Р Е Ш Е Н И Е

№252

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12.06.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 242 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд – Перник като касационна инстанция по силата на определение № 4658 от 12.04.2018г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 4345/2018 г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Производството по делото е образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), посредством процесуалното представителство на мл. експерт, юрист, Р. Ш., срещу решение № 97 от 08.03.2018г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 799 по описа на съда за 2017г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №КГ-1821 от 24.06.2016 г. на Председателя на ДАМТН, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. *** №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от Н. П. Г. – управител и едноличен собственик на капитала, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 34в, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), за неизпълнение в качеството му на краен разпространител на течно гориво по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ на задължението по чл. 18б, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата, без да се сочат касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, се твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за допуснати в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществени процесуални нарушения свързани с нови фактически обстоятелства, различни от предявеното с акта фактическо административнонаказателно обвинение. Прави се и оплакване за несъобразяване в решението на районния съд на правилото на чл. 14, ал. 1 от НПК, като се твърди неправилно изяснена по делото фактическа обстановка поради изолирана, едностранчива и избирателна преценка на събраните по делото доказателства. На посочените основания, преценени от касационния съд като такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 348, ал . 2 и ал. 3 от НПК, от касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, „***“ ЕООД, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. В.З.,***. Възразява срещу жалбата, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № КГ-1821 от 24.06.2016 г. Председателят на ДАМТН, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ, е наложил на „***“ ЕООД, гр. Дупница - краен разпространител на течно гориво по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, за това, за това, че на 17.11.2015г. при извършвана на бензиностанцията проверка от контролни органи на ДАМТН, дружеството не е представило на контролните органи копие на декларацията за съответствие по чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ за разпространяваното в обекта течно гориво – гориво за дизелови двигатели, с което не е изпълнило задължението си по чл. 18б, ал. 3 т. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ.

Районен съд–Дупница, в производството по АНД № 799 по описа на съда за 2017г., е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на процесното наказателно постановление. С мотиви за допуснато в производството съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно прилагане на материалния закон същото е отменено.

Решението е правилно като краен резултат, но при следните съображения:

Основателно е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за съществена опороченост на производството поради разлика между обстоятелствените части на акта и НП добавени в НП нови елементи на административнонаказателното обвинение. Касационният съд не споделя тези изводи на решаващия състав на Районен съд–Дупница. Задължението по чл. 18б, ал. 3, т. 2 от ЗЧАВ е вменено включително на лицата, които се явяват краен разпространител на течни горива, каквото качество безспорно има и настоящият ответник. Задължението се състои в задължение за предоставяне на контролните органи по чл. 30б на заверено копие на декларацията за съответствие по чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ. Съдържанието на декларацията е конкретизирано именно в чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ и липсата на който и да е от изброените реквизити представлява осъществен състав на нарушение. В случая не е спорен фактът, че декларацията, представена по време на проверката, няма изискуемото от чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ съдържание. В процесния АУАН е посочено, че декларацията не съдържа посочено лице, на което горивото се предоставя, т. е. липсва реквизит. В НП така описаното нарушение е конкретизирано, като са допълнени липсващи още задължителните реквизити на декларацията, а именно - количеството на разпространяваното гориво за дизелови двигатели, дата и номер на документа за експедиция. Този факт обаче в процесния случай не променя извода, че декларацията не отговаря на изискването на чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ за съдържание, т. е. не е налице разширяване на предмета на административнонаказателното обвинение, тъй като представената пред органа декларация е със съдържание неотговарящо на изискваното от чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ. В случая както в акта, така и в НП правилно е посочен предметът на нарушението – непредставяне на изискваната от чл. 18б, ал. 3, т. 2 от ЗЧАВ декларация с форма и съдържание по чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ. Предвид изложеното, не е налице разминаване между описанието на нарушението в акта и НП, от което следва и извод, че не е налице констатираното от районния съд нарушение.

С оглед фазата, на която се намира производството по съдебен контрол на НП, делото ще бъде решено по същество от касационния съд на основание чл. 227, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

По НАХД № 799/2017г. са събрани необходимите за изясняване на спора доказателства. Въз основа на тях безспорно се установява от фактическа страна, че на 17.11.2015г. при извършена проверка в търговски обект, стопанисван и управляван от касатора – бензиностанция, която по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ представлява краен разпространител на течно гориво, дружеството при поискване, в началото на проверката, е представено заверено копие на декларация за съответствие №0277/26.10.2015г. на течно гориво – гориво за дизелови двигатели, издадена от „***“ ЕООД за партида №0277 в общо количество 3 300т /л. 26 от АНД № 1155/2016г./. Така представената декларация не отговаряла на изискванията на чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, тъй като в същата липсвал запис, от който да е видно количеството на разпространяваното течно гориво, лицето на което течното гориво е предоставено за разпространение – „***“ ЕООД, дата и номер на документа за експедиция.

В хода на съдебното производство по НАХ № 799/2017г. е представена и приобщена към доказателствения материал по делото декларация за съответствие за дизелово гориво издадена от „***“ЕООД (л. 15 от АНД №799/2017 г.). От съдържанието на същата се установява, че тя има всички, изисквани от разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ данни, а именно-количеството течно гориво, лицето, на което то се предоставя, датата и номера на документа за експедиция, номера и датата на декларацията за съответствие на партидата течно гориво. Съпоставена тази декларация и със свидетелските показания на Г. К. (показания от с.з. от 20.12.2017г. по АНД №799/2017г., л. 25) и от свидетелските показания на П. Г. (показания от с.з. от 05.12.2016г., л. 46) мотивират състава да приеме, че декларация е била налична и че е представена на проверяващите след като те са си приключили проверката. Показанията и на К. П., служител на ДАМТН, извършил проверката: „… документите ги изискваме при започване на проверката. След приключване на проверката не съм гледал дали носят декларация.“ „… не съм я гледал, защото за мен проверката беше приключила“, „Това, което е представено в началото на проверката, това сме гледали.“, мотивират състава да приеме, че на контролните органи към приключване на проверката е представена допълнителна декларация, която не е приета и не е била обсъдена.

Въз основа на така обсъдените доказателства се приема, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административно нарушение е недоказано. Тежестта да се докаже факта на нарушението и неговия автор е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай фактът на нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е осъществено са недоказани, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Контролните органи, отказали да удостоверят безспорно установения по делото факт на предоставяне на друга декларация към момента на извършване на проверката на място са предпоставили дефицит на доказателствата по административнонаказателната преписка. Завереното копие от декларацията за съответствие в цялост е представено, като от цялостното съдържание на декларацията се установява, че същата има реквизитите на чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ и въз основа на нея може да се проследи произхода на горивото и пълната проследимост на стоковата верига от производителя/вносителя до крайния разпространител по смисъла на §1, т.20 от ЗЧАВ. Нарушението е недоказано, а наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.

По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че оспорваното решение като краен извод за незаконосъобразност на НП е правилно и ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 08.03.2018г. на Районен съд– Дупница, постановено по АНД № 799 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/