Р Е Ш Е Н И Е

№250

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник,11.06.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 228 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд – Перник като касационна инстанция по силата на определение № 4177 от 30.03.2018г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 2344/2018г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Производството по делото е образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. *** №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от Н. П. Г., управител и едноличен собственик на капитала и посредством процесуалното представителство на адв. В.З.,***, срещу решение № 690 от 19.12.2017г. на Районен съд–Дупница, постановено по АНД № 1383 по описа на съда за 2017г.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, недоказаност на процесното нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния закон. На посочените основания, преценени от касационния съд като такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК, се иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция решаване на делото по същество и отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. В.З.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, ДАМТН, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде отменен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП №КГ-1820 от 24.06.2016г. председателят на ДАМТН, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ, е наложил на „***“ ЕООД, гр. Дупница - краен разпространител на течно гориво по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, за това, че на 17.11.2015г. при извършвана на бензиностанцията проверка от контролни органи на ДАМТН, дружеството не е представило на контролните органи копие на декларацията за съответствие по чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ за разпространяваното в обекта течно гориво–автомобилен бензин А95Н, с което не е изпълнило задължението си по чл. 18б, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ.

След отменително решение на Административен съд-Кюстендил, районен съд–Дупница, в производството по АНД № 1383 по описа на съда за 2017г., е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на процесното наказателно постановление. С мотиви за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, за доказаност на нарушението и правилно приложен материален закон, наказателното постановление е потвърдено от решаващия първоинстанционен състав.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Съображенията на касационния съд са следните:

Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилна преценка на събраните по делото доказателства от страна на районния съд. По делото е безспорно установено от фактическа страна, като основано в достатъчност и съвкупност на доказателствата, приобщени по делото, че на 17.11.2015г. при извършена проверка в търговски обект, стопанисван и управляван от касатора – бензиностанция, която по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ представлява краен разпространител на течно гориво, дружеството при поискване е представило заверено копие на декларация за съответствие № 0275 на течно гориво – автомобилен бензин А95Н, издадена от „***“ ЕООД на „***“ АД за партида № 0275 в общо количество 6606 л. предоставени на „***“ АД (л. 18 от АНД №1090/2016г.). Така представената декларация не отговаряла на изискванията на чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, тъй като в същата липсвал запис, от който да е видно количеството на разпространяваното течно гориво - автомобилен бензин А95Н, лицето на което течното гориво е предоставено за разпространение – „***“ ЕООД, дата и номер на документа за експедиция.

Наказаното дружество твърди, че на същата дата–17.11.2015г., в хода на все още неприключилата проверка (контролните органи не са били напуснали проверявания обект), в края на тази проверка, представител на дружеството е предоставил на проверяващите декларация с изискваното от ЗЧАВ съдържание. Касаторът твърди, че проверяващите са отказали да приемат тази декларация.

Във възражението срещу съставения акт за нарушение представляващият „***“ ЕООД отново твърди „втора“ декларация да е представена, но не прилага копие на същата.

Пред съда свидетелят К. П.–бивш служител на ДАМТН, извършил проверката, съставил протокола за същата заявява (показания в с. з. от 31.01.2017г. по АНД №1090/2016г. на Районен съд–Дупница, л. 62): „такава (следваща) декларация може би ни беше представена преди да си тръгнем“.

Пред районния съд като доказателство по АНД № 1383/2017г. е представено и приобщено за първи път копие на декларация за съответствие (л. 10 от делото), която касаторът твърди да е именно втората декларация, представена в деня на проверката. От съдържанието на същата е видно, че декларацията има всички изисквани от разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ данни, а именно - количеството течно гориво, лицето, на което то се предоставя, датата и номера на документа за експедиция, номера и датата на декларацията за съответствие на партидата течно гориво. Но същата не се отнася до горивото, предмет на проверката, което е - течно гориво - автомобилен бензин А95Н, тъй като е за течно гориво – за дизелови двигатели ДБ6, както и се отнася до декларация за съответствие на партида гориво с №0277г., докато горивото, предмет на проверката - автомобилен бензин А95Н, е било част от партида №0275. На свидетелят П. Г., служител на наказаното дружество е предявена тази декларация, като същият заявява (показания в с. з. от 09.11.2017г. по АНД №1383/2017г., л. 12 от делото), че точно тази декларация е декларацията, представена в края на проверката, извършена на място в обекта. Въз основа на свидетелските показания се приема, че след приключване на проверката е предстванена следваща декларация, която обаче не касае течно гориво-бензин А95Н. От това следва извод, че констатациите на районния съд са правилни както по фактите, така и по приложимия материален закон.

Безспорно се установява, че към момента на проверката от страна на наказаното дружество не е представено копие на декларацията за съответствие по чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, отнасяща се до конкретно разпространяваното гориво, предмет на проверката - автомобилен бензин А95Н, част от партида с №0275. Така твърденията за представена до края на проверката относима декларация не са доказани. Правилни са изводите на районния съд, че представената по делото декларация е неотносима към предмета на процесното нарушение. Пред касационната инстанция също не е представена декларация за съответствие касаеща течно гориво - автомобилен бензин А95Н. Поради това процесното нарушение е доказано с всички негови обективни елементи. Районният съд не е допуснал процесуално нарушение при формиране изводите си по фактите във връзка с доказателствата по делото. Не е налице основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Във връзка с горното и при служебно извършената проверка за правилното приложение на материалния закон не се установи наличие на основание за отмяна на решението и по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, подкрепена с достатъчно доказателства, районният съд е направил правилни изводи по правото. Настоящият касатор, като не е предоставил на контролните органи заверено копие на декларацията по чл. 18б, ал. 2, т. 1 от ЗЧАВ, отнасяща се до разпространяваното на бензиностанцията, стопанисвана и управлявана от „***“ ЕООД, течно гориво – автомобилен бензин А95Н, не е изпълнил задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 18б, ал. 3, т. 2 от ЗЧАВ, за което основано в закона е реализирана административнонаказателната му отговорност във вр. с чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ. Наложената имуществена санкция е в абсолютния предвиден от законодателя размер, с което правилата за определяне на административните наказания по чл. 27 от ЗАНН са съобразени. Не е налице основание за касиране на решението и по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

По изложените доводи решението на Районен съд–Дупница като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА № 690 от 19.12.2017г. на Районен съд–Дупница, постановено по АНД № 1383 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/