Р Е Ш Е Н И Е

№255

гр. Перник, 15. 06. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 254/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Перник, чрез представителя си по пълномощие адв. П. Б. от АК – гр. Перник (пълномощно на лист 94 от АНД № 4/2018 г. на Районен съд Трън), срещу решение 6/19.02.2018 г., постановено по административнонаказателно дело № 4 по описа за 2018 г. на Районен съд Трън. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №132/22.12.2017 г. на директора на ОДБХ - Перник, с което на Б.В.В., в качеството му на земеделски производител (ЗП), за нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредба №8 от 27.02.2015 г. за фитосанитарния контрол (ФСК) (по-нататък в решението Наредба №8/27.02.2015 г.), във вр. с чл. 172 от Закона за защита на растенията (ЗЗР), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева.

Касаторът счита решението за неправилно. Изложените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – за решение, постановено в нарушение на закона и при допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество посредством отмяна на наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител и пълномощник поддържа жалбата.

Ответникът по касация – Б.В.В., редовно уведомен за касационната жалба не депозира възражение. В открито съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК. Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд.

От фактическа страна е установено, че с наказателно постановление №132/22.12.2017 г. директорът на ОДБХ - Перник, е наложил на Б.В.В., в качеството му на ЗП, административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева, за това, че като не се е явил пред компетентния орган в ОБДХ – Перник, отдел „Растителна защита“, за да изясни произхода на посадъчния материал картофи, след като е поканен да се яви за това на 19.07.2017 г. (с констативен протокол №0001277/14.07.2017 г.) и на 22.08.2017 г. (с Писмо изх. №1679/17.08.2017 г.), възпрепятства изпълнението на задълженията на инспекторите по растителна защита при извършване на фитосанитарен контрол (ФСК) на картофите, отглеждани от Б.В. през 2017 г. на площ от 124 дка в местността „***“, масив 10, в землището на с. Туроковци, община Трън, декларирана в декларация към Заявление с вх. №612-РЗ/11.05.2017 г. Установеното е квалифицирано като състав на административно нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредба №8/27.02.2015 г., във вр. с чл. 172 от ЗЗР.

С обжалваното решение състав на Районен съд Трън е отменил изцяло наказателно постановление № 132/22.12.2017 г. на директора на ОДБХ - Перник. За да постанови решението си районният съд е приел, че наказателното постановление, подписано след запетая при посочен негов издател д-р Е. Д. – директор на ОБДХ, е издадено от неустановено в производството пред съда лице, без данни за неговата материална компетентност. Решението съдържа още изводи за несъставомерност на вмененото на Б.В. нарушение поради неустановеност по делото същият да е осъществил формата на изпълнителното деяние „възпрепятстване“, по смисъла на чл. 172 от ЗЗР, на изпълнението на задълженията на служителите на растителна защита.

Решението е правилно, макар касационният съд да не споделя в цялост мотивите на първата съдебна инстанция за отмяна на наказателното постановление.

По доводите на касатора за наличие на касационно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН:

Касационният съдебен състав не споделя извода на решаващия първоинстанционен съд, че наказателното постановление е издадено от лице с неустановена в производството материална компетентност. Процесното наказателно постановление, независимо подписано след запетая, с посочен издател д-р Е. Д., е издадено от директора на ОДБХ – Перник. Този извод следва от заповед № РД-11-1943/27.09.2017 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) – орган по назначаването (арг. от чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ), съгласно която, считано от 27.09.2017г. до завръщане на титуляря (отсъстващ по здравословни причини) функциите на директор на ОДБХ – Перник се възлагат за изпълнение на д-р Владислав Петров Мирчев – началник отдел „Контрол на храните“ в ОБДХ – Перник. Наказателното постановление е подписано със запетая, но именно от д-р Владислав Мирчев. Директорите на ОБДХ са компетентни да издават НП за нарушения на ЗЗР (арг. от 175, ал. 1, предл. 2 от ЗЗР). Независимо от изложеното настоящият състав приема, че не е установено наличие на компетентност у подписалия НП служител към датата на издаване на процесното НП поради съдържанието на волеизявлението на изпълнителния директор на БАБХ, а именно: „че функциите на директор на ОДБХ – Перник се възлагат за период до „завръщане на титуляря“. По делото не са събрани доказателства, че към момента на издаване на НП необходимостта от заместване не е била отпаднала, т.е. че титулярят не се е завърнал. Касаторът, изложил доводи в касационната жалба срещу тази част на решението на районния съд, също не прилага към жалбата доказателства относно компетентност на издателя на НП към момента на неговото подписване. Така неустановена остава компетентността на подписалото НП лице към датата на неговото издаване. Това процесуално нарушение е съществено, но не е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради крайните изводи на касационния състав.

По доводите на касатора за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН - неправилно приложение на закона и след служебно извършената проверка за правилно приложение на материалния закон, касационният съд приема следното:

Установен е съществен процесуален порок на производството, който рефлектира и върху правото на защита на наказаното лице, и върху проверката за неговата материална законосъобразност, като я прави невъзможна.

Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН в акта и НП следва да бъде посочена дата на извършване на нарушението. Съдебната практика приема, че непосочена конкретно, но изводима от доказателствата по преписката, липсата на конкретно вписана в акта и НП дата на нарушението е преодолим порок на производството. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение както за проверката относно съобразяването на срока по чл. 34 от ЗАНН, така и за определяне на приложимия към времето на извършване на нарушението материален закон (арг. чл. 3 от ЗАНН). В процесния случай нито в акта, нито в НП е посочена тази дата, нито от данните, съдържащи се в документите, които са част от административнонаказателната преписка, вкл. от издаденото предписание, е установима датата на извършване на процесното нарушение.

По делото е установено, че Б.В. не е се е явил пред компетентните органи на две дати – на 19.07.2017 г. и на 22.08.2017 г. Ако се приеме, че е осъществен състав на нарушение, състоящо се в неявяване пред компетентните органи, квалифицирано като „възпрепятстване“, то следва, че са осъществени две отделни административни нарушения (арг. от чл. 18 на ЗАНН). За кое от двете нарушения е издадено процесното НП, от доказателствата по делото, не може да се установи. Датата на извършване на нарушението е от значение за проверката относно спазване на срока от извършване на нарушението за съставяне на акт за установяването му по чл. 34 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е релевантна и за проверката относно изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Неустановената дата на извършване на нарушението препятства и проверката относно приложимия към тази дата материален закон, респективно проверката за неговото правилно приложение. Непосочената и неустановима дата на извършване на нарушението рефлектира и върху правото на защита на наказаното лице, което има гарантираното от процесуалния закон право да разбере в какво конкретно се състои неизпълненото към държавата задължение, с всички негови обективни елементи – вкл. кога не е изпълнил, за което бива санкциониран, за да може да организира защитата си. Този процесуален порок е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Касационният състав не споделя изводите на районния съд за недоказаност на процесното нарушение.

Нормативната уредба и конкретно чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредбата не указва как ЗП следва да съдейства на инспекторите по растителна защита при извършване на проверките. Съобразявайки нормативно регламентираните действия на инспекторите по ФСК, следва да се приеме, ЗП дължи съдействие и няма право да препятства установяване на конкретния вид и произход на растения и растителни продукти във връзка с мерките срещу въвеждането и разпространението в страната и в другите държави членки на карантинни вредители по растенията по реда на Наредбата (издадена на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЗР).

Настоящият касационен състав приема, че е допуснат съществен порок в НП, който се състои както в несъответност на фактите от административнонаказателното обвинение, така и в погрешна правна квалификация на процесното нарушение. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 172 от ЗЗР е действие, което следва от използвания глагол - възпрепятства. По делото е безспорно установено, че наказаният ЗП е бездействал, като „не се явява да даде обяснение“. Инспекторите са изискали от ЗП да се яви за „изясняване на обстоятелства“, свързани с произхода на посадъчния материал. Тези действия на инспекторите без съмнение са във връзка с правомощията им по чл. 7, ал. 2 от ЗЗР. С оглед фактите по делото съдът приема, че след като това е изискано с КП и поканата, неявяването пред контролните органи за изясняване на обстоятелства, свързани с произхода на използвания от ЗП посадъчен материал, е неоказване на съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощията им по чл. 7, ал. 2 от ЗЗР, във вр. с извършвана проверка по реда на Наредба №8/27.02.2015 г. Това е отказ да се дадат сведения на инспекторите по растителна защита, във вр. с извършване на проверка по реда на Наредба №8/27.02.2015 г. и без съмнение съставлява неоказване на съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощието им по чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗЗР - да изискват сведения и документи, включително писмени обяснения, свързани с контролната им дейност. Неоказването на съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощията им по чл. 7, ал. 2 от ЗЗР, в случая т. 8, е въздигнато в административно нарушение посредством санкционната норма на чл. 147 от ЗЗР и в двете нейни алинеи. Субекти на отговорността са както физически лица, така и ЮЛ и ЕТ.

Предвид изложеното касационният състав приема, че като е достигнал до правен извод за необходимост от отмяна на процесното наказателно постановление районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Наказателното постановление издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразно. Обжалваното решение следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/19.02.2018 г., постановено по административнонаказателно дело № 4 по описа за 2018 г. на Районен съд Трън.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/