Р Е Ш Е Н И Е

№253

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 08.06.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 247 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд – Перник като касационна инстанция по силата на определение № 4780 от 19.04.2018г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 4514/2018г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Производството по делото е образувано е по касационна жалба на В.Л.Д. от гр. Бобов дол, посредством процесуалното представителство на адв. Н.Н. ***, срещу решение № 95 от 08.03.2018г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 387 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 15-0348-001743 от 11.03.2016г. на Началника на Районно управление – Дупница към на ОД на МВР–Кюстендил, издадено срещу В.Л.Д., като за същото административно нарушение - по чл. 259, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 315, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) (ред. ДВ бр. 109 от 20.12.2013 г., отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) наложеното административно наказание „глоба“ е намалено от 600 (шестстотин) лева на 250 (двеста и петдесет) лева, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се твърди, че са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. По същество се излагат доводи за неустановени от районния съд, но допуснати в производството по налагане на административно наказание, съществени процесуални нарушения, касателно съставяне на акта за процесното нарушение на дата, различна от датата на установяване на нарушението, както и съставянето на акта в отсъствие на нарушителя. Излагат се доводи и за недоказаност пред районния съд на посоченото в акта и НП време на извършване на процесното нарушение, като се твърди пред контролните органи да е била представена валидна застрахователна полица за сключване на застрахователен договор за процесното ППС с действие от 17:23 часа на 10.11.2015г. преди служителите на РУ – Дупница да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие (ПТП), което според касатора е в 18:00 часа. Твърди се и неустановено от районния съд неправилно приложение от наказващия орган на материалния закон поради неприлагане към процесното нарушение на разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.). От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, РУ – Дупница към ОД на МВР - Кюстендил, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП №15-0348-001743 от 11.03.2016г. Началникът на РУ – Дупница към на ОД на МВР – Кюстендил, е наложил на В.Л.Д., в качеството й на собственик на лек автомобил „***“ с рег. №КН **** АХ, административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за това, че към 10.11.2015г. в 17:00 часа в гр. Дупница не е изпълнила задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, с което е осъществила състав на административно нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 315, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 249, т. 1 от КЗ.

Съдия при Районен съд–Дупница, в производството по АНД № 387 по описа на съда за 2017г., е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на процесното наказателно постановление. С мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство, безспорно установено нарушение на КЗ и неговият автор, административнонаказателният акт е изменен единствено в частта му, относно размера на наложената глоба на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради последвала до влизане в сила на НП по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, предвиждаща за същото нарушение абсолютен размер на глобата от 250 лв.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост или несъответствие на атакуваното решение с материалния закон, като включително не установи наличие на основания за касирането му по изложените от касатора доводи за процесуални пороци и неправилно приложен материален закон. Съображенията на касационния съд са следните:

Доводите на касатора за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на решението на районния съд са неоснователни. Решаващият първоинстанционен състав не е допуснал съществено процесуално нарушение в смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 от НПК при постановяване на съдебния акт. След извършената проверка настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при съблюдаване процесуалния ред, включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изяснил е делото от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Във връзка с горното без основание е твърдението за неустановеност по делото на часа на извършване на процесното нарушение. От всички събрани доказателства, в т.ч. и свидетелските показания на актосъставителя И. П. (л. 17 от АНД № 387/2017г.) се установява, че В.Д. е собственик на лек автомобил - „***“ с рег. №КН **** АХ и на 10.11.2015г. в 17:00 часа, с притежавания от В.Д. лек автомобил, е реализирано ПТП. Установено е също, че в 17:00 часа в РУ – Дупница е получен сигнал за реализираното ПТП, като на място веднага след сигнала са пристигнали служители на РУ, които са установили, че водачът на участващият в ПТП автомобил не е установен на мястото на ПТП, тъй като го е напуснал. Безспорно е установено по делото и че към същият този ден и към посочения час – 17:00 часа, във връзка с притежаването и използването на същият този автомобил, не е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Установено е също и, че договор за застраховка „ГО“ за притежаваното от Д. МПС, е сключен на същата дата - 10.11.2015г., но СЛЕД реализиране на ПТП – а именно в 17:18 часа, с начален час на покритие от 17:23 часа (л. 21) Предвид така установените безспорно факти, доводите в жалбата, че служителите на РУ-Дупница са посетили мястото на ПТП в 18:00 часа, дори да бяха обективни факти, са ирелевантни по отношение изводите за липса на действащ договор за застраховка за собствения на Д. автомобил към 17:00 часа на 10.11.2015г..

По останалите доводи отнасящи се до изводите в решението за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, които по съществото си са доводи за неправилно приложение на закона от страна на районния съд:

Не се споделят останалите доводи на касатора свързани с нарушение на административно производствените правила. На първо място: съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН „не се образува административнонаказателно производство, ако (в общия случай) не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършването на нарушението.“ Цитираната процесуалноправна норма указва сроковете, в които компетентните да образуват административнонаказателно производство органи могат да действат правновалидно и това са: три месеца от установяване на нарушението, което включва и установяване на неговото авторство, и една година от неговото извършване. В процесния случай нарушението и неговият автор безспорно са установени на 10.11.2015г., (показания на актосъставителя л. 17 от АНД №387/2017г.) Актът за процесното нарушение е съставен на 18.11.2015г. или в рамките на тримесечния и едногодишния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Правото на защита на наказаното лице, гарантирано му от процесуалните разпоредби на ЗАНН, не е ограничено в каквато и да било степен. Правилни в този смисъл са изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на производството по издаване на НП и несъщественост на допуснатото процесуално нарушение, тъй като В.Д. не е била препятствана при реализиране правото си на защита – узнала е за предявеното й административнонаказателно обвинение, имала е възможност да възрази при подписване на акта, което е и сторила, както да възрази и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от което си право не се е възползвала.

По възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон и доводите за приложимост към датата на издаване на процесното наказателно постановление на новия КЗ (ред. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.):

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това е и сторено с НП. Процесното административно нарушение е извършено на 10.11.2015г. Към този момент действа разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КЗ, съгласно т. 1 на която физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите по чл. 249, т. 1, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. В.Д., собственик на лек автомобил - „***“ с рег. №КН **** АХ, неспрян от движение, към 10.11.2015г. в 17:00 часа не е имала сключен и действащ договор за тази застраховка, за което е и наказана с глоба в размер на 600 лв.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН сочи последвали по-благоприятни нормативни разпоредби до влизане в сила на НП, т.е. нормата се отнася до вече издадено наказателно постановление, невлязло в сила. С влизането в сила на новия КЗ (ред. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), деяние със същия фактически състав като процесното - физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение), което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, е въздигнато в административно нарушение с разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ (нов), посредством предвижданото административно наказание глоба в абсолютен размер от 250 лв.

Предвид факта, че в случая е наложено наказание в размер на 600 лв., а и предвижданата към датата на извършване на нарушението по-висока минимална граница на глобата, правилно районният съд е обосновал решението си в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, вместо в правилата за определяне на наказанието в чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ се явява по-благоприятния за нарушителя закон.

С оглед горното и след извършена и служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съставът намира, че материалният закон е приложен правилно. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в НП дата и място и към вписания час, касаторът е притежавал МПС, във връзка с чието притежаване и използване е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Осъществен е състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ (нов), явяващ се на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН последвала по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба от разпоредбата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), приложима към датата на извършване на нарушението.

По изложените доводи настоящият съдебен състав не намери основания за касиране на решението в условията на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Решението на Районен съд – Дупница като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 08.03.2018г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 387 по описа на съда за 2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/