О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 142

гр. Перник, 19. 06. 2018г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 241 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба Ю.Г.Н., с адрес ***, против писмо изх. № ОБА1-2-41(1), издадено на 16.03.2018г. от кмета на община Т..

Жалбоподателят твърди, че оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него й е отказано издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Излага съображения, че оспореното писмо е незаконосъобразно, тъй като представлява отказ за издаване на удостоверение за наследници, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до материална незаконосъобразност на акта. Моли съда да отмени обжалвания акт със законните последици.

С молба вх. № 1625/15.06.2018г. по описа на съда, Ю.Г.Н. конкретизира, че е поискала от ответника извършването на административна услуга – издаване на удостоверение за наследници на дядо й С. И. З., с което да упражни правата си като негов наследник.

Ответникът е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и е изпратил в съда заверено копие от цялата преписка по издаването на оспорвания акт. В писмено становище заявява (лист 15 от делото), че община Т. не е отказала издаването на удостоверение за наследници на С.И.З., а с оспореното писмо моли за още информация за преки наследници, които не фигурират в масива на НБД „Население“, не са записани в регистъра на населението на с. Ц., община Т.и не разполагат с данни за тяхното гражданско състояние и евентуални преки наследници. Не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Видно от изпратената административна преписка, на 08.03.2018г. К. Н. Т., в качеството си на пълномощник на Ю.Г.Н. (лист 17 от делото), е подал до община Т.искане за издаване на удостоверение за наследниците на С. И. З., роден на ***г. в с. Ц., починал на 02.08.1948г. В същото искане са посочени трима наследници по закон между които е и оспорващата на Ю.Г.Н. (лист 17 от делото).

С оспореното писмо, кметът на община Т. е отговорил на К. Н. Т., че към настоящия момент исканото удостоверение не може да бъде предоставено, тъй като не разполагат с данни свързани с някои от преките наследници на починалия и тяхното гражданско състояние. Пояснил е, че за да се направят служебни запитвания до общините, на чиято територия са починалите наследници, се налага да им бъдат предоставени данните за приблизителни години, място на смъртта и постоянния адрес на неговите преки наследници, които са посочени поименно.

По административната преписка няма данни да е предоставена поисканата информация с процесното писмо.

Административен съд Перник, като взе предвид изложеното в жалбата и приложените материали по делото, извърши проверка на допустимостта на жалбата по чл. 159 от АПК и намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения:

На оспорване пред административните съдилища подлежат само индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите нормативни актове.

Предмет на настоящето съдебно производство е писмо на кмета на община Т., с което на жалбоподателя са дадени указания относно издаването на удостоверение за наследниците на С. И. З..

Съдът приема, че процесното писмо не съдържа властническо волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което да се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на Ю.Г.Н., поради което и не е допустимо за съдебен контрол по реда на АПК. Този извод кореспондира с ограничителната рамка на чл. 128 от АПК, която норма урежда лимитативно компетентността на административните съдилища и в чиито хипотези процесното писмо не попада. Под „административни актове“ в чл.128 от АПК се имат предвид индивидуалните, общите или нормативните административни актове, или приравнените на тях, а не всякакви актове, действия, изявления, писма и решения на администрацията.

В конкретния случай съдът приема, че с оглед съдържанието на писмо с № ОБА1-2-41(1), издадено на 16.03.2018г. от кмета на община Т. (лист 6 от делото), то няма правните характеристики на административен акт, респ. липсва годен предмет на обжалване, което е основание за оставяне на жалбата без разглеждане – чл. 159, т. 1 от АПК. Писмото на административния орган, с което от молителя са поискани допълнителни данни за низходящите наследници по права линия на починалото лице, е издадено след изтичане на седемдневния срок, считано от началото на административното производство, но същото макар и да не е изрично квалифицирано като указание по смисъла на чл. 30, ал. 2 от АПК, е достигнало до адресата (тъй като именно то е предмет на обжалване по настоящото производство). Доколкото срокът за произнасяне на административния орган е инструктивен, а не е преклузивен, то следва, че компетентният административен орган може да се произнесе и след срока, респ. и след неговото изтичане могат да бъдат дадени указанията по чл. 30, ал. 2 от АПК. Съдът приема, че с получаването от молителя на съобщението с указанията в писмо с № ОБА1-2-41(1), издадено на 16.03.2018г. от кмета на община Т., за административния орган намира приложение фикцията по чл. 30, ал. 3 от АПК, независимо дали е изтекъл срокът за изричното му произнасяне. След получаване на съобщението за указанията на органа, Ю.Г.Н. не ги е изпълнила, при това без административното производство да е прекратено от органа. Константната практика на Върховния административен съд приема, че органът може, независимо от образуваното съдебно производство, да се произнесе като издаде акта, чието издаване мълчаливо е отказал – съгласно нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК. Съдът приема, че само ако не е налице валидно уведомление на заявителя (молителя) за обстоятелствата по чл. 30, ал. 2 от АПК, срокът на органа за произнасяне е този по чл. 57, ал. 2 от АПК (аналогично по смисъл е и решение № 10456/28. 07. 2014г. по адм. дело № 1446/2014г., на ВАС, VІІ отд. и др.).

След като законът допуска произнасяне на органа и след изтичане на предоставения срок (в случая след изтичане на седем дни от датата на започване на производството, инициирано с искането от 08.03.2018г.), то следва да се приеме, че и указанията по чл. 30, ал. 2 от АПК могат да бъдат валидно дадени преди компетентния орган да се е произнесъл по искането. Последното следва от систематичното и логично тълкуване на ал. 3 с ал. 1 и ал. 2 на чл. 30 от АПК, както и във вр. с чл. 156, ал. 1 от АПК. Именно поради възможността органът да не се е произнесъл в дадения му срок, законодателят е уредил фикцията на чл. 30, ал. 3 от АПК, че „срокът за произнасяне започва да тече“, т.е. не го продължава (тъй като може да бъде продължен само срок, който още не е изтекъл), а слага начало (с използването на глагола „започва“) на срока за произнасяне, т.е. с тази фикция законодателят възстановява срок, който може вече и да е изтекъл. Едва след изпълнение указанията на органа, дадени с процесното уведомително писмо, за кмета на община Т. ще започне да тече срока за произнасяне (седем дни съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК). В случай, че молителят (жалбоподателят по настоящото производство) не разполага с поисканата информация, то за да започне да тече срокът за произнасяне, следва изрично да уведоми административния орган, а не да бездейства.

Следва извод, че жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване пред съд. При липса на една от необходимите предпоставки за допустимост на жалбата, последната следва да се остави без разглеждане и делото да се прекрати изцяло.

Поради липсата на искане, съдът не дължи произнасяне за разноските по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ю.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, против писмо изх. № ОБА1-2-41(1), издадено на 16.03.2018г. от кмета на община Т., като недопустима;

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 241/2018 г. по описа на Административен съд Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ:/П/