Решение по Наказателно дело 253/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№254

гр. Перник, 15. 06. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 253/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Перник, чрез представителя си по пълномощие адв. П. Б. от АК – гр. Перник (пълномощно на лист 94 от АНД № 3/2018 г.), срещу решение № 5/19.02.2018 г., постановено по административнонаказателно дело № 3 по описа за 2018 г. на Районен съд Трън. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 133/22.12.2017 г. на директора на ОДБХ - Перник, с което на ЕТ „***“, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, ал. 2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР), за неизпълнено предписание от 29.06.2017 г., издадено на основание чл. 7, ал. 2, т. 9 от ЗЗР, във вр. с чл. 7, ал. 4 от Наредба №19 от 02.07.2001 г. за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al., (по-нататък в решението Наредба №19 от 02.07.2001 г.), е наложена имуществена санкция в размер на 400 (четиристотин) лева.

Касаторът счита решението за неправилно. Изложените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – за решение, постановено в нарушение на закона и при допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество посредством отмяна на наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител и пълномощник поддържа жалбата.

Ответникът по касация – ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Трън, площад „***“ ***, редовно уведомен за касационната жалба, не изразява становище. В открито съдебно заседание не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд.

От фактическа страна е установено, че с наказателно постановление №133/22.12.2017 г. директорът на ОДБХ - Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, ал. 2 от ЗЗР, е наложил на ЕТ „***“, в качеството му на земеделски производител (ЗП), адресат на предписание от 29.06.2017 г., имуществена санкция в размер на 400 (четиристотин) лева за това, че не е изпълнил предписанието от 29.06.2017 г., издадено от главен инспектор в отдел „РЗ“ при ОДБХ – Перник на основание чл. 7, ал. 2, т. 9 от ЗЗР, във вр. с чл. 7, ал. 4 от Наредба №19 от 02.07.2001 г. за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al., (по-нататък Наредба №19 от 02.07.2001 г.), за прилагане на фитосанитарна мярка за борба с карантинен вредител Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al., определена в т. IV, подточка 1, буква „А“, подбуква „а“ от Приложение №4 на Наредба №19 от 02.07.2001 г. Предписано е: „в заразената площ от 150 дка в местност Одженица, землище на с. Туроковци, община Трън (на проверената площ са отглеждани картофи през 2015 г. от същия ЗП), да бъдат унищожени незабавно самосевките от картофи чрез изскубване и изгаряне“. В предписанието е посочен срок: до следващо писмено разпореждане на фитосанитарните инспектори от ОБДХ – Перник.

С обжалваното решение състав на Районен съд Трън е отменил изцяло наказателно постановление №133/22.12.2017 г. на директора на ОДБХ - Перник. За да постанови решението си районният съд е приел, че наказателното постановление, подписано след запетая при посочен негов издател д-р Е. Д. – директор на ОБДХ, е издадено от неустановено в производството пред съда лице, без данни за неговата материална компетентност. Решението съдържа още изводи за незаконосъобразност на производството, състояща се според районния съд в издаването на незаконосъобразна заповед – предписанието, поради неговото съдържание, състоящо се в изискване за физически невъзможно незабавно унищожаване на заразените самосевки, разположени на площ от 150 дка, както и поради факта на издаване на предписанието само по отношение на настоящия ответник, въпреки че във въпросния масив № 50 в землището на с. *** за стопанската 2016/2017 г. фигурират, като ползващи земеделски земи, и други земеделски производители (ЗП). Районният съд е формирал извод, че въпреки липсата на указан в предписанието срок, наказаният ЗП е организирал дейност по унищожаване на самосевките, като е установено при последващи проверки, че голяма част от самосевките са премахнати.

Решението е правилно, макар касационната съдебна инстанция да не споделя изцяло изложените мотиви, с които е отменено наказателното постановление от районния съд.

По доводите на касатора за наличие на касационно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първостепенния съд, че наказателното постановление е издадено от лице с неустановена в производството материална компетентност. Процесното наказателно постановление, независимо подписано след запетая, с посочен издател д-р Е.Д., е издадено от директора на ОДБХ – Перник. Този извод следва от заповед № РД-11-1943/27.09.2017 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) – орган по назначаването (арг. от чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ), съгласно която, считано от 27.09.2017г. до завръщане на титуляря (отсъстващ по здравословни причини) функциите на директор на ОДБХ – Перник се възлагат за изпълнение на д-р Владислав Петров Мирчев – началник отдел „Контрол на храните“ в ОБДХ – Перник. Наказателното постановление е подписано със запетая, но именно от д-р В. М.. Директорите на ОБДХ са компетентни да издават НП за нарушения на ЗЗР (арг. от 175, ал. 1, предл. 2 от ЗЗР). Независимо от изложеното настоящият състав приема, че не е установено наличие на компетентност у подписалия НП служител към датата на издаване на процесното НП поради съдържанието на волеизявлението на изпълнителния директор на БАБХ, а именно: „че функциите на директор на ОДБХ – Перник се възлагат за период до „завръщане на титуляря“. По делото не са събрани доказателства, че към момента на издаване на НП необходимостта от заместване не е била отпаднала, т.е. че титулярят не се е завърнал. Касаторът, изложил доводи в касационната жалба срещу тази част на решението на районния съд, също не прилага към жалбата доказателства относно компетентност на издателя на НП към момента на неговото подписване. Така неустановена остава компетентността на подписалото НП лице към датата на неговото издаване. Това процесуално нарушение е съществено, но не е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради крайните изводи на касационния състав.

По доводите на касатора за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН - неправилно приложение на закона и след служебно извършената проверка за правилно приложение на материалния закон, касационният съд приема следното:

Неправилни са изводите на решаващия първостепенен съд за незаконосъобразност на издаденото предписание на наказаното лице. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по АНД № 3/2018 г. на Районен съд Трън е законосъобразността на процесното наказателно постановление. Даденото на наказаното лице предписание има характер на индивидуален административен акт, чиято законосъобразност не е предмет на проверка в административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление.

Установен е съществен процесуален порок на производството, който рефлектира и върху правото на защита на наказаното лице, и върху проверката за неговата материална законосъобразност, като я прави невъзможна.

Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН в акта и НП следва да бъде посочена дата на извършване на нарушението. Съдебната практика приема, че непосочена конкретно, но изводима от доказателствата по преписката, липсата на конкретно вписана в акта и НП дата на нарушението е преодолим порок на производството. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение както за проверката относно съобразяването на срока по чл. 34 от ЗАНН, така и за определяне на приложимия към времето на извършване на нарушението материален закон (арг. чл. 3 от ЗАНН). В процесния случай нито в акта, нито в НП е посочена тази дата, нито от данните, съдържащи се в документите, които са част от административнонаказателната преписка, вкл. от издаденото предписание, е установима датата на извършване на процесното нарушение.

Със санкционната разпоредба на чл. 171, ал. 2 от ЗЗР е предвидено налагането на имуществена санкция на ЕТ и ЮЛ от 200 до 400 лв. за нарушение по ал. 1 – неизпълнение на предписание на контролните органи по този закон, издадено във връзка с изпълнение на служебните им задължения, в качеството им на длъжностни лица.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 9 от ЗЗР инспекторите по ал. 1 (инспекторите по растителна защита на БАБХ) издават разпореждания и предписания за провеждане на мерки за отстраняване на констатирани несъответствия, като определят срокове за тяхното изпълнение.

С този подход законодателят е предоставил в правомощието на контролните органи да определят съдържанието на конкретно задължение към държавата, обективирано в предписание, което следва да има определено съдържание, за чието неизпълнение се предвижда налагане на имуществена санкция.

За да е осъществен състав на административно нарушение по чл. 171, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗР, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 9 от ЗЗР, необходимо е да са реализирани следните обективни елементи: неизпълнено предписание от неговия адресат, издадено от инспекторите по растителна защита на БАБХ, състоящо се в провеждане на мерки за отстраняване на констатирани несъответствия в определен за това срок. Т.е. за да е осъществено административно нарушение по чл. 171, ал. 2, във вр. с ал. 1 на ЗЗР, следва да е издадено предписание от компетентен орган съгласно ЗЗР, с определено и относимо към ЗЗР съдържание, обвързано със срок, което да не е изпълнено по указания начин в определения срок от страна на неговия адресат.

Без да обсъжда законосъобразността на административния акт - предписание, съдът установява следното: С предписание от 29.06.2017 г., връчено на адресата му на 10.07.2017 г., на ЕТ „***“ е предписано „в заразената площ от 150 дка в местност Одженица, землище на с. Туроковци, община Трън, да бъдат унищожени незабавно самосевките от картофи чрез изскубване и изгаряне.“ В предписанието не е указан срок за изпълнение (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 9, предл. последно от ЗЗР), но е указан времевия обхват – до следващо писмено разпореждане. Така безспорен факт по делото е издадено предписание, на основание чл. 7, ал. 2, т. 9 от инспектор по растителна защита на БАБХ, със съдържание основано в разпоредбите на Наредба №19 от 02.07.2001 г., но без определен срок за неговото изпълнение. Срокът на валидност на предписанието не следва да се възприема като срок за изпълнение. Използваният израз „незабавно“ съдът също не може да възприеме за указан срок, тъй като при използвания от органа израз „незабавно“, за да е изпълнил предписанието в срок, още в момента на узнаването му – 10.07.2017 г. ЕТ „***“ би следвало вече да е унищожил самосевките от картофи чрез изскубване и изгаряне, които са разположени на площ от 150 дка.

По изложените съображения касационната съдебна инстанция приема, че датата на извършване на процесното нарушение, което е установено на 27.06.2017 г., не е нито установена, нито е установима. Това прави невъзможна проверката относно спазване на срока от извършване на нарушението за съставяне на акт за установяването му по чл. 34 от ЗАНН. Препятства и проверката относно изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Неустановената дата на извършване на нарушението препятства и проверката относно приложимия към тази дата материален закон, респективно проверката за неговото правилно приложение. Неустановената и неустановима дата на извършване на нарушението рефлектира и върху правото на защита на наказаното лице, което има гарантираното от процесуалния закон право да разбере в какво конкретно се състои неизпълненото към държавата задължение, с всички негови обективни елементи, за което бива санкциониран. В този смисъл за земеделския производител е било неясно още към момента на издаване на процесното предписание, какъв е срокът да го изпълни, за да не подлежи на санкция.

Касационният състав приема, че като е достигнал до правен извод за отмяна на процесното наказателно постановление районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/19.02.2018 г., постановено по административнонаказателно дело № 3 по описа за 2018 г. на Районен съд Трън.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/