прието, че трябва да се извърши доначисление за такса за битови отпадъци за 2016г., то следва органът по приходите да направи дължимите последователно стъпки, а те са строго регламентирани в ЗМДТ и в ДОПК.

Първото действие е да съобщи на задълженото лице конкретния размер на таксата, която счита за дължима. С оспорения документ точно това е направено. Разпоредбите и на чл. 23 и на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ установяват задължение на общината да съобщи на задълженото лице конкретния размер, в случая на таксата за битови отпадъци (ТБО). Това задължение не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който да е правопораждащ за задължението или който да го прави ликвидно и изискуемо. Актът по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е индивидуален административен акт, с който да се установи размера на задълженията. Този акт има само информативен характер. Съдържа размера на таксата за битови отпадъци, както и указания за начина и сроковете за плащането й, поради което процесното уведомително писмо-покана представлява уведомление по чл. 107, ал. 1, изр. първо от ДОПК.

В случай, че на задълженото лице не е извършена ревизия, то органът по приходите има правомощието да издаде служебно акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. Дори хипотетично да разгледаме писмо с изх. № 17/ММО-2777/15.09.2017 г. на директора на „Местни приходи и такси“ при община Перник, потвърдено с решение № 17-ММО - 3017-1 от 01.12.2017 г. на кмета на община Перник, като акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, то остава неясно кой е неговият автор и въобще може ли да се говори за издател по смисъла на ЗМДТ. Ако „издател“ на писмото е „изготвилия“ документа Ивета Боянова, която е директор на „МПТ“ при община Перник, то следва извод, че не е протекла процедурата по административно обжалване, тъй като решаващ орган, по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е именно И. Б., изпълняваща функциите на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, а не кмета на община Перник.

Следва, че процесното писмо не съответства на административното производство за установяване на задължения, разписано в приетите по съответния ред от законодателния орган на Република България-ЗМДТ и ДОПК. Въз основа на изложеното съдът приема, че писмо с изх. № 17/ММО-2777/15.09.2017 г. на директора на „Местни приходи и такси“ при община Перник, наименовано уведомително писмо-покана не носи белезите и на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, тъй като липсва издател и с него не са установени задължения за такса битови отпадъци за 2016г.

За жалбоподателя „СИГМА ИС“ АД изначало е липсвал правен интерес да оспори този документ, тъй като той не може да се трансформира нито в индивидуален административен акт, нито в годно изпълнително основание, по силата на които да се създадат задължения за дружеството. Едва след като го е оспорил, административният орган го е приел като акт за установяване на задължение (АУЗ) и се е произнесъл с решение № 17-ММО - 3017-1 от 01.12.2017 г. на кмета на община Перник.

Въз основа на изложеното съдът приема, че оспореното уведомително писмо-покана е с характер на съобщение по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. С него не се установяват по основание и размер, от компетентния да ги установи орган, задължения на жалбоподателя за такса битови отпадъци. В съдържанието му липсват фактически и правни мотиви как са били определени тези размери, които да бъдат проверени при оспорването. Следва, че това писмо не подлежи на съдебен контрол, защото липсва предмет на съдебно оспорване. Налице са предпоставките за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото.

Съдът приема, че следва да изпрати на органа по приходите преписката за извършване на преценка на фактите и обстоятелства по възражението на жалбоподателя и за евентуално издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията за ТБО за 2016г.

С оглед изхода на делото не са налице предпоставки за присъждане на разноски на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 3054/20.12.2017 г. на Административен съд Перник, подадена от „СИГМА ИС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, представлявано от А. Й.А. и А. К. П., срещу писмо изх. № 17/ММО-2777/15.09.2017 г., изготвено от директор на „Местни приходи и такси“ при община Перник и съгласувано от кмета на община Перник, потвърдено с решение № 17-ММО - 3017-1 от 01.12.2017 г. на кмета на община Перник, като недопустима и

ИЗПРАЩА делото като преписка на органа по приходите при община Перник за преценка предпоставките за издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като съобрази задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото определение;

ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело № 703/2017г. по описа на Административен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седемдневен срок от днес пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ:

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.

СЪДИЯ:/п/

СЕКРЕТАР:/п/