О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. Перник, 28. 06. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
като
разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 314/2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел ІV от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на А.А.П. с адрес ***, срещу разпореждане за спиране на
административното производство по молба с вх. № 17/ТР-3142 от 16.08.2017г., обективирано
в писмо изх. № 17/ТР-3142-1 от 25.04.2018г. на заместник-кмет „Строителство и
устройство на територията“ на община Перник и на началник отдел Устройство на
територията“ при община Перник.
Жалбоподателят излага
съображения, че оспореното разпореждане е немотивирано и не може да се установи
на коя процесуална пречка по смисъла на чл. 54, ал. 1 от АПК се е позовал
административният орган. Поддържа, че нито едно престъпление по действащия НК,
което е с предмет недвижим имот, не обуславя спиране на производството по
искането за изменение на плана за промяна на новообразуваните имоти, изработен
по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Иска да бъде отменено разпореждането за спиране
на производството и да бъде изпратена преписката на административния орган с
указание за продължаване на производствените действия. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата представя
административната преписка и не изразява становище по жалбата. Не претендира разноски.
Административен съд Перник,
след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна
проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложените с
административната преписка по делото и неоспорени от страните доказателства се
установява, че административното производство е инициирано от А.А.П. с молба с
вх. № 17/ТР-3142 от 16.08.2017г. до кмета на община Перник. Тази молба не е
представена с административната преписка, но от съдържанието на оспореното
разпореждане се установява, че жалбоподателят е поискал да се измени помощния
план и плана на новообразуваните имоти за местност „***“, землище на с. Д..
С писмо, което има
правната характеристика на разпореждане № 17/ТР-3142-1 от 25.04.2018г.,
издадено от заместник-кмет „Строителство и устройство на територията“ на община
Перник и от началник отдел Устройство на територията“ при община Перник,
оспорващият А.А.П. е уведомен, че в общината има постъпили данни, че за имоти
пл. №№ *** от плана на новообразуваните имоти за местност „***“, землище на с.
Д.*** има образувано досъдебно производство № 183/2010г. по описа на ОД на МВР
- Перник. Посочено е също, че назначената от кмета на общината комисия ще се
произнесе по представеното от П. изменение на помощния план и плана на
новообразуваните имоти пл. №№***, след представяне на влязло в сила решение по
посоченото производство.
Административният орган
се е позовал на чл. 54, ал. 1 от АПК, във вр. с § 4, ал. 8, т. 3 и т. 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и е върнал проекта за изменение на помощния план и плана на
новообразуваните имоти за местност „Копринено орище“, землище на с. Драгичево
до представянето на влязло в сила решение което ще бъде основание за издаване
на заповед за изменение на помощния план и плана на новообразуваните имоти
(лист 5 от делото). Писмото е получено лично от А.А.П. на 07.05.2018г., което
се установява от известието за доставяне (лист 6 от делото).
Недоволен от последния
акт, оспорващият П. депозира разглежданата от съда жалба, с инкорпорирани в нея
доводи за незаконосъобразност.
С административната
преписка е представено и писмо изх. № 17/СЛУ8868-1 от 08.12.2017г., на заместник-кмет
„Строителство и устройство на територията“ на община Перник и от началник отдел
Устройство на територията“ при община Перник, до ОД на МВР – Перник, от което
се установява, че са представени част от поисканите заповеди, а с писмо изх. №
313000-4346/16.05.2017г. общината е била уведомена, че разследването по ДП №***.
по описа на ОД на МВР – Перник е приключило и всички материали са изпратени по
преписка № ***. в Районна прокуратура Перник (лист 7 от делото).
Видно от писмо рег. №
313000-10365 от 30.11.2017г. по описа на ОД на МВР – Перник (лист 8 от делото)
ДП № ***. по описа на ОД на МВР – Перник е водено за престъпление по чл. 316,
вр. 308, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С разпореждане от
19.06.2018г. съдът служебно е изискал от РП Перник копие на молба с вх. №
17/ТР-3142 от 16.08.2017г. до кмета на община Перник по преписка № ** на
Районна прокуратура Перник, а с писмо вх. № 1715/26.06.2018г. по описа на съда
(лист 17 от делото), е постъпил отговор в който се сочи, че такава молба по
преписка № *** на Районна прокуратура Перник не е налична, а не е установена и
при направената проверка на материалите по ДП № **** по описа на ОД на МВР –
Перник.
При така установената
фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Производството по раздел
IV на глава
десета от АПК е особено съдебно производство по обжалване на
отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Според чл.
54, ал. 5 и чл. 202 от АПК по реда
на този раздел се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на
административен акт.
Редът за обжалване,
регламентиран в раздел IV на глава десета от АПК,
включва разпоредбите на чл. 197 - чл. 202 и регламентира, че жалбата може да се
подаде в 14-дневен срок от съобщаването, жалбата се подава чрез
административния орган, който изпраща преписи от жалбата на останалите страни в
административното производство като им дава възможност за подаване на писмени
възражения в 7-дневен срок; след изтичане на този срок жалбата, заедно с копие
от административната преписка, становището на административния орган и
възраженията, се изпраща на съда; жалбата се разглежда в закрито заседание; в
едномесечен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с определение, с
което я отхвърля или отменя отказа (респективно акта); определението може да се
обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство;
по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния
орган и за лицата, участвали при обжалването.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от
АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок против индивидуален административен акт, тъй като характерът на един акт
се определя винаги от неговото съдържание, а не от наличието или липсата на
наименование, както и не от наличието или липсата на други негови реквизити.
Оспореният акт подлежи на съдебен контрол, като е обжалван пред компетентния
съд, от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването
й. Видно от известието за доставяне, приложено по преписката, съобщението за
процесното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 07.05.2018г., а жалбата е
подадена чрез административния орган на 16.05.2018г., видно от входящия индекс
(лист 2 от делото), при което следва, че е спазен преклузивния срок по чл. 197 от АПК.
Оспорваното разпореждане е издадено от
компетентен орган, в рамките на предоставената му материална и териториална
компетентност.
Съдът приема, че административният орган е
спрял производството, без наличието на законна предпоставка.
В писмо изх. № 17/ТР-3142-1 от 25.04.2018г. не е конкретизирана хипотезата на правната норма по силата
на която административното производство е спряно, но от съдържанието на
мотивите следва, че е приложена т. 5 на чл. 54, ал. 1 от АПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, административният орган
спира производството „при наличието на образувано друго административно или
съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано“.
Установи се, че административният орган е спрял
производството поради наличие на прокурорска преписка № *** на Районна
прокуратура Перник и образувано досъдебно производство (ДП) № *** по описа на
ОД на МВР – Перник. Прокурорската преписка, както и досъдебното производство не
са нито административно, нито съдебно производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, а способ за установяване на данни за извършено
престъпление (в случая документно престъпление по чл. 316 от НК). Ако административният
орган се съмнява в истинността на представен пред него документ, той може да
назначи графолог или друг експерт (по арг. от чл. 49 от АПК), който да даде отговор на въпроса истински ли са
представените документи или не и в зависимост от отговора на този въпрос
длъжностното лице да се произнесе по искането на А.А.П., а не да спира образуваното
пред него производство (в този смисъл виж определение № 8368 от 07.07.2015 г.
по адм. д. № 6940/2015 г. на ВАС, VI отд.). Отделно от изложеното не се
установи каква е връзката на образуваното ДП № *** по описа на ОД на МВР –
Перник с исканото изменение на помощния план и плана на новообразуваните имоти
пл. №№ ***, за местност „***“, землище на с. Д., за да се обоснове извод за
преюдициалността му със спряното административно производство. Следва, че с постановяване
на разпореждането, обективирано в писмо с изх. № 17/ТР-3142-1 от 25.04.2018г.,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита
на А.А.П., което е основание за отмяна на оспорения акт – чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът приема, че при постановяване на
процесното разпореждане административният орган неправилно е приложил и материалната
норма, която определя при какви условия може да бъде упражнено правомощието за
спиране на производството. Основанието за
спиране по чл. 54, ал.1, т.5 от АПК е приложимо само при паралелна (едновременна)
висящност на две производства, които се намират помежду си в преюдициална
зависимост. Обуславящото производство следва да e административно или съдебно и
по своя предмет да е такова, че изходът му да предопределя този на обусловеното
от него производство по издаване на административен акт. Нормата на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК
е специален случай на спиране поради преюдициалност. Зад спирането в тази
хипотеза стои идеята да бъде съобразен влезлия в сила административен или
съдебен акт по обуславящото производство. Тяхната законна сила следва да бъде
зачетена от всеки държавен орган, произнасящ се съществува или не обусловеното
правоотношение. Когато законната сила на акта с обуславящо значение е в процес
на формиране във висящо производство по съответния преюдициален въпрос,
обусловеното от нея производство се спира, докато тя се породи, така че
последващо да бъде взета предвид при решаване на спора по производството за
изменение на помощния план и плана на новообразуваните имоти по ЗСПЗЗ.
В случая от административният орган не се твърди, а от
доказателствата не се установява наличието на друго висящо административно
производство. Според събраните доказателства към датата на постановяване на
оспореното разпореждане не е издадено удостоверение от орган на съдебната
власт, което да сочи, че е налице образувано съдебно производство.
В административната фаза на процеса са налице данни за
образувано ДП, но не е представено удостоверение, издадено от органа, пред
който то е образувано. Досъдебното
производство се образува, движи и приключва по реда на НПК. Съгласно чл. 212, ал.1 от НПК досъдебното производство се образува с
постановление на прокурора. Съгласно чл. 192 от НПК,
досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след
приключване на разследването. Органи на досъдебното производство според чл. 193 от НПК са
прокурорът и разследващите органи. Водещият производството орган е прокурорът,
като неговите указания са задължителни за разследващите органи - чл. 197 от НПК.
След окончателното приключване на разследването разследващият орган незабавно
изпраща с писмено мнение делото на прокурора – арг. от чл. 235 от НПК.
Последният на основание чл. 242, ал.1 от НПК,
след като получи делото, прекратява, спира наказателното производство, внася
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или предложение за споразумение за решаване на
делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за
това.
Систематичното, логично и граматично
тълкуване на цитираните норми от НПК сочи еднозначно, че досъдебното
производство се провежда от органи, които са извън съдебната система, но под
надзора на прокурор, който като магистрат е орган на съдебната власт, съгласно Закона за съдебната власт (ЗСВ). Систематичното място
на нормите, които го регулират и цялостната уредба на досъдебното производство,
както и актът, с който същото приключва дават основание на съда да приеме, че
образуваното ДП не може да се приеме за факт, който е равнозначен на наличие на
съдебно производство по смисъла на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК.
Този извод се обосновава и с факта, че ДП не приключва с правораздавателен акт (присъда),
който да реши по окончателен начин въпроса за това осъществено ли е деянието и
то виновно от обвиненото лице. Дори ДП евентуално
да приключи с мнение за повдигане на обвинение и предаване на съд, то актът, с
който същото приключва не разрешава по окончателен начин въпроса за истинността
на изследваните документи. Последното означава, че няма да е налице влязъл в
законна сила акт на орган на съдебната власт, който да е задължителен по
разрешения с него въпрос за административния орган по образуваната пред него
административна преписка. Поради изложеното административният орган не би
следвало да очаква резултата от това производство да предопредели преценката му
за верността на съдържанието и автентичността на представените от молителя
официални документи, касаещи изменението на помощния план и плана на
новообразуваните имоти за местност „***“, землище на с. Д.. В рамките на образуваното
производство административният орган следва самостоятелно и независимо от други
органи да изследва този въпрос, щом той не е решен с влязъл в сила акт на съда.
Кметът на общината не разполага с правомощие да се произнесе по въпроса налице
ли е документно престъпление, но има правомощие за преценката относно наличието
на предпоставките за осъществяване хипотезите на § 4к,
ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното, като се е произнесъл с
разпореждане, с която е спрял производството по разглеждане на подадената до
него молба по административен ред, административният орган е издал един
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде
върната на компетентния орган, който въз основа на решенията на комисията по §
4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се произнесе по молба с вх. № 17/ТР-3142
от 16.08.2017г. на А.А.П..
Следва, че не е налице основание за
спиране на административното производство по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Като е приел обратното, административният
орган е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, което обосновава
извод за противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби
по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и съдът го отменя.
Поради изложените съображения, на
основание чл. 200, ал. 1, предл.
2 от АПК обжалваното разпореждане за спиране на административното производство следва да
бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за продължаване
на производството.
По разноските:
Страните не претендират
разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на
основание чл. 200, ал. 1 от АПК, вр.
чл. 54, ал. 5 от АПК, Административен съд Перник
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за
спиране на административното производство по молба с вх. № 17/ТР-3142 от
16.08.2017г. на А.А.П. с адрес ***, обективирано в писмо изх. № 17/ТР-3142-1 от
25.04.2018г. на заместник-кмет „Строителство и устройство на територията“ на
община Перник и на началник отдел Устройство на територията“ при община Перник,
като незаконосъобразно и
ВРЪЩА преписката на кмета
на община Перник, който да се произнесе по молба с вх. № 17/ТР-3142 от
16.08.2017г. на А.А.П. с адрес ***.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/